Коя е Линда Александрийска тук и сега?
Знам ли? Жена, майка, фотограф, нещотърсач, разказвач на истории, може и в обратен ред.
От какво е направена?
От душа и сърце.
Ти кога разбра, че искаш да снимаш?
Преди десетина години, още не беше толкова модерно и ми се видя интересно занимание. Мислех, че ще ми мине, ама не. Упорито излезе това хоби, което се превърна в професия. По-упорито от жена Овен, която всеки ден се събужда с нова идея в главата.
Разкажи ни за раждането на най-доброто в теб, моля!
Нямам идея кое е най-доброто. Това, което е най-добро днес, утре може да е най-лошото... и обратното.
Как реши да станеш една от нас – момиче от града? Каква е твоята история?
Деси Димова ме запозна с Левена и Косара; останалото беше лесно, даже не помня да съм решавала – просто си беше любов от пръв поглед. Харесахме се и готово.
Какво е за теб да си момиче от града?
Да си момиче от града е да споделяш своя мироглед със себеподобни, да кръстосваш улиците и да не ти омръзват, да летиш, да пишеш, да снимаш, да не се страхуваш. Да си себе си и да ти е уютно в кожата ти.[[more]]Има ли нещо, което ти липсва, което би направила различно при нас – момичетата? Дай ни приятелски съвет как да станем по-добри, моля!
Повече истории и интервюта с по-зрелите момичета от града – нашите майки и баби, те има какво да разкажат.
За какво още не си готова днес?
За смирение и търпение в ситуации, които не мога да приема.
Кой е най-трудният урок в живота ти?
Неусвоеният. Всичко останало възприемам просто като натрупан опит.
А кой е урокът, който би искала да можеш да предадеш нататък?
Урокът, че животът е такъв, какъвто сами си го направим, и това е страхотно.
Какво те движи?
Благодарността и любовта.
Какво може да те спре?
Нахалството и бутането с лакти ме блокират тотално, манталитетът “най ме е страх да не се мина и да не настина”...
Как преборваш страха, когато се промъкне тихомълком?
Казвам си по Скарлет О’Харовски: “Ще мисля за това утре, когато мога да го понеса.”
Разкажи ни любимата си приказка, моля!
Имало едно време баща и син. Един ден бащата, вече много възрастен и болен на смъртното си легло, повикал сина си и му казал:
– Сине, аз си отивам от този свят. В онзи сандък съм оставил две кутии – синя и червена. Някой ден, ако нещата в живота ти тръгнат на зле, отвори синята кутия. Ако нещата вървят добре – отвори червената.
Скоро след това починал. Работите на сина тръгнали на зле. Спомнил си той съвета на баща си, отишъл до сандъка и отворил синята кутия. Вътре намерил листче, на което пишело: “И това ще мине.”
И действително, не минало много време и всичко потръгнало. Синът бил много щастлив и един ден се сетил за думите на баща си и за втората кутия. Отишъл пак до сандъка, отворил червената кутия и видял още едно листче. Разгърнал го и прочел: “И това ще мине.”
