ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Неда Спасова: "Животът е такъв, какъвто си го направиш"

Неда Спасова е родена във Враца. През 2014-а завършва актьорство за драматичен театър в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а от началото на 2018 г. е част от трупата на Театър „София“. Гледали сме я сцената на Народния театър „Иван Вазов“, Младежкия театър „Николай Бинев“ и Театрална работилница „Сфумато“. През 2018 г. е номинирана за „Икар“ в категория „Дебют“ и за „АСКЕЕР“ в категория „Изгряваща звезда“ за ролята си на Варвара Петровна в „Бесове“ по Ф. М. Достоевски, с режисьор Иван Добчев в Театрална работилница „Сфумато“. Дебютът й в киното е с ролята на Царицата на розите в суперпродукцията „Дамасцена”. В момента Неда е част от медицинския сериал „Откраднат живот“ в ролята на операционната сестра Кая Райкова. 

Дали животът е наистина “приказка с щастлив край”? 

Животът е такъв, какъвто си го направиш. Щастието не е мерна единица, има различни измерения спрямо твоето собствено усещане. И все си мисля, че щастието е избор. Независимо от външните обстоятелства и физическото им измерение.

По какъв начин емоциите Ви помагат в актьорската работа? Играта пред камера може ли бъде вид терапия? 

Често сетивната емоционална памет помага за играта на физическо състояние. От рода на пиян, болен и подобни. Помниш какво се е случвало с тялото ти по време на такава физическа пречка. Но аз смятам, че пресъздаването на психологическо достоверно емоционално състояние не може да бъде "изкопирано" от нещо лично преживяно. Независимо дали си преживявал такова нещо. Можеш да си припомниш усещането и до какво е довела емоцията, но не можеш да я повториш по същия начин. Трябва да я изживееш отново. В крайна сметка всичко зависи от твоята вяра в усещането на конкретна емоция. Има моменти, в които трябва да играеш нещо, което не ти се е случвало. Тогава единственото, на което можеш да разчиташ, е пълно отдаване на обстоятелствата, използване на въображението и вяра, че това наистина се случва. В този смисъл играта пред камера може да е терапия, освобождаване, пречистване, но може и да е много емоционално напрягаща и натоварваща. А как да не те разруши – още не знам. 

Какво правите след дълъг снимачен  ден?   

Обичам да ми е тихо – дали е снимачен ден, дали е репетиция или представление – тишината ми е лек. Обичам да пия чаша вино или една бира, да си взема топъл душ и да заспя. 

Коя е водещата Ви сила – позитивизъм, реализъм, песимизъм или… 

Доста хора смятат, че съм позитивен човек, но твърде сериозен. Аз смятам, че съм реалист с песимистично-оптимистичен привкус (смях). Не се рея в облаците, не казвам на бялото – черно, не си въобразявам неосъществими неща, преценявам ситуацията, мисля над нея и действам. А резултатът – Вселената решава дали съм готова за подобно преживяване и дали мога да го понеса. 

Как Ви обогати участието в “Откраднат живот”? Какво разбрахте за себе си с тази роля? 

"Откраднат живот" е изключителна школа. Срещнах и работих с хора, с които винаги съм мечтала да работя. Мога само да съм благодарна от този факт. Не знам дали съм подобрила актьорската си игра, това само зрителите могат да кажат. Но със сигурност усещам в себе си натрупване на умения, които не съм имала преди. Кая е свръхемоционална, Неда в реалния живот си е доста спокойна и балансирана. Но Кая е и боец, все пак постигна доста от нещата, за които мечтаеше. Не трябва да се отказваш – това е нещо, което тя ми показа отново за моя личен живот. Аз също съм упорита, но упорит реалист. Като виждам, че нещо не става, спирам да си губя енергията в него. Може би не съм го искала толкова силно, както Кая иска разни неща. Аз съм длъжна да я разбирам, подкрепям и да се боря за нея, защото тя е моето дете, което искам да живее пълноценно. 

Какво бихте казала на ловците на таланти, който са в търсене на следващата кинозвезда?

Кинозвезда за мащабите на България ми е малко... как да кажа... Нереалистично. Но е факт, че имаме страхотни актьори, които за съжаление нямат масово успех да се доберат до някой световен проект. Имам прекрасни колеги, талантливи, работливи, които нямат късмет... Това е думичката, която най-много ти трябва в този "бизнес". А "ловците на таланти" да ходят на театър (намигване). Ще открият изключителни лица, които никога не са виждали по телевизията. 

Има още...