ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ния Петрова, a.k.a. NIYA за новия си албум "Late on time"

Ния Петрова, a.k.a. NIYA за новия си албум "Late on time"

Снимка: Facebook / @NIYA

Защо точно “Late On Time” ? 

Няма да забравя какво каза Иван Лечев в едно предаване по повод моето музикално развитие и като цяло процеса на правене на каквото и да е, свързано с музика. Беше нещо от типа на “Ми тя Ния си работи в нейно си време”. Това ме накара да се замисля как наистина го правя. И в същото време за концепцията на времето и това как може нещо хем да закъснее, хем да е някак точно навреме. Това е “Late on Time”. 

Следващия сигурно ще го кръстя “Cappuccino on Time”, кой знае, хаха. 

Как преминава процесът на създаване на една твоя песен?

Целия албум съществува благодарение на музикалния джиниъс на Петър Йотов, т.е. музикалния продуцент на "Late on Time".

Той записваше китарите и на първото ми парче, тогава се запознахме. Всички тръгна през проект, който пишех за фонд "Култура". Свързах се с него, защото бях адски впечатлена как рааботи, свири и прочие.

Просто е от тези хора, които можеш да си кажеш: А, да, тази китара е на Петър! 

Та, той се съгласи да се включи и се заехме с тази работа. Първото парче, което написахме, е "Just the three of us", което се промени няколко пъти, докато накрая се застопори в този вариант.

Общо взето си говорихме за overall звученето, което си представяме. Говорихме си бая за това и той започна да записва теми и семпли, които ми пращаше и аз пишех и си раазвивах върху тях. Те много пасваха на настроението и усещането ми. Пoнякога имаше и забиване, но за радост имаахме и много яки хора, които се включиха. Волен Милчев, без който "No time" и "Fantasy" въобще нямаше да звучат така. Той е направо гений във вокалното продуциране. Ина Червенова, която сътвори текста на "Fantasy". Даниел Иванов от heptagram, който нааписа "Erase you". И след всичко това Христо Рачев, който направи микс и мастъра, за да звучат парчетата по точи начин. 

Има ли човек, на когото винаги пускаш най-напред парчетата си? Някой, чието мнение е важно за теб?

Мнението на хората около мен със сигурност ми е важно. Все пак те са тези, които ме познават и по-скоро раазчитам да бъдат брутално откровени и да ми кажат, ако смятат, че нещо не е ок.  И да, има и човек, на когото пускам първо нещата, дори да е само на запис от телефона или много грубо демо. 

Кое създаваш първо: мелодията или текста ? 

Сигурно това за музикантите е малко като яйцето или кокошката. В случая процесът минаваше през мелодията и после през текста.

Случвало ми се е и обратното, но не и в работата по албума. 

Мислиш ли много за историята на една песен преди да започнеш да я създаваш или следваш интуицията си? 

Абсолютно мисля за историята, но то си е един вид естествен процес. Просто тръгва някак текста и историята го допълва. Случвало се е да тръгвам през една история, но да завършвам в друга.