Представяме ви Бояна Попова (или просто Нана), основателка на новата фондация “Щастливи у дома”. Тя е на 32 г., завършила е философия в СУ "Св. Климент Охридски", а в момента се занимава с управление на проекти в телекомуникационна компания. Израснала в семейство на разделени родители и техните нови партньори, тя много добре познава темата за смесените семейства от първо лице. Личният й опит и житейските премеждия на нейни близки и познати я вдъхновяват да основе своята фондация в помощ на разведените родители и техните нови партньори по пътя към хармоничните отношения с децата.
Вие сте основателка на фондация “Щастливи у дома”. Разкажете ни малко повече за мисията и визията й.
Мисията на фондация “Щастливи у дома” е да даде публичност и възможност за широки обществени дебати на тема, която за голяма част от българските домакинства е ежедневие – атмосферата в “смесените” семейства. Целта ни е да сме полезни и да бъдем опора на всеки един от участниците – биологичния родител, доведения родител и децата. Хората, живеещи в подобна ситуация, са навсякъде около нас. И нека не забравяме, че проблемът е дълбоко емоционален и се нуждае от комплексни, но индивидуални решения.
С какви трудности се сблъскват родителите и техните нови партньори?
Като че ли най-често се срещат трудности в комуникацията и в намирането на баланс – липса на разбирателство между разделените родители, липса на готовност на детето да приеме доведения родител и липса на смелост, опит и похвати у новия родител да предразположи завареното си дете. Това са все перипетии, които могат да се изгладят с общуване и изговаряне на нуждите, болките и желанията. Това не е еднократен акт, а е всекидневно усилие. Ние, хората, може и да сме най-социалните животни, но сме и тези, които най-трудно споделяме какво си мислим, какво искаме, какво ни мъчи.
А децата в новото семейство?
У нас се е загнездило мисленето, че децата винаги ще страдат, ако родителите им се разделят. Това може и да е било валидно за един друг социум, когато общественият морал е заклеймявал развода и е сочел с пръст извънбрачните деца. Днес обаче, в един модерен и отворен свят, към който неминуемо се стремим, подрастващите имат най-голяма нужда от подкрепа, мотивация и вдъхновение. Това са и ценностите на нашия век. Няма по-адаптивен индивид от детето, така че с правилен подход, с добре подбрани думи и премерени действия всяко дете може да бъде щастливо и да порасне като пълноценен и добър човек, независимо дали родителите му живеят заедно или не. Затова как ще израснат децата, са отговорни само и единствено възрастните около тях и средата, в която отглеждат детето.[[quote:0]]Как възнамерявате да помагате на смесените семейства?
Посредством интерактивна комуникация. На 28 март организираме първия тематичен семинар “Любов по време на война”. И като казвам семинар, не си представяйте 200 души в една зала, пишещи на коляно. Нашето събитие ще представлява камерно изпълнение на двама от експертите в областта на детската и семейна психология у нас – Андрей Ганев и Генадий Матвеев. След дълго обсъждане решихме Андрей да разкаже за щастието и как всъщност то не е нищо повече от личен избор, а Генадий възнамерява да предизвика публиката с въпроса има ли логика в любовта и как може тя да ни е полезна в дадената ситуация.
Надяваме се и самите гости на семинара да ни дадат полезна обратна връзка и заедно да намерим правилния път към развитието на тази инициатива. Отворени сме за сътрудничество с всеки, който би желал да бъде полезен. Амбицирани сме да променим статуквото, да разчупим ледовете и да прокараме път – път към Щастието у дома.
Стана много популярно да водим децата си на психолози; наистина ли е толкова необходимо?
В напредналите държави всяко дете в училище разговаря задължително с психолог на определен период от време в зависимост от неговото поведение, тревожност и развитие. В България тепърва осъзнаваме тази необходимост и това все пак е положителен знак. След като е доказано, че слушането на музика оказва влияние на плода още по време на бременността, как мислите, дали всяко едно наше действие не рефлектира върху децата ни? И тъй като ние сме прекалено заети, на помощ идват експертите, които да ни посочат правилните решения, да ни дадат доказано работещи инструменти и да ни подпомогнат в най-голямото житейско предизвикателство – отглеждането на дете.
Какво бихте посъветвали родителите, които се разделят?
На първо място ще ги поздравя. Хората, които имат смелостта да се разделят и да започнат всичко отначало, заслужават уважение. Много двойки не приемат и не проумяват, че напрегнатата семейна среда е много по-нездравословна за детето отколкото е един развод.
Не бих си позволила да съветвам никого, чиято история и лична болка не познавам, но смятам, че най-важното след една раздяла при наличието на дете е способността да превъзмогнем разочарованието, гнева и най-вече егото си, да осъзнаем и да не забравяме, че и двамата сме нужни на детето.
Кой е любимият ви градски маршрут?
Обичам разходката напролет по принцип. А по улица “Велико Търново” в София е романтично и изпълващо душата. Понякога пеша, друг път с колата, но пролетният аромат винаги ме зарежда.
Къде е у дома? Колко често се прибирате там?
Аз съм родом от София. И обичам физическия си дом много. Привързвам се, обожавам вкъщи да има гости и да се виждам с хората, които уважавам и обичам. Но у дома, вътре в мен, е едно съкровено местенце, на което могат да гостуват само няколко човека в живота ми.[[more]]Разкажете ни една приказка за лека нощ!
Ще си позволя да прерисувам една притча за щастието в нюанса на нашия разговор.
Веднъж един баща с дъщеря си и втората й майка срещнали Щастието, което било пропаднало в дълбока дупка.
Надвесили се те над ямата и попитали Щастието:
– Ей, Щастие, можеш ли да ни помогнеш?
– Мога – отговорило то. – Само ми кажете какво искате.
– Аз искам жена ми да ме разбира – казал бащата.
– Аз искам мъжът ми да разбере моята тежка ситуация – помолила мащехата.
Дошъл редът и на щерката:
– Хайде, казвай и ти – какво ти е необходимо? – рекло Щастието.
Детето погледнало надолу и казало:
– А на теб какво ти е необходимо?
– Извади ме оттук – помолило Щастието.
Момиченцето протегнало ръка, извадило Щастието от ямата. Семейството си тръгнало по пътя, а Щастието ги последвало.
Лека нощ!
