Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Новите феминистки (част 1)

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Феминизмът днес е тема повече на шеги, отколкото на конструктивни разговори, както често се случва с нещо, което не е добре разбрано от обществото. Много хора си представят феминистките като недоволни жени, които мразят мъжете, не се епилират и най-вероятно са лесбийки. Други смятат, че вече сме постигнали каквото е имало да се постига и че няма повече казуси в полето на равнопоставеността на половете.

За мъже феминисти е почти скандално да се говори и докато министър-председателят на Канада се самоопределя като феминист и възпитава и дъщеря си, и двамата си синове в такива ценности, ние имаме Бойко Борисов, който пуска нелепи сексистки коментари дори на официални форуми. 

Има хора, които не знаят, че са феминисти, но отдавна мислят и действат като такива. Аз например доскоро не се самоопределях по този начин, а съм изповядвала почти всички принципи на феминизма. За тях ще говорим отделно, сега ви предлагам да се запознаете с 4 момичета, които ще разкажат какво значи за тях борбата на жените за равни права и нуждата да се променят обществените нагласи спрямо предразсъдъците на база пол (да, този противоречив джендър).

Това са Анжела, Евелина, Кристина и Рая. Събра ги организираният от Българския фонд за жените Feminist Boot Camp 2 – интензивен 5-дневен семинар, който подготви участничките по теми като феминистки и джендър теории и течения, история на женското движение в България, съвременни проблеми пред жените, равнопоставеност на половете и човешки права. Днес ще се запознаем с първите две. 

Представи се.

Здравейте, аз съм Анжела Георгиева на 24 години от Пловдив. 

С какво се занимаваш? 

По професия – консултант, по призвание – писателка. 

Как се срещна с темата за феминизма? 

Възпитана съм като феминистка, в равенство между половете, така че не съм се сблъсквала с феминизма, той винаги е вървял до мен. 

И мъжете покрай мен се определят като феминисти.

Преди лагера занимавала ли си се с нещо "женско", без да си се самоопределяла като феминистка? 

Толкова отдавна се определям по този начин, че ми е трудно да отговоря. Но съм сигурна, че отговорът е "да". Може да кажа кое е последното нещо, което направих. Създадох изцяло женска платформа за писатели – "Мокри бележки". Във връзка със "самоопределянето" искам да вметна, че съм горда от факта, че и мъжете покрай мен се определят като феминисти. Разбиват стереотипа, че това е само за жени. 

Била ли си лично дискриминирана?

Да. Наслушала съм се на много неща от сорта на "Жената нищо не може да направи", но не съм им обръщала внимание. Отказаха да работят с мен, защото съм жена, но и това по никакъв начин не ме засегна. Най-неприятно ми е отхвърлянето от жените. Те не са научени да се подкрепят една друга. Трябва да разберат, че жената срещу тях не им е съперничка, а съюзничка. Няма как да търсим равноправие и разбиране от другите, ако самите ние не си го даваме. 

Какво искаш да постигнеш в областта на феминизма, правата на жените и равнопоставеността на половете?

Искам да постигна толкова много неща, че не знам откъде да започна да изброявам. На първо място – българката да е горда с това, че е жена. Може би ще спестя всичките си желания и цели, защото почти всички водят към едно – да не те определят по пола, а по това какъв човек си. 

Какво вече си научила и искаш да го предадеш на другите жени? 

Тук ще цитирам Розан Бар: "Това, което жените трябва да научат, е, че никой не ти дава властта. Трябва да си я вземеш."

 

Представи се.

Казвам се Евелина Димитрова на 16 години.

С какво се занимаваш? 

Ученичка в 10 клас съм. Наред с училищните занятия и извънкласните програми, съм доброволец в не една организация. В момента се занимавам с учредяването на сдружение на територията на населеното ми място. Разбира се, останалото време отделям за себе си и своето развитие, защото за мен това е важното – развитието.

Феминизмът ме научи на единство.

Как се срещна с темата за феминизма? 

Срещнах се с феминизма съвсем "случайно". След като се запознах с феминизма, осъзнах, че ме е засягал през целия ми живот досега. Мисля, че винаги съм отстоявала себе си като човек от женския пол, който може всичко, както останалите, но не съм се занимавала с феминизма и не съм се определяла като феминистка. След като осъзнах какво е да си феминист/ка, се боря и ще се боря за равнопоставеност, морал и справедливост между хората и нагласата им да се разделят на групи.

Била ли си лично дискриминирана?

Определено - да. Още от малка, когато питах родителите ми дали може да направя нещо с момчетата, отговорът им винаги беше "Не може!" , а отговорът, които следваше след като попитам защо не, беше "Защото ти си момиче, а те са момчета." Все още е така, но не за дълго, защото момиче или момче - в крайна сметка полът няма значение за това, което искаш да направиш и как ще го направиш.

Какво искаш да постигнеш в областта на феминизма, правата на жените и равнопоставеността на половете? Какво вече си научила и искаш да го предадеш на другите жени? 

Феминизмът ме научи на единство. Ще предавам на жените и малките момичета силата, която имам като човек от женски пол, и никакви предразсъдъци, разделения и натиск не бива да ни отказват от нищо. Ние сме достатъчно силни и заедно сме непобедими. Трябва да отстояваме себе си и свободата да решаваме сами, да живеем пълноценно.

Следва продължение.

 

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...