Никола Тороманов (Фичо) завършва сценография в Националната художествена академия през 1995 година и вече почти три десетилетия е сред най-добрите български сценографи. И един от любимите ни. Името му е свързано с почти всички постановки на Явор Гърдев, за много от които сме ви разказвали – Пиеса за бебето, Хамлет, Козата или коя е Силвия, Нощна пеперуда, Пухеният. Той стои зад някои от най-интересните експерименти в театъра, а също и в литературата – двамата с Георги Господинов са автори на първия български трагикомикс „Вечната муха“. Най-новото амплоа на Никола Тороманов – Фичо е на моден дизайнер като част от кампанията AbsolutTransformToday.Колекцията му  се нарича rail2wear и се състои от три части: облекла, вдъхновени от основните аксесоари на пътуването, дрехи със свободен силует тип пижама и тениски с креативен цитат и пиктограма. Напълно в духа на големите дизайнери – да си спомним ревюто с истински влак на Louis Vuitton или това на Готие на една от московските гари – това на Фичо ще е във влак. Част от колекцията ще се продава в специално подбрани pop-up магазини в София.

Опитахме се да зададем на Фичо няколко въпроса за работата му на сцената и световете, които създава там – всеки път различни, лаконични и често само в черно-бяло. Отговорите му се оказаха точно такива – лаконични и черно-бели. Ето ги:

Резултатът от труда на сценографа е видим на сцената. Колко от вашата работа публиката не вижда? 

Доста, но на кого му пука.

В много от сценичните визии, създадени от Вас, публиката е отделена от случващото се на сцената – „Пухеният“, „Живот х 3“, „Пиеса за бебето“ – смятате ли, че зрителят има нужда от дистанция? 

Смятам че дистанцията е важен фактор, свързан с проблематиката на текста и общото решение на спектакъла.

„Бастард“ се играеше в избата на Димят във Варна – изкушен ли сте отново да изнесете театъра извън традиционната сцена? 

Разбира се, използвам всяка възможност.

Декорите ви рядко имат цветове – коя е цветната част на представлението според Вас? 

Според мен декорите ми имат необходимите цветове.

Преди няколко години с Георги Господинов издадохте трагикомикса „Вечната муха“. Изкушавате ли се пак да разкажете за света през очите на някой друг и кой ще е този път? 

Да, но за сега е в процес на работа.