Лица

Моника и нейните момчета, които „откраднаха“ сърцата ни... с музика

Кои са Robbers On Parole и защо вече нямаме търпение да ги чуем и на живо?

Моника и нейните момчета, които „откраднаха“ сърцата ни... с музика

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography

Току-що е излязло новото им парче – Feel Complete. Второ им е. Хем са заедно отскоро, хем не съвсем. Имат различни версии за събирането си. От зодиите биха казали те, защото Моника, която е „гласът“ в групата и трите момчета – Стефан със своите синтове и китари, Иво с бас китарата и Крис на барабаните, са четирите елемента – вода, въздух, земя и огън. Може би точно тези противоположности им помагат още на първата репетиция да усетят химията помежду си. Оттогава не спират да свирят и творят заедно. Без да мислят за това дали е смелост да правят музика в България, знаят само, че искат тя да бъде нещо повече от хоби. Но защо избират за име на групата си точно Robbers On Parole, отново нямат единодушна версия. Смяхме се много. И си говорихме много. С Моника, Крис и Иво (само Стефан не успя да дойде) в един летен безгрижен петъчен следобед в Kino Cabana. Може би няма да ги чуем точно там на живо, но скоро ще ги чуем. И тепърва ще ги слушаме, сигурна съм!

Как се събрахте?

Моника: Историята започва при различните хора по различно време. При мен започна, когато се запознах със Стефан преди няколко години покрай наш добър приятел. Стефан е китаристът ни. Разбрах, че той свири на китара, а той – че аз пея. И започнахме да си свирим заедно от време на време. Един ден ми предложи да участвам в банда с електронни инструменти и си казах: „Защо не?“. Така се започнах с Иво, а след около година си намерихме и Крис.

Крис: Моята гледна точка е малко по-различна. Мисля, че всички имат някакви отношения със Стефан от преди това. Аз се познавам с него още преди да започнем бандата, включих се в нея в началото на 2017-а, но съм свирил с него 5 – 6 години. С Ивайло са били близки приятели от над 10 години. В един момент се оказа, че те си търсят барабанист. Дори не знаех, че имат банда, че имат нов проект, защото преди Стефан и Иво свиреха в метал банда, съвсем друг стил. Предложиха ми да се видим. Отидохме в един бар за по едно пиене и след 5 – 10 минути разговор всичко беше решено.

Иво: Моята история е, че всичко беше пъклен план и следях от много дълго време тези хора, исках да ги събера, но те просто не знаят за това.

Колко време ви трябваше да се сработите?

Моника: Преди да излезе първото ни парче, може би имахме около година, в която сме репетирали, мислили сме по парчета, по концерти, но горе-долу година ни отне излизането на първото парче – 2 Far Gone.

Крис: Като музикално сработване аз много държа на това хората да имат чувство за ритъм. За щастие, с Ивайло и със Стефан нямах никакъв проблем. Още първата репетиция го усетих, имаше химия, но разбира се, има го и напасването. Стиковахме се лесно. За мен това беше голямо облекчение, защото, освен че всички са добри музиканти и добри композитори, са и сработени от преди това, защото Иво и Стефан са свирили.

Всички ли от малки се занимавате с музика или любовта към нея се появи по-късно?

Моника: Момчетата са ходили по уроци. Аз не мога да кажа, че съм се занимавала, поне не с такъв тип музика. Занимавала съм се с народно пеене няколко години, но това ми е единственото музикално образование. Вече малко по-активно започнах да обръщам внимание на гласа си и да работя с професионалисти в момента, в който започнах да свиря с тях.

Как се преминава от народно пеене към алтернативен рок?

Моника: Не е особено трудно. Народното пеене дава много стабилна основа да схванеш принципите на пеене, т.е. да разбереш, че се пее с въздух, а не с гласни връзки. Обикновено това е една от най-честите грешки, които всеки човек прави, дори и аз самата. Това е доста трудно да го усвоиш във времето, така че да не си нараниш гласа и да се научиш да пееш правилно. Иначе как? Пяла съм и друг път и като всеки млад човек, си припявам всичко, което ми харесва, така че не ми е било особено трудно да пея нещата, които ми харесват.

Не се ли иска твърде много смелост да си направиш група в България и то алтернативна?

Иво: Не точно смелост, понеже пазарът е доста по-мъничък и всички хора се познават. Всъщност това е голям бонус за всички нас, защото много ярко и бързо можем да изпъкнем. Конкуренцията е достатъчно добра, просто сме малко хора. Трудното според мен би идвало от по-малкото клубове, в които може да се свири, защото в чужбина, в големи метрополитни градове като Лондон, са много повече.

Тук поне имаме изключително сърцати хора за тези места и става една по-интимна обстановка, в която хората се познават.

Моника: Тук по принцип си е предизвикателство да се хванеш с една несигурна професия като тази. Въпрос на смелост е да продължиш да го правиш с времето, а да започнеш е въпрос на силно желание. А когато има желание, хората успяват да превъзмогнат страховете.

С какво друго се занимавате освен с музика. За Моника знам, че е актриса.

Моника: Да, тази година завърших НАТФИЗ. Поне по диплома съм, по CV още не мога да кажа, че съм.

Крис: Ние всички имаме day jobs, работим в офиси, но усилено и сърцато се занимаваме и с хобито си.

Иво: Като много държим да го превърнем не само в хоби, като моята цел е някой ден е да се издържам от тази музика, защото е супер яко чувството да работиш това, което обичаш. Мисля, че всеки би искал да го направи.

Има още...


Как се стигна до създаването на първото парче?

Моника: Ние доста дълго се готвихме за концерт, но за съжаление, получих дисфункция на гласните връзки няколко дни преди това, което беше ужасно разочарование за всички, защото ние искахме най-накрая да си направим първия концерт. Тогава рязко сменихме политиката и когато решихме, че реално няма как да свирим, тогава ще издадем парче. И там някъде се роди идеята за първото парче и че това е моментът да излезе.

Иво: От фрустрация се ражда вдъхновение винаги. Иначе след няколко провалени опита, защото имахме няколко идеи за първа песен, както и пет или шест готови концепции, се роди нещо съвсем ново, което на всички нас ни хареса, доразвихме го и го вкарахме в студио. И можене да го чуете като 2 Far Gone сега.

Крис: В предишните парчета просто имаше нещо, което не кликваше с някой от групата и се фокусирахме и събрахме всичко, което харесваме в едно парче и решихме да издадем това.

А колко време ви отне да направите второто – Feel Complete?

Иво: Една скоба – ние почти мигновено започнахме да работим по още три нови парчета, но...

Моника: ...но отне доста време, докато го изкараме на бял свят, заради координацията с хора, събирането им... нормалните неща. Мисля, че след първото парче това беше моментът, в който се сработихме, така че да мислим вече в една посока. Оттам нататък нещата поне отвътре за бандата станаха доста по-лесни и по-бързи.

Между другото видеата ви са доста интересни и концептуални.

Моника: Ние (като колектив) държим това, което визуално излиза с музиката, да отговаря по някакъв начин на нея, да я допълва. Да не е просто някакъв фон. Хората, към които сега се обърнахме, бяха мои колеги от Академията, които познавам от съвместни работи. Решихме да им гласуваме доверие, защото бяха хора, които много присърце приеха музиката ни.

Иво: Това е за Feel Complete, а за 2 Far Gone отговорници за Лора Мушева, режисьор, и 4 Elements Studio, което снима клипа. Концепцията е малко притеснителна и на първото, и на второто видео, но ние целим да провокираме нещо у хората, да ги накараме да мислят по свой собствен начин и да интерпретират музиката така, както те я усещат, защото това е най-важно.

Музиката свобода ли е?

Иво: Зависи каква музика правиш и зависи в кой момент от процеса си. Когато си на сцена, музиката е безкрайна свобода. Няма никакви съществуващи неща, а понякога не виждаш и публиката. Когато си в студио, музиката е изключително ограничение, защото се бориш да я направиш точно каквато трябва да е, а тя ти се опъва.

Крис: Но ти не й се давиш... даваш.

Моника: Не й се давиш.

Крис: Може и да й се давиш.

Моника: Има два варианта – или не й се даваш, или се давиш. Свободата по отношение на изкуството винаги съм смятала, че е нещото, до което трябва да стигнеш. Просто трябва да позволиш на изкуството да работи за теб, да ти даде това, което ти искаш.

Вие самите кога се усещате най-свободни, завършени?

Крис: Аз се чувствам най-свободен на сцената, защото там няма граници. Можеш буквално да излезеш от себе си и да дадеш всичко, да го покажеш на хората, които те слушат. Дори на последния човек накрая в залата, ако тя е голяма. Също се чувствам много спокоен накрая на работния процес – за мен това е най-критичният момент. Когато всичко е готово, и си го пусна на слушалки, и го слушам сам в нас и си казвам: Окей, това е. Когато чуеш нещо, което си направил със собствените си ръце и с този колектив, и разбереш, че е максимумът, това за мен е истинска свобода. Означава, че сме си свършили работата добре.

Има още...


Иво: За мен завършен и свободен е доста мимолетно чувство, което се случва в рамките на половин или един час, докато свириш на живо и в рамките на деня, след като си изкарал поредното си отроче, върху което си бачкал супер много. Тогава се чувстваш завършен и тогава идва абсолютното осъзнаване, че трябва да направиш следващото нещо, за да продължиш това, защото то е малко наркотично.

С всяко следващо парче ще търсим да сме още по-завършени и ще успяваме.

Моника: По някакъв начин идеята е във времето да откриваме свободата в начина, по който работим, защото аз смятам, че това е нещо, което се учи. Що се отнася до изкуството. Да се научиш на собствената си свобода в рамките на изкуството, с което се занимаваш. Това се развива във времето, не само в рамките на концерта или деня след изкарването на песен, а в периода на целия процес. Той е най-важен, защото това, което излиза накрая е това, което си правил през цялото това време.

Има ли някой, който ви подаде ръка?

Иво: Има много готини хора, с които работим. Една част открихме сами, други сами се появиха. Основният човек, който ни намира хората, които ни помагат със звука, е нашият китарист Стефан. Чрез него намерихме готиното студио, в което записваме – RenewSound, много ни помага Васко от Odd Crew, който е готов да подаде ръка на всеки музикант.

Иначе вие си правите парчетата?

Моника: Да. Не сме обвързани с продуцентска къща или някой човек, който диктува накъде да се движат проектите.

Крис: Все още нямаме дует с Криско.

Моника: По-скоро хората, които ни помагат, ни помагат заради музиката ни. Всичко е на свободна воля до този момент, а и така ни харесва. Върши ни работа. Засега.

Ти чувстваш ли се обгрижвана като единствено момиче в групата?

Моника: Няма нищо по-прекрасно от това трима мъже да се грижат за теб и да ти купуват по-хубав микрофон, отколкото си имал. Момчетата са прекрасни и преди всичко са ми приятели. За мен е важно хората, с които работиш и инвестираш в това, което правите, да са близо до теб. Защото иначе рано или късно хората потеглят по собствения си път. А това са хората, на които аз имам безкрайно доверие – и лично, и музикално. Харесвам вкусовете на всеки един от тях, което за мен е от огромно значение. Много неща уча от тях, защото те са по-големи от мен. Не знам дали аз ги уча на нещо. Едва ли, а сигурно понякога и нервите им късам.

Иво: Опитва се да ни учи на Бионсе и Ариана Гранде, но не й се получава все още.

Крис: Ние сме малко стари и закоравели, както тя каза. Нови неща трудно научаваме.

Иво: Както каза Моника за мен е много важно хората, с които правя музика, да са ми близки и да ги чувствам такива и дори да имам предложение от друга по-голяма банда, никога не бих заменил това нещо, защото това са хора, с които изграждаш и вървиш по някакъв път, не само музикален, но и личен.

Така се ражда истинската музика. От другото просто се раждат някакви наредени неща.

Защото избрахме точно това име за групата?

Иво: Всички имаме версия по този въпрос.

Моника: Явно това име само се роди, защото всички си мислят различни неща.

Иво: Беше трудно намерим правилното име, както беше трудно да намерим правилната първа песен, защото сме своенравни.

Крис: Инати.

Иво: Исках да използвам евфемизъм, но добре. Някои искат по-мрачни драматични имена, други екстремни и шокиращи. Това се появи заради хубавата комбинация от едно парче на банда, която харесваме (няма да казваме, сами ще я откриете), и малка доза инжектирана романтика, каквато повечето хора няма да намерят в банда „обирджии“, но аз мисля, че доста приятни истории могат да се завъртят около това и въображението ми скача.

Моника: По повод на това, че всички са искали различен нюанс да придава името, може би е свързано с това, че всички сме различни зодии и в крайни диаметрални противоположности.

Има още...


Кой каква заодия е?

Крис: Четирите елемента сме.

Иво: Хайде, познай.

Е, не мога.

Крис: Можем да ти подскажем с елементите. Можем да започнем от Ивайло.

Иво: Аз съм огнената зодия, не знам дали съм най-темпераментния, но със сигурност съм доста тегав понякога. И се карам, и съм лош.

Овен ли си?

Иво: Не, стрелец съм.

Моника: Да, доста прям човек. Той си мисли, че е по-лош, отколкото всъщност е. Но ние доста оценяваме колко искрен и прям е, защото това помага. Аз съм въздушната зодия и нещо като ми хареса съм: „Аааа, да, всичко е супер, давайте. Везни съм.

Крис: Аз съм емоционалният и меланхоличният, който държи всички долу на земята. Аз съм вода и съм рак.

Иво: И остава Стефан, който е Козирог. И е изключително амбициозен. Постоянно работи някъде и изкарва пари, за да правим още музика.

На английски ли ще продължавате да пеете?

Моника: Да.

Крис: Смятаме, че това е най-универсалният език за музика и не сме обсъждали да имаме парче на български. Може би е възможно да направим някога, но краткосрочните ни планове са насочени да правим музика на английски.

Иво: Ние сме малко деца на 90-те и продукт на MTV културата. Гледали сме по 8 10 часа Cartoon Network и VH1, откъдето идват доста и влиянията за музика. Английският просто е инжектиран в нас от цялата тази медия, която ни е облъчвала като малки.

Моника: А и е много по-благодатно за ухото. Много по-добре резонира със слуха.

А музикално какво ви е повлияло?

Крис: Аз съм закален още от малък с old school рок. Баща ми ме научи от 2 – 3 годишен на Deep Purple, Queen, Rainbow, Led Zeppelin. След това, разбира се, всеки поема по свой собствен път, а в началото на пубертета започваш да се изкривяваш. В един момент започнах да слушам пънк, рок, алтърнатив, бях емо дори в един момент, след това много тежка музика свирих и слушах. После свалих много и започнах да слушам поп и по-комерсиални неща. Смея да твърдя, че имам богата музикална култура и се опитвам да инкорпорирам всичко, което съм слушал в нашата музика.

Иво: Изключително сме еклектични. Всеки един от нас има подобен път. Аз съм минал през джаз, прогресив рок и метал, саундтраци, метал, пънк, каквото се сетите. Реално някой по-внимателен слушател, който има по-дълбоки познания по музика, ще види всякакви елементи при нас.

Моника: На принципа, на който всеки е минал по своя музикален път, при мен музикалните влияния и предпочитания не идват толкова от нещата, с които съм израснала, а по-скоро от тези артисти, в които виждам не само музиката, не само начина, по който свирят или по който изпълняват музиката, а като цяло начина, по който я представят. Защото в крайна сметка съм актриса и за мен е важно по какъв начин моделираш и представяш за публиката и за слушателите това, което правиш. Затова давам като пример с Бионсе и Ариана Гранде, те чисто вокално минават една летва, която много малко хора могат да стигнат, което за мен е доста ценно и към това се стремя.

Мечтата ми е да правя изкуството, в което няма само един вид изкуство, а всички по възможност.

С какво ще се отличите сред другите банди? Какво вие можете да дадете на музикалната сцена?

Иво: Понеже сме доста нетипични и шизофренични, основното нещо, което мисля, че можем да добавим, е изключително разнообразие, защото до момента имаме издадени две парчета и някои хора не можеха да повярват, че това е същата банда, когато чуха второто парче. И го отдават на търсене на стил. Но аз бих казал, че това е стилът. Стилът ни е реинвенция и пренаправяне с всяко следващо парче. Елементите са там – китари, барабани и електроника, но всяко ще звучи много различно от предишното. И се надяваме да придадем богатство и разнообразие на модерната българска алтернативна сцена.

Моника: Тук е моментът да вметна, че бандите, които най-силно влияят на групата ни са Bring Me the Horizon и 21 Pilots, и то не толкова музикантски, а със стилистиката си и по-скоро отсъствието на такава, което е не по-малко категорична заявка за стил.

Има още...


Кои са ви любимите места в града?

Моника: Много харесвам Kino Cabana, където сме в момента, защото е толкова откъснато от града място и същевременно има чара на града. Харесвам Вила Росиче, защото правят най-прекрасните торти и най-прекрасния зелен чай. А Lime е нашето общо място, когато трябва да обсъждаме някакви неща. Малките кина, театрите, софийските улици като цяло между всичките тези места обитаваме доста често.

Крис: Е, Народен и Кристал. Класика. Аз съм израснал там.

Иво: Ние сме гаменчета от улицата с Крис.

Крис: Обичам да си откривам нови барчета, забутани места, където мирише на старо дърво и на разлята бира. И аз като Моника харесвам малките кина. Места, които не са много известни. В града има страшни бижута.

Моника: В някои магазини страшни бижута има. Извинявай, трябваше да го кажа. Да, това трябваше да е смешка.

Крис: Аз харесвам и планините, а Витоша е част от София. Когато имам възможност, ходя там. Харесвам и не улицата, на която живее Иво, а една пресечна, казва се „Любен Каравелов“, тя е прекрасна. Някоя лятна вечер може да се разходите нагоре към НДК, супер яко е.

Иво: Аз харесвам много едни конкретни стълби от "Дондуков" до Младежкия театър и са супер френски и филмови. Забравих как се казва улицата, но това е най-яката улица.

Улица „Малко Търново“. И на мен ми е любима.

Моника: Аз я свързвам с Младежки театър, защото преди да вляза в Академията, това ми беше първият сблъсък с театъра – в школата на Малин Кръстев, един човек, който ми даде безкрайно много.

А ако се появи предложение за роля? Мислиш ли и в тази посока?

Моника: Е, да, това толкова отдавна е помислено. В момента е въпрос на готовност. Много хора ми задават въпроса – кое предпочитам – музиката или театъра, и не мога да отговоря. Те са различни изкуства с различни изразни средства, но и едното, и другото учат на много неща. Театърът винаги ще остане нещото, което ми е помогнало да съм човекът, който съм, защото ако не беше той, вероятно нямаше да срещна и тези хора, които в момента стоят на масата.

Изкушава ли ли сте да заминете в чужбина?

Иво: Аз съм се изкушавал, защото имам една безкрайна любов към Ирландия, не мога да определя откъде е, даже съм си татуирал четирилистна детелина. Може да е от минал живот. Буквално едно време чух звука на The Cranberries и си представих зелени поля, хълмове и аз там и да ме брули вятъра, и да усещам морето, и да си скова дървена хижа някъде в планините на Ирландия. Това е една моя мечта от много отдавна.

Крис: Аз постоянно съм бил 50/50 за тази идея, защото, както каза Ивайло, и аз имам мечта да си построя къща някъде, да се усамотя сред борова гора в някоя планина в Скандинавието примерно. Има неща, които ме задържат и тук приятели, семейство, самият feel на родината ти е нещо, с което много трудно можеш да се разделиш, поне аз. Ние раците не обичаме промяна. Като малък много исках да замина за Щатите и да живея там. Може би това е тази моя част, която иска да се отдаде на шоубизнеса и да успее.

Моника: Аз лично искам да обиколя света, пък дали ще остана някъде там, нямам представа. Склонна съм да направя такова нещо, но ще видим къде ще ме отвеят ветровете и не мисля, че се страхувам от такова решение. Не мисля, че се страхувам и да остана. Даже напротив. Въпрос на неща, които се променят с времето, с нещата, които разбираш за себе си...

Къде ще ви чуем скоро на живо?

Иво: Имаме останал последен лайв за сезона – 31 август в "Папур" на "Градина", много е приятно да свириш там, защото си до морето, което всички много обичаме. Това е доста нетипична за нас обстановка, защото сме по-скоро клубна банда, но мисля, че ще е приятно.

Моника: И от септември ще има нови дати. Следете фейсбук страницата ни!

А ето и вторият им сингъл - Feel Complete

 

Завръщането на Виктория