Лица

Неда Соколовска: Изкуството помага да се справим със страха

Една режисьорка в кухнята

Режисьорката Неда Соколовска основава студиото за документален театър Vox Populi през 2012 година, след като завършва режисура в Хелзинки. И оттогава не спира да променя разбиранията и възприятията ни не само за театър и за изкуство, но и за реалността, която ни заобикаля. Чрез средствата на така наречената „вербатим техника“ тя ни приземява към живота, използвайки реални истории и случки. Сега обаче самата тя решава да се впусне в свое лично предизвикателство и влиза стремглаво в кухнята на MasterChef. Никога не е гледала предаването, но с цялата си любов към готвенето става част от играта, която тя нарича „експеримент по социална психология“. Как се озовава на кастинг за бяла престилка в кулинарното шоу, как преминава през изолацията и ще се отразили тя на личния и професионалния й свят, ни споделя самата Неда. Днес в Момичетата от града!

Защо реши да се впуснеш в предизвикателството MasterChef?

Неда: Озовах се в MasterChef по инициатива на приятели и честно казано, ми се стори забавно да изляза за малко от тесния си професионален кръг и да предприема едно малко „разсейване“ в света на кулинарното изкуство. Винаги съм обичала предизвикателствата и And now for something completely different… Монти-Пайтънско отношение към живота.

С какво те изненада формата и има ли нещо, което научи за себе си освен нови кулинарни техники?

Неда: Никога не бях гледала MasterChef, преди да започна участието си, а и до края изгледах само няколко откъса от различни сезони – аз съм на нещо като телевизионна диета в последните десетина години и изпускам много от медийния поток. Впоследствие реших, че това може да се окаже и мое предимство в играта, защото нямам влияния, не съм предубедена, не се опирам на клишета и чужд опит. Формата меко казано ме изненада – той беше малко като „Хелоооу, ти верно ли си мислиш, че това е само кулинарно шоу?“, казано с гласа на шеф Роу, разбира се. Играта е великолепна. Играта е много умна. Тя е като някакъв експеримент по социална психология. Играта отключва в теб страхове, които си мислиш, че си заровил в детството си, механизми за оцеляване, които даже не подозираш, че притежаваш, и е едно изключително изпитание на духа и характера. А освен това е едно много образователно и забавно кулинарно шоу.

Как се появи любовта към готвенето?

Неда: Наблюденията ми върху хората, които обичат да готвят (слагам в това число и себе си) са, че тази страст обикновено е отключена от някой по-възрастен член на семейството – майка, баба – личност, с която сме били много свързани като деца. Обичайно се започва с пасивно наблюдение, после с частично включване, като белене на някакви зеленчуци, завиване на сарми и подаване на продукти от хладилника, докато дойде моментът на първия самостоятелен „скок“. И за мен това беше една рецепта, която майка ми ми подхвърли в тийнейджърските ми години, преди да ме остави в двуседмична самостоятелност. Рецептата беше тип „спасявай се“ и ми даваше инструкции как да сготвя 2 манджи от едно пиле – съответно пиле паприка, или обикновена селска пилешка яхния, и традиционна пилешка супа. С тези две ястия се спасявах още няколко години, като постепенно започнах да пътувам, да се запознавам с нови култури и оттам вече избухна интересът ми към готвенето и различните кулинарни практики. Днес мога да кажа, че готвя всеки ден и продължавам традицията на семейните закуски и вечери – щедри, пъстри и питателни – най-ценните моменти на сплотеност и наслада.

Позволяваш ли си да бъдеш режисьор и в кухнята?

Неда: По-скоро си позволявам да бъда готвачка в режисирането. Да, колкото и да е странно, за мен приготвянето на храната и създаването на спектакъл са много близки неща. Комбинативност, рефлекс, компетентност, опит, бързина, практичност, преодоляване на препятствия, съсредоточеност, взимане на решения и поемане на рискове – все качества, които са необходими и за режисурата, и за готвенето. И вдъхновение – както не може да се прави изкуство без вдъхновение, така и не става вкусно яденето, ако ти е все едно и го правиш, без да ти припламне отвътре.

Готвенето е игра, развлечение, а театърът е храна и потребност на сетивата. Но и двете са изкуство.

Ще промени ли времето на пандемия и изолация отношението ни към храната?

Неда: Хората започнаха да приготвят собствената си храна много по-често, по обясними причини – ресторантите затвориха. Освен това извадиха голям късмет, че в момента върви шестият сезон на MasterChef, който със сигурност е гориво за кулинарния огън в много български домове. Очаквам кулинарната култура да се повиши по време на тази изолация, както и средностатистическото тегло на човек от населението.

А от изкуство имаме ли нужда в такива моменти?

Неда: Имаме голяма нужда от изкуство. То ни помага да си обясним света, в който живеем, и да разширим вътрешния си кръгозор отвъд буквалното и формалното. Изкуството помага да се справим със страха и с изолацията. Изкуството е пътешествие във вътрешните коридори на човека – там, където няма забрани, правила и заплахи.

Има още...


Преди няколко години ти постави началото на така наречения "вербатим театър", който освен документален ти си определяла и като политически. Би ли си позволила да създадеш спектакъл от ситуацията, в която сме поставени в момента всички?

Неда: Преди да влезем в извънредно положение, бях пред поредната премиера на VOX POPULI – подготвяме спектакъл по темата за обедняващия човек, националната лотария и билетчетата на „надеждата“. Тази тема беше изключително актуална в началото на годината, но пандемията буквално отвя всички останали теми от простора на общественото говорене. Сега мисля как ще променя ъгъла на документалния прочит и дали ще мога да „актуализирам“ спектакъла ни. А по темата за световната ситуация, в която се намираме в момента – за да се роди документален спектакъл, трябва да се изясни какво ВСЪЩНОСТ става около нас.

Сега сме в точката на най-силно въртене и все още ми е трудно да обективизирам случващото се. Документалистиката иска отстраняване. Трябва да мине още малко време.

Доколко хората се научиха да харесват този тип театър и все още ли е предизвикателство да продължаваш да го създаваш?

Неда: Харесва ми фразата „научават се да харесват“. Съвсем съгласна съм, че документалният театър не е онази инстантна атракция, която те грабва и без да разбереш защо и как, вече си изгледал три сезона. При него трябва малко усилие, за да влезеш в салона, да се абстрахираш от стряскащата черно-бяла дума „документален“. Но веднъж попаднал в залата, конфронтиран с темата, с актьора, с живото слово, не можеш да останеш безразличен. Не се спи лесно на документално представление. Провокацията е неизбежна. А за мен като артист и нахален изследовател на действителността – документалният театър е единствената форма на театър, в която откривам същинския, ако искате по брехтиански да го наречем – „инструмент за социална промяна“.

Сред най-засегнатата група от хора от извънредното положение са хората със свободни професии. В какво би трансформирала днешната криза, за да преминеш по-лесно през нея?

Неда: За мен това, което се случва в момента, не е криза, а избавление – важен период на преосмисляне и пренареждане на ценности, преструктуриране на политики и актуализиране на остарели, неработещи системи. Светът има нужда от това голямо разместване, от пренареждането на приоритети, от дигиталната революция, от оптимизирането на работните процеси. Кое наричаме криза? Временният финансов ступор следващата година-две?

Моля ви, нека никога не избледнява от колективната ни памет, че естественото състояние на човека е лишението, а не лесният достъп до блага.

Сега ще имаме възможност да си припомним истинската стойност на вещите, парите, храната, отношенията и може би ще намерим радост там, където в момента виждаме само тревога.

Как си представяш бъдещето след края й? Как ще се отрази на работата ти, на желанието да създаваш изкуство?

С любопитство и вълнение чакам развитието на настоящите събития. Чувствам се като дете, което гледа голямата буря през прозореца и няма търпение да настъпи утрешният ден, за да излезе навън и да започне да опознава променения свят.

 

Актрисата Симона Халачева: Изкуството винаги оцелява!