ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Моника и нейните момчета, които „откраднаха“ сърцата ни... с музика

Моника и нейните момчета, които „откраднаха“ сърцата ни... с музика

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Току-що е излязло новото им парче – Feel Complete. Второ им е. Хем са заедно отскоро, хем не съвсем. Имат различни версии за събирането си. От зодиите биха казали те, защото Моника, която е „гласът“ в групата и трите момчета – Стефан със своите синтове и китари, Иво с бас китарата и Крис на барабаните, са четирите елемента – вода, въздух, земя и огън. Може би точно тези противоположности им помагат още на първата репетиция да усетят химията помежду си. Оттогава не спират да свирят и творят заедно. Без да мислят за това дали е смелост да правят музика в България, знаят само, че искат тя да бъде нещо повече от хоби. Но защо избират за име на групата си точно Robbers On Parole, отново нямат единодушна версия. Смяхме се много. И си говорихме много. С Моника, Крис и Иво (само Стефан не успя да дойде) в един летен безгрижен петъчен следобед в Kino Cabana. Може би няма да ги чуем точно там на живо, но скоро ще ги чуем. И тепърва ще ги слушаме, сигурна съм!

Как се събрахте?

Моника: Историята започва при различните хора по различно време. При мен започна, когато се запознах със Стефан преди няколко години покрай наш добър приятел. Стефан е китаристът ни. Разбрах, че той свири на китара, а той – че аз пея. И започнахме да си свирим заедно от време на време. Един ден ми предложи да участвам в банда с електронни инструменти и си казах: „Защо не?“. Така се започнах с Иво, а след около година си намерихме и Крис.

Крис: Моята гледна точка е малко по-различна. Мисля, че всички имат някакви отношения със Стефан от преди това. Аз се познавам с него още преди да започнем бандата, включих се в нея в началото на 2017-а, но съм свирил с него 5 – 6 години. С Ивайло са били близки приятели от над 10 години. В един момент се оказа, че те си търсят барабанист. Дори не знаех, че имат банда, че имат нов проект, защото преди Стефан и Иво свиреха в метал банда, съвсем друг стил. Предложиха ми да се видим. Отидохме в един бар за по едно пиене и след 5 – 10 минути разговор всичко беше решено.

Иво: Моята история е, че всичко беше пъклен план и следях от много дълго време тези хора, исках да ги събера, но те просто не знаят за това.

Колко време ви трябваше да се сработите?

Моника: Преди да излезе първото ни парче, може би имахме около година, в която сме репетирали, мислили сме по парчета, по концерти, но горе-долу година ни отне излизането на първото парче – 2 Far Gone.

Крис: Като музикално сработване аз много държа на това хората да имат чувство за ритъм. За щастие, с Ивайло и със Стефан нямах никакъв проблем. Още първата репетиция го усетих, имаше химия, но разбира се, има го и напасването. Стиковахме се лесно. За мен това беше голямо облекчение, защото, освен че всички са добри музиканти и добри композитори, са и сработени от преди това, защото Иво и Стефан са свирили.

Всички ли от малки се занимавате с музика или любовта към нея се появи по-късно?

Моника: Момчетата са ходили по уроци. Аз не мога да кажа, че съм се занимавала, поне не с такъв тип музика. Занимавала съм се с народно пеене няколко години, но това ми е единственото музикално образование. Вече малко по-активно започнах да обръщам внимание на гласа си и да работя с професионалисти в момента, в който започнах да свиря с тях.

Как се преминава от народно пеене към алтернативен рок?

Моника: Не е особено трудно. Народното пеене дава много стабилна основа да схванеш принципите на пеене, т.е. да разбереш, че се пее с въздух, а не с гласни връзки. Обикновено това е една от най-честите грешки, които всеки човек прави, дори и аз самата. Това е доста трудно да го усвоиш във времето, така че да не си нараниш гласа и да се научиш да пееш правилно. Иначе как? Пяла съм и друг път и като всеки млад човек, си припявам всичко, което ми харесва, така че не ми е било особено трудно да пея нещата, които ми харесват.

Не се ли иска твърде много смелост да си направиш група в България и то алтернативна?

Иво: Не точно смелост, понеже пазарът е доста по-мъничък и всички хора се познават. Всъщност това е голям бонус за всички нас, защото много ярко и бързо можем да изпъкнем. Конкуренцията е достатъчно добра, просто сме малко хора. Трудното според мен би идвало от по-малкото клубове, в които може да се свири, защото в чужбина, в големи метрополитни градове като Лондон, са много повече.

Тук поне имаме изключително сърцати хора за тези места и става една по-интимна обстановка, в която хората се познават.

Моника: Тук по принцип си е предизвикателство да се хванеш с една несигурна професия като тази. Въпрос на смелост е да продължиш да го правиш с времето, а да започнеш е въпрос на силно желание. А когато има желание, хората успяват да превъзмогнат страховете.

С какво друго се занимавате освен с музика. За Моника знам, че е актриса.

Моника: Да, тази година завърших НАТФИЗ. Поне по диплома съм, по CV още не мога да кажа, че съм.

Крис: Ние всички имаме day jobs, работим в офиси, но усилено и сърцато се занимаваме и с хобито си.

Иво: Като много държим да го превърнем не само в хоби, като моята цел е някой ден е да се издържам от тази музика, защото е супер яко чувството да работиш това, което обичаш. Мисля, че всеки би искал да го направи.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...