ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Никола Тороманов – Фичо – дистанцията между зрителя и сцената е важен фактор

Никола Тороманов – Фичо – дистанцията между зрителя и сцената е важен фактор

Никола Тороманов (Фичо) завършва сценография в Националната художествена академия през 1995 година и вече почти три десетилетия е сред най-добрите български сценографи. И един от любимите ни. Името му е свързано с почти всички постановки на Явор Гърдев, за много от които сме ви разказвали – Пиеса за бебето, Хамлет, Козата или коя е Силвия, Нощна пеперуда, Пухеният. Той стои зад някои от най-интересните експерименти в театъра, а също и в литературата – двамата с Георги Господинов са автори на първия български трагикомикс „Вечната муха“. Най-новото амплоа на Никола Тороманов – Фичо е на моден дизайнер като част от кампанията AbsolutTransformToday.Колекцията му  се нарича rail2wear и се състои от три части: облекла, вдъхновени от основните аксесоари на пътуването, дрехи със свободен силует тип пижама и тениски с креативен цитат и пиктограма. Напълно в духа на големите дизайнери – да си спомним ревюто с истински влак на Louis Vuitton или това на Готие на една от московските гари – това на Фичо ще е във влак. Част от колекцията ще се продава в специално подбрани pop-up магазини в София.

Опитахме се да зададем на Фичо няколко въпроса за работата му на сцената и световете, които създава там – всеки път различни, лаконични и често само в черно-бяло. Отговорите му се оказаха точно такива – лаконични и черно-бели. Ето ги:

Резултатът от труда на сценографа е видим на сцената. Колко от вашата работа публиката не вижда? 

Доста, но на кого му пука.

В много от сценичните визии, създадени от Вас, публиката е отделена от случващото се на сцената – „Пухеният“, „Живот х 3“, „Пиеса за бебето“ – смятате ли, че зрителят има нужда от дистанция? 

Смятам че дистанцията е важен фактор, свързан с проблематиката на текста и общото решение на спектакъла.

Бастард“ се играеше в избата на Димят във Варна – изкушен ли сте отново да изнесете театъра извън традиционната сцена? 

Разбира се, използвам всяка възможност.

Декорите ви рядко имат цветове – коя е цветната част на представлението според Вас? 

Според мен декорите ми имат необходимите цветове.

Преди няколко години с Георги Господинов издадохте трагикомикса „Вечната муха“. Изкушавате ли се пак да разкажете за света през очите на някой друг и кой ще е този път? 

Да, но за сега е в процес на работа.