Теди експериментира с границите и ограниченията, които сами си поставяме. Чувства се у дома навсякъде, където душата й е спокойна, и все пак сърцето й жадува Севера, а тялото - Юга. При нас Теди пише за музика, а напоследък се изявява като основен автор на Любов и други бедствия. Отскоро следим и личния й блог teodoraslavova.blogspot.com
Коя е Теодора Славова тук и сега?
Тя е различна от Теодора Славова преди една година и от Теодора Славова след една година.
А каква би искала още да бъде?
По-мъдра и по-търпелива.
Разкажи ни за експериментаторката в теб, моля!
Експериментирам с границите, с ограниченията, които сами си поставяме. Малките деца не знаят кое е възможно и кое не и затова правят невероятни неща. Животните – също. Те нямат „рамкирано мислене“. Рамките са хубави само около снимки или картини. Животът обаче е динамика, той има нужда от простор.
Ти кога разбра какво искаш?
Когато се изгубих – интелектуално и духовно. Нямах друг избор освен да започна да се търся.[[quote:0]]Какво не заменяш за нищо друго?
Приятелите и семейството си. Благодаря им, че са такива, каквито са.
За какво още не си готова днес?
Не съм готова за някои компромиси, за посредствеността (във всичките ѝ измерения) и за агресията.
Как разбираш дали си дала най-доброто от себе си?
Винаги се стремя да давам най-доброто от себе си. Може би това е част от суетата ми. Понякога обаче не ми достигат силите за да постигна това, което искам.
Коя е най-голямата ти победа?
Най-голямата ми победа е срещу мен самата – да се приема и харесам такава, каквато съм – несъвършена. Беше доста трудно.
За какво още малко не ти достига?
Все още не съм се оптимизирала откъм време, за да се заема по-категорично с няколко проекта, които бих искала да реализирам.
Къде е “у дома”? Колко често се прибираш там?
У дома е навсякъде, където душата ми е спокойна и си почива – вкъщи на дивана, с книга, филм или с човек, на когото имам доверие. Иначе сърцето ми жадува Севера, а тялото – Юга. През пролетта, живот и здраве, ще си отида в Хелзинки отново.[[more]]Винаги съм искала да...
... пътувам повече, да опознавам различни мирогледи и култури. Когато съм в друга страна, предпочитам да съм с местен човек. Искам да видя и усетя реалния ритъм, ежедневие и проблеми на хората там – градинки, магазинчета, квартални заведения, неща и красоти, които остават скрити за обикновения турист. Да се слееш с енергията на истинския живот в друг град и друга държава е безценен опит и усещане.
Какво те движи?
Оптимизмът, любопитството и добронамереността.
Какво може да те спре?
Недостатъчна увереност вътре в мен и безразличието – извън мен. Но дори тези неща да ме спрат, ще е временно.
Какво е за теб да си една от нас – момиче от града?
Чест и удоволствие.
Има ли нещо, което ти липсва, което би направила различно при нас, момичетата? Дай ни приятелски съвет как да станем по-добри, моля!
“Ще публикуваме единствено нашата лична гледна точка, искрено и от сърце. Това не е женско списание, това е нашият блог – личен, субективен, страстен.” Това е част от обещанието на вашата страница. Вие сте го казали: индивидуалност, страст, провокация, думи и мисли от сърце – докато това го има, аз съм щастлива, че съм едно от момичетата.
Разкажи ни последното си откритие за себе си или живота! Моля!
Най-добрите житейски уроци съм научила от хора, които най-много са ме наранили, защото именно те са успели да ме изкарат от зоната ми на комфорт.
Любовта те напуска тогава, когато се вкопчиш в нея и я превърнеш в единствена цел.
Умението да не “очакваш”, а просто да “бъдеш” носи най-големите дарове.
