ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ния Петрова за музиката, морето и работата като доброволец

Ния Петрова за музиката, морето и работата като доброволец

Снимки: Марияна Петрова/ mamury photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Слушах я на живо само преди седмица, когато се качи на сцената на нашия Mish Mash Fest, и малко преди да „изхвърчи“ за тазгодишния финал на „Гласът на България“. Музикалното шоу, от което преди година Ния Петрова си тръгна като победител. Момичето, което за разлика от всички, които пеят от малки, едва в 10-и клас започва да се занимава с музика и което, ако не знаете, години наред работи като доброволец. Нещо, което определя нейния път и днес. И в него има място за всичко - и за добрите дела, и за музиката, и за морето, където продължават да минават летата й. Къде можете да я видите ли? Зад бара на „Кораба“ в Синеморец, а аз успях да я хвана точно преди да „отлети“. Там, където да избягаш, често означава да намериш себе си.

Точно преди една година спечели „Гласът на България“. Промени ли се животът ти оттогава?

В началото си мислех, че не се е променил. Когато ме питаха, казвах: „Не, всичко си е същото.“ След финала заминах веднага на морето, работех като барман като всяко лято. Имаше хора, които идваха на „Кораба“ в Синеморец и ме виждаха дори как чистя тоалетната. Но като се върнах в София, осъзнах, че малко се е променил, защото можех да избирам какви участия да приемам. Преди смятах, че това да имаш участия три пъти седмично – от четвъртък до събота, и да пееш постоянно е възможно най-големият успех, който мога да имам. Но сега е много по-хубаво, защото мога веднъж седмично да избера да отида в дадено заведение или на определен фестивал. Имам по-голям избор и възможности.

Преди няколко месеца излезе песента ти By Myself.

Идеята беше това да се случи веднага след финала на „Гласът на България“, но първо аз малко се забавих, второ - докато решим точно какво искаме да бъде, докато намеря правилните хора, с които искам да го направя... Всеки казваше, че „трябва да хвана вълната“ и това донякъде е правилното, защото след шоуто си супер популярен. Но осъзнах, че хората, които искам да докосна и които искам да слушат музиката, която правя, не обръщат внимание дали е минала една година, един ден или една седмица. Затова не бързам. Не искам да претупвам нещата.

Трудно ли се намират съмишленици?

Хем е трудно, хем понякога изваждаш голям късмет, защото покрай този проект с хората, с които се запознах, продължихме да свирим заедно. Лятото ще правим разни неща, ще ходим и в чужбина, на един фестивал във Франция. Може би тази една година измина, за да видя къде се намирам, да опипам почвата и да разбера какво искам. Мисля, че есента и началото на зимата ще бъдат доста силни, защото плановете ми са да излязат повече неща, по-големите участия ще бъдат тогава.

Т.е. ти вече избра пътя на музиката?

Да. Иначе няма смисъл. Ако не избираш ти да го направиш по начина, по който наистина ти е приятно, а просто да излезе нещо, няма смисъл да го правиш изобщо. Не е приятно, ако не е твойто си.

Ти си започнала на по-късна възраст да се занимаваш с музика. Това предимство или недостатък е?

Много зависи и от човека. Професионално погледнато, когато си започнал от малък, вероятно е по-добре, но пък осъзнато никога не съм правила компромиси. Когато започнах, знаех какво точно искам да пея, дори и като кавъри, и винаги съм правила неща, които са ми харесвали.

Има и още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...