Между поредицата от дъждовни дни с Ники, както я наричат приятелите й, успяхме да уловим слънцето, което се отразяваше в страхотната й пола на точки, и се разходихме с тази красива и цветна Vespa Sprint. Заведе ме до едно от любимите си места в града – Cocktail Bar, защото, когато не е в архитектурното студио и навън е слънчево, се качва на своя скутер, за да се наслади на свободата, която той дава в градския трафик.
А Vespa Sprint е перфектният съюзник за това, защото позволява лесно маневриране между автомобилите и паркиране на тесни пространства. Сами се убедихме в това! Моделът се предлага както в 50, така и в 125-кубиков вариант, като за по-малкия е достатъчно да имате само любителска шофьорска книжка. И ако външно няма никаква разлика между тях, със сигурност тя се „крие“ в скоростта, която развиват. Какво обаче му трябва на едно момиче от града? 50-кубиков Vespa Sprint в ярък цвят, любимите кецове и приятелка, която е готова да сподели всяко вълнуващо пътуване.
Кога се качи за първи път на мотор?
Много отдавна, може би преди десет години, на голям мотор. Иначе от ранното ми детство карах малки скутери в квартала. Така се запалих. Обичам това усещане за вятър косите.
Сега колко често караш своята Vespa?
Щом е хубаво времето и има слънце, веднага се качвам на скутера и потеглям, защото ми е по-лесно за придвижване, а и заради самото усещане за свобода и лесно паркиране в София, които ми дава.
Толерантни ли са шофьорите към хората със скутери?
През последните години има повече мотори и самите шофьори започнаха да обръщат внимание на мотористите, да ги пазят. Но винаги трябва да сме на четири очи – две отпред и две отзад, за да предвиждаме какво се случва. Не е много лесно. Трафикът е натоварен, но все пак не толкова, както е в други европейски столици.
Караш ли извън града?
Извън града се събираме с Vespa Club Bulgaria и тогава караме на по-големи разстояния. Правим си пикници, излети. Последният път се събрахме 40 мотора и беше много весело.
Обичаш ли високите скорости?
Определено "да". И това малко ме плаши понякога, защото често ме подхлъзва да карам по-бързо и по-бързо. Обичам високите скорости и адреналина.
Падала ли си със скутера?
Vespa-та, която карам в момента, я имам от шест години и първата година, докато свикна с предна и задна спирачка, на "Гурко" и "Раковски", пред Memento, паднах доста лошо. Но добре че беше в началото, защото след това ставаш по-предпазлив.
Има още...
А страхът?
Аз го превъзмогнах, защото съм доста активен човек, занимаваме се и със спортове, така че това е най-доброто решение – когато паднеш, да се качиш отново да караш.
Кои са ти любимите места в града?
Обичам по-спокойните малки заведения със зеленина, като това, в което сме в момента. Харесвам и „65 светулки“, защото имам куче, а там са dog friendly. By the way също е от местата, където срещам приятели. Обожавам да ходя и в планината, често се качвам на Витоша.
Как си представяш перфектната лятна вечер?
Перфектната лятна вечер за мен е да бъда обградена с най-близките ми хора, приятели, някъде на спокойно място с малки лампички в дърветата, коктейли, приятна музика, дълги разговори и много смях.
Какво ще бъде твоето лято?
Имам много планове за лятото, дори се чудя как да ги вместя всичките спрямо работата ми, защото отпуските са ограничени. Миналата година си купих кемпер и смятам да обикалям с него първо в България, после и в Гърция, докъдето мога да стигна.
Защо избра да се занимаваш с архитектура?
Още като малка много обичах да рисувам. Самата страст обаче дойде от дядо ми, който беше инженер и с него обичахме да правим макети на малки къщи. Правех и малки мебели за куклите и така си играех. Сама избрах това. Завърших френска гимназия и родителите ми не знаеха, че съм се записала да кандидатствам в чужбина. Така заминах да уча във Франция, в Лион. Завърших там, работех там, но преди шест години се прибрах в България.
Какво те върна тук?
Вече се бях връщала веднъж за по-кратко време – около година и половина. Беше в периода 2008 – 2010 година. Тогава работех за едно архитектурно студио, от което впоследствие (след като се върнах отново да работя във Франция) ми предложиха доста добър пост като project manager и реших да се върна. А и България ми липсваше, семейството, приятелите и тази свобода, която има тук.
Кое е най-незабравимото ти пътешествие?
Всички са незабравими, но има едно, което се отличава от другите. Беше пътуване, което организирахме с най-добрата ми приятелка точно преди сватбата й – беше нещо като моминско парти, но бяхме само аз и тя. Заминахме за три седмици в Куба и Коста Рика. Мисля, че Коста Рика остана дълбоко в сърцето ми. Едно страхотно място, което пожелавам на всеки да посети.
С подкрепата на Vespa
