Без нейните красиви рецепти сайтът ни нямаше да бъде толкова вкусен. Без нейните ревюта на филми сайтът ни нямаше да бъде толкова проникновен и вдъхновен. Тя е Елена, нашето момиче в Италия.
Коя е Елена Миланова тук и сега?
Ами, аз съм второ издание на себе си. Животът в чужбина ми отне страшно много, но и ми предостави възможността някак си да се пренапиша, да поставя много нови начала, да следвам нови мечти, да си позволя да правя само нещата, които съм сигурна, че искам да правя. Така че съм нова и друга.
От какво си направена?
От музика съм направена.
Ти кога разбра, че можеш?
Още не съм разбрала, живея в постоянни колебания по този въпрос, но за мен всъщност сякаш е по-важно да се развивам, не толкова да кажа “Аз мога”.
Разкажи ни за раждането на най-доброто в теб, моля!
Най-доброто в мен е музиката. Родило се е, когато бях на 6 години и баба ме заведе на прослушване в детския хор “Бодра смяна”. Следващите 23 години не спрях да пея. Аз обожавах да ходя на хор и това е нещото, което най-много ми липсва от България. Нескромно е да го кажа, но много добро ражда музиката в човека. Сега се опитвам да давам възможност и на други неща да раждат у мен добро.
Как реши да станеш една от нас – момиче от града? Разкажи ни своята история!
Аз съм много онлайн човек. Интересуват ме хиляда неща, следя, чета. И не че съм решила да съм момиче от града, защото всичко започна с една рецепта, която публикувах, а реших че си заслужава да остана тук, защото това е уникално място – позитивно, но не лекомислено и повърхностно. Точно каквото търсех.
Какво е за теб да си момиче от града?
Връзка с България. Възможност да развивам хобито си. Трибуна, от която да пиша за неща, които ме вълнуват. И контакт с точните хора, които чувствам себеподобни.
Има ли нещо, което ти липсва, което би направила различно при нас – момичетата? Дай ни приятелски съвет как да станем по-добри, моля!
Не, нищо не ми липсва, "Момичетата от града" е медия в развитие и според мен най-хубавото е, че всички тук правим това, което обичаме, правим го страстно, а това е достатъчно мощен двигател. Няма нужда от друго.
Кой е най-трудният урок в живота ти?
Най-трудният урок в живота си получих, когато най-добрата ми приятелка ме изостави. Почувствах се като изтърбушена, без душа. Осъзнаването, че може и да няма вечни отношения, беше много болезнено и ми отне много време да се променя и да го приема. Но после човек става силен и слънцето отново изгрява.
А кой е урокът, който би искала да можеш да предадеш нататък?
Че човек трябва да е себе си, да се приеме какъвто е и да прави неща, които го правят щастлив.
Какво те движи?
Любовта към съпруга ми и семейството ми. Плановете, които имам за бъдещето. Вярата ми в Бог.[[more]]Какво може да те спре?
Агресията и простотията ме парализират.
Как преборваш страха, когато се промъкне тихомълком?
Това се случва нощем, когато не мога да спя. Опитвам се да мисля за други неща или ставам и слизам да си направя кафе и да започна деня, дори ако е 3 часът. Утрото винаги е по-мъдро от вечерта.
