Циталия е причината да се роди рубриката Момичета all over the world. Запознах се с нея в началото на лятото на един плаж на Егейско море. Тя слагаше плувките на сина си, докато дъщеря й висеше на единия й крак със запитване за сладолед. Моят син се беше сприятелил с нейния. Съпругът й почерпи моя с бира. Разменихме някои факти за миналото, колкото да се "опознаем", и се заговорихме за настоящето и бъдещето. Циталия е ефирна и интересна. Дискретна и възпитана. Откровена и непосредствена в общуването си. Циталия е от онези жени, които не може да не забележиш, когато влязат в стаята.
Момичета all over the world е лятната ни рубрика за срещи с Момичета със собствен стил, излъчване и разбиране за време и успех, започнали своя път в България и продължили навън. Днес ви представяме Циталия Мирчева-Петрова от Mums in Heels.
Откъде си?
Родена съм в Плевен, а сега живея в Цуг, Швейцария.
Как попадна там?
Наричат ги Trailing Spouse – съпругът ми работи в швейцарска компания и преди 11 години го последвах в Цуг.
С какво се занимаваш?
Имам собствена фирма и се занимавам с Personal Branding, Content Marketing и Brand Promotion. Поддържам и блога Mums in Heels.
Каква мечтаеше да станеш като малка?
Журналист. [[quote:0]]За какво мечтаеш сега?
Да живея по-бавно. Да имам повече време за моментите с децата и да правя нещата едно по едно, без мултитаскинг. В професионален план мечтая да продуцирам повече филми.
Кои са най-големите ти трудности на мястото, на което живееш в момента?
Организацията и логистиката. Балансът между това, да имаш собствен бизнес, време за нови запознанства, а също и време за децата и семейството. Тук системата ограничава в голяма степен майките, като предполага, че те трябва да седят вкъщи и да отглеждат децата, а бащите да изкарват прехраната. В това отношение Швейцария е все още доста консервативна. Малко известен факт е, че жените тук нямат избирателни права до 1971 г. (бел. ред. – в България жените получават избирателни права през 1944 г., а през 1946 г. в 26 Обикновено Народно събрание са избрани за депутати първите 16 жени, източник: Wikipedia).
Това е и причината детските градини до 5 години да се заплащат, а цената на един ден е горе-долу колкото една нощувка в швейцарски хотел. Това изисква много гъвкавост от страна на родителите и добра организация. След петата си година децата посещават училище, но само до обяд. Не във всички градчета се предлагат следобедни занимания. А там, където ги има, се заплащат допълнително, разбира се. [[quote:1]]Какво те вдъхновява?
Пътуванията, изкуството, любознателните и търсещи личности, модата, театърът, книгите.
Как те промени напускането на България?
Напуснах България, когато бях на 26 години. Прекарах 3 години в Ню Йорк, а след това със съпруга ми се преместихме в Замбия. И преди 11 години се върнахме в Европа. Много е трудно да кажа как ме промени номадският живот, защото самата аз бях млада и това бяха годините на моето порастване, годините на придобиване на житейска мъдрост. Станах по-гъвкава и устойчива на промените, винаги търся начин за всичко и продължавам да гледам от положителната страна на нещата.
Моя приятелка моден дизайнер – японка с швейцарски корени, ми подари преди години рокля със свой принт бамбук. Каза ми, че бамбукът се огъва под напора на вятъра, но никога не се пречупва. Това за нея символизира моя характер. Личният ми живот по това време беше низ от изпитания, а в професионален план винаги съм изпитвала трудности да започна отначало и да намеря своето място.
Различните занимания също имат своя отпечатък и влияние върху моето формиране. В Ню Йорк работих за имидж агенция, която се занимаваше с ПР на дизайнерите от Седмицата на модата. В Африка пишех и публикувах в Capital Light. В Швейцария работих за модно списание в началото. Всички тези поприща са обединени от моя личен опит и естетика, от познанията ми, от това, което съм прочела и видяла, от писането и от всичко онова, в което вярвам. Това ме прави много щастлива и вътрешно удовлетворена. Надявам се, че с това давам добър пример на децата си.
Да стигнеш до този момент, обаче не става, като стоиш на едно място в чисто физическия смисъл на думата. Никой не обича да напуска зоната си на комфорт доброволно. Да започваш отначало, да опознаваш нова култура и традиции, да се адаптираш към нова среда, е трудно. Но това постепенно ме научи, че не е нужно непрекъснато да се стремя към тази адаптация, а по-скоро да кажа: "Сега е време да бъдеш себе си". И това не се оказа толкова трудно, защото тук нямам толкова много връзки и познанства с хора, които да ме питат: "Защо се промени? Искаме си предишната Циталия, тази, с която сме свикнали."
Какво искаше да постигнеш, а не успя?
Постигнах повечето големи неща, за които съм мечтала. Имам и още за постигане. Искам да правя повече филми и да пътувам още и още. Искам да се срещам с интересни хора и да предавам и разказвам историите им, да събирам във филм характерите и опита им.
Защо не го постигна?
Трудно се намира финансиране за филмите, които съм замислила. [[quote:2]]А какво постигна?
Семейството и децата са огромно постижение в днешно време.
Живея близо до вода. Нали знаете как всички мечтаят да се събуждат близо до морето? Аз се събуждам близо до едно планинско езеро.
Създадох собствена медия – там пиша за това, което ми харесва и обичам. Това ми дава усещане за свобода и увереност, че мога да променя света и начина, по който мислят жените.
Какво ти помогна за твоите постижения?
Никога не се отказвам. Работя много. Оставам вярна на ценностите си и съм много откровена със себе си.
Най-важният урок, който си научила през годините?
Успешните хора не са задължително най-умните хора, а тези, които не се отказват.
За какво ти е трябвала смелост?
Да скоча с бънджи.
За какво не ти достига смелост?
Бих искала да замина за Кашмир и да снимам филм за местните занаятчии. Преди време имах такова предложение, но майката на мой познат беше убита там. Това ме спря да приема предложението. Не мога да спра да мисля за децата си и за отговорността, която имам към тях.
Къде е твоето вкъщи?
У дома е там, където сега живея със семейството си. Там, където е сърцето ми. Тук, в България, като че ли не мога да разпозная вече хората, които преди познавах, но това не е обвинение. По-скоро аз не съумях да запазя и развия нови запознанства в България, където има страхотни хора. Хора с много жив дух и много светлина в себе си.
Кое е най-трудното на това да живееш в чужбина? [[more]]За мен все още най-трудното остава езиковата бариера. Заради нюансите в езика понякога не можеш да разбереш какво има предвид другият човек. Дори с английския все още имам да уча много, въпреки че това е езикът, на който работя. Пак заради езика – понякога дори ти се струва, че човекът отсреща те обижда, а за него начинът, по който общува, е нещо нормално и прието. Аз общувам с много и различни хора от цял свят – можете ли да си представите, че всеки има различен начин на общуване и изказване на мнение?!
Какво би казала сега на 20-годишната Циталия?
Винаги ще има неща, които няма да успееш да свършиш, няма да намериш време да видиш и прочетеш. Yet you are more than enough. Състезаването и сравненията с другите са най-големият убиец на радостта в живота... Позволи на другите да ти помогнат, да свършат нещо вместо теб, да те обичат. Позволи си да плачеш и да проявяваш слабост. Това е човешко. Вярвай, като ти казват, че си специална, защото смисълът на живота не е в това да си по-добър, а в това да съумееш да си себе си – уникален!
