Лица

Неда Соколовска за свободния театър и скандалното затваряне на "Червената къща"

От 2012 г. досега театралната режисьорка и нейното Студио за документален театър “Vox Populi” имат седем спектакъла, “до един заченати и играни в “Червената къща”. Говорим с Неда за скандалното принудително затваряне на Центъра за култура и дебат, за това какво губим и за мнението й какво е мястото на държавните институции в културната сфера.

Неда Соколовска за свободния театър и скандалното затваряне на "Червената къща"

От 2012 г. досега театралната режисьорка Неда Соколовска и нейното Студио за документален театър “Vox Populi” имат седем спектакъла, “до един заченати и играни в “Червената къща”, според собствените й думи, много лични и емоционални. Помолихме Неда да си поговорим за скандалното принудително затваряне на Центъра за култура и дебат, за това какво губим и за мнението й какво е мястото на държавните институции в културната сфера.

Какво е за вас "Червената къща"?
За мен “Червената къща” е единствената алтернатива на държавните театрални институции. Разбира се, един независим спектакъл може да бъде реализиран и в празен магазин, в галерия, в зала под наем или в друга интериорна или екстериорна среда. Червената къща е единственото оборудвано сценично пространство, където се продуцират независими проекти. Това е „Червената къща“ за мен – режисьора. Ако попитате фотографите, дебатиращите експерти, художниците, музикантите, които се изявяват на територията й, в отговорите ще има един общ тон, а именно: „Червената къща“ като поле на свободната изява. А за едно демократично общество нуждата от такива платформи е насъщна, защото там се отглежда демокрация.

Как приемате принудителното й затваряне?
Абсурдното е, че в момента „Червената къща“ е в изключително активен период – събитията са толкова много и разнообразни, че буквално „няма въздух“ между отделните мероприятия и се води битка за всеки свободен час в нея. Само за последната година в „Червената къща“ са играни 22 различни спектакъла. При такова положение затварянето й изглежда като лишаване на един здрав, функциониращ организъм от условия за живот.
Десетгодишните усилия на представителите на свободния театър в България да увеличат броя на независимите пространства – да не е само „Червената къща“, да има още подобни места, в момента изглеждат направо безсмислени. Това е голяма крачка назад за всички нас.[[quote:0]]Къде е проблемът – в Министерството на културата или в закона, който то трябва да спазва?
Виждам проблема в липсата на желание за диалог, в трудността на Министерството да припознае „Червената къща“ като генератор на културна дейност с национално значение. При добра политическа воля винаги може да се намери законосъобразно решение и да бъде оказана подкрепа.

Като ръководител на “Vox Populi” някога получавали ли сте помощ от държавата за своя проект?
Вече трета година “Vox Populi” печели грантове от сесията за подкрепа на независими проекти на Министерството на културата. Казвам го с огромна благодарност за това, че тази програма изобщо съществува, и че театърът, който правим, е признат и високо ценен. Този положителен факт обаче не може да компенсира липсата на стратегия в културната политика и слабия интерес към независимия сектор.

Трябва ли според вас да се спазват чисто пазарните принципи при управлението на културната сфера или държавата трябва да подпомага културата?
Културата не е печелившо предприятие – нейната висша цел не бива да е да се продаде, а да образова, да повдига духа, да повишава чувствителността на хората. Културата трябва да бъде достъпна за всички както образованието и здравеопазването. Трябва ли според вас да се спазват чисто пазарните принципи при управлението на здравеопазването или образованието?

Какво трябва да се промени в държавната политика по отношение на културата?
Преди всичко е добре да се преосмисли понятието „култура“, като се излезе от материалния й контекст и се оттегли приоритетът от съхранение и производство към многообразие и комуникативност. Културните инициативи повече от всякога трябва да търсят и възпитават своята публика – да повишават нейните културни потребности, да влизат в диалог. Мисля, че трябва да се променят някои архаизми в структурата на управление на държавните културни институции, най-после да се даде възможност на млади хора да заемат отговорни постове, да се търсят начини за стимулиране на спонсорството и меценатството, и да се активират механизми на сътрудничество между независимите и държавните културни оператори.[[more]]Какво да очакваме от поредицата „Невидими” на “Vox Populi” – ще има ли нова постановка и къде ще се играе?
Ще продължим поредицата „Невидими“, но следващият спектакъл ще се появи в началото на 2016 година. Дотогава “Vox Populi” ще работи върху един криминален и един исторически спектакъл, ще стартира и първата си колаборация с държавен театър. Повече от всичко се надявам, че ще продължим да създаваме и представяме работата си в Центъра за култура и дебат „Червената къща“, където е родният дом на “Vox Populi”.