ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Неда Спасова: "Животът е такъв, какъвто си го направиш"

Неда Спасова: "Животът е такъв, какъвто си го направиш"

Снимки: Владислав Филипов

Аз съм от тези участници в кастинг системата. Не съм имала все още значим проект, който да не е минал през кастинг и подбор на актьори. Включително и за "Откраднат живот" и за игралния филм, който снимах през 2016 – "Дамасцена",  все през кастинг съм минавала. И за представления също... Хубавото (поне при мен) е, че като минеш през 100 кастинга, в които не си правилният човек за ролята, спира да ти пука и някак си разочарованието от неуспеха е минимално. Аз продължавам да ходя и до днес на кастинги, приела съм го като нормална част от "играта" и не се суетя излишно, когато има такъв етап от снимачен процес. 

Кой е Вашият таен откраднат живот? 

Нямам нищо тайно в живота си. Гледам да живея на чисто във взаимоотношенията си с другите и най-вече със себе си. "Крада" си време за медитации, което си е много личен момент, за четене на книги и писане на разните ми мисли и наивни стихове. Една част от тях ги споделям по социалните мрежи, друга оставям само за себе си, смятам ги за недостойни за хорското око. 

След като започна процесът срещу Харви Уайнстийн, днес историите за сексуално насилие и тормоз отново са в центъра на внимание  какво е Вашите мнение, усещания, емоции... 
Много материал се изписа по казуса – едни в защита, други против... Няма как да имам обективно мнение, когато везната не е ясно накъде се накланя. Едно си мисля – не става въпрос за изнасилване, а става въпрос за доброволно позволяване на подобен тормоз в името на успешна кариера... Това е избор, всяка жена избира какво да прави с тялото и душата си. 

Наскоро гледах документалния филм за Майкъл Джексън Leaving Neverland. Дали е евтино търсене на слава, или реалност – толкова години по-късно няма как да знаеш истината. Гледаш момчетата, вече мъже, които са преживели сексуалния тормоз, вярваш на очите им, че наистина са преживели това. Говорят почти 30 години по-късно, защото тогава ги е било страх, но в същото време се питаш – къде са били родителите им, слепи ли са били? Изкушени от вкуса на славата и богатството, те тотално са били заслепени от това да гледат реалистично на ситуацията. И тук не обаянието и аурата на Майкъл Джексън са виновни, а собственият избор да се "потопиш" във водите на известните. Не, не знам дали Майкъл Джексън е посягал на деца, много докладват за подобен акт, включително и двамата главни герои във филма, но със сигурност знам, че като се омотаеш в неспособността си да гледаш трезво на ситуацията (в случая говоря за родителите), последствията са непоправими... 

Как можем да спасим тези “откраднати животи” на жени, искали просто да сбъднат своята звездна мечта?

Не можем. Както вече казах – това е съзнателен избор. Дадено ни е от Бог да мислим, да предвиждаме. Да имаме интуиция. И не съм сигурна, че е по-лесният път към славата. Той носи своите последствия и "кирливи" ризи. Получаваш едно, но ти се отнема друго. Това е закон в природата. 

Как можем да се предпазим от автофобията (или страха от самотата)  новия бич на съвременното общество? 

Този страх ми се струва вечен. Той не се е появил онзи ден. И винаги ще го има. Въпросът е по-скоро как ти персонално приемаш нещата. Аз обичам да се усамотявам, защото ежедневието ми е шумно. Но има хора покрай мен, с които сме изградили отношения и доверие, и знам, че няма да остана сама. По-скоро се надявам, че няма да остана сама. 

За съжаление – социалните мрежи доста помогнаха за това усещане – страх от самотата. Реално комуникираш с някого (пишете си), но си сам с телефона си. А на живо – трудно комуникирате. "Очният контакт" изчезва. А очите наистина са прозорец към душата... Умът често не може да каже това, което казват очите. Изчезва комуникацията на душа с душа.  

Съвременното общество доста е загубило вярата в човека. Съдя и по себе си – аз също съм безкрайно недоверчива, понякога дори към близките си. Един часовник в главата ми тиктака постоянно, че някой може да иска да ме нарани. Но ако се страхуваме постоянно от доверието в другия, то сме обречени да бъдем сами. Трябва да рискуваме – да, можем да загубим даден човек, но по-добре да го загубим, отколкото никога да не сме го имали.

И в името на хубавото бъдеще на изкуството  как бихте искала да промените киното?

Бих искала да има повече пари за кино, което ще води, първо, до по-качествена (най-вече визуално) продукция, второ – до повече работа. Актьорският механизъм, ако не работи в условията на проект (било то филм, сериал, представление), закърнява. Много ме боли за мои колеги, които са изключително талантливи, но нямат шанс да се изхранват с изкуство. Много искам това да се промени. Защото знам какво са дали от душата и сърцето си, за да бъдат артисти. 

Държавата ни е малка, може би няма как да са повече парите за кино, съответно да има и повече проекти. А може би има как – не разбирам от финанси и бюджетиране. Но ако има желание от държавна страна за повече проекти – ще се намери начин как да бъдат финансирани.

 

Лейди Гага и борбата й с посттравматичния стрес