ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

ХаХаХа Импро Театър: Обещаваме много смях!

ХаХаХа Импро Театър: Обещаваме много смях!

Запознах се с Иво и Антон малко преди последното им представление за този сезон в кино „Влайкова“. Усмихнати и съсредоточени младежи, леко напрегнати и същевременно спокойни и знаещи какво ще правят, когато влязат в салона на киното след малко. Импровизацията е нещо, което изглежда ужасно лесно, но всъщност изисква невероятен талант. Умението да реагираш бързо, леко и адекватно. Искрено харесвам „ХаХаХа Импро Театър“, заради умението им да ни откъсва от реалността. Умението да запазят само смеха ти и да изключат останалите ти емоции и тревоги, за да забравиш къде, как, с колко и защо живееш и просто да се смееш до припадък. На 3 юни младежите ще играят своя втори импровизационен „Ужасен филм“. Обещават да има много въображаема кръв, истински смях и тонове импровизация и аз с готовност потривам ръце в очакване на това събитие.

Можете ли вие да се опитате да го обясните какво е „Импро театър“ в две изречения?

Иво: Това са игри, които имат правила. Но съдържанието на всеки етюд се определя от зрителите. Те казват какви ще са героите и какви ще са взаимоотношенията между тях. Така зрителите участват в играта, а ние я създаваме.

Антон: Аз не мога да го обясня, не знам някой дали може, така че трябва да го гледат хората. Интересно е, така спонтанно и енергично. Случва се на момента и е интересно, защото никога не знаеш какво ти предстои. На мен като публика ми е интересно да видя нещо, което не се знае накъде ще отиде.

Как направихте ХаХаХа Импро Театър?

Иво: Абсолютно случайно. През 2005 г. завършихме "Актьорство за драматичен театър" в НАТФИЗ и с Антон заминахме във Враца и играхме 1-2 години в театъра. Аз много бързо се върнах в София, но той изкара 4 години там. През 2009г. започнахме да се събираме и да правим импровизационни етюди и така започнахме да се занимаваме с импро театър.

Колко човека сте сега?

Иво: Сега сме 11. Но в началото започнахме 3, после 4, 5. Имахме едно момче от Варна, което се водеше член, но не можеше да присъства. После постепенно един, втори и така. Имаме и доброволци, които работят безплатно за нас.

Антон:  Те ни помагат и ние им помагаме, късат билети, грижат се за осветлението.

Има съществена разлика между игра, репетирана с режисьор и импровизацията?

Иво: Така е по-различно, но пак е интересно. Разликата е, че в нормалния театър ние си репетираме и знаем какво ще стане и се стремим към нещо. Докато тука изобщо не знаеш какво ще се случи, кой ще умре, как ще умре, какво ще се случи докато той умре, какви взаимоотношения ще се изградят, какъв ще е конфликтът и какво ще искат тези хора. Някаква история ще има вероятно, някакви взаимоотношения.

Как протичат репетициите ви?

Иво: Правим си тренировки, сами сме си треньори. Има стотици упражнения и ги разиграваме сами. Понякога тези репетиции протичат по три, четири, дори пет часа. Тогава наистна се изморяваме, но и загряваме доста.

Антон: Да, то е малко като спорт. Като пианото, за да си на ниво всеки ден трябва да се упражняваш. Не е пиеса с научен текст, режисьори – да го направиш веднъж, режисьорът си тръгва и ти стоиш, и го играеш много пъти.

Иво: Сега се готвим за голямото събитие на 3 юни и репетираме почти всеки ден.

Припокрива ли се умората със забавлението?

Иво: Повече е забавлението, много рядко се чувствам изморен на сцената. Там има адреналин, не знаеш какво ще стане. По-фокусиран си, защото в Импро всичко е импровизация и повече се налага да следиш какво се случва. Тогава не се замисляш дали си изморен. При нормалното предстваление е по-изморително, защото там знаеш всичко.

Антон: Ние сме тренирани, средната продължителност на тренировката ни е 3 часа, така че за нас не е проблем да направим представление два часа на сцена. Не се усеща умора по време на това. След това мозъкът ти е леко прегрял, но си почиваме после.

Спомням си, че в началото входът беше безплатен и всеки дава, колкото реши.

Антон: Да, беше безплатно, но в един момент се наложи да сложим билети, защото твърде много хора идваха и имаше борба за места. Хората не бяха гледали такъв тип театър, беше им интересно, а и на всичкото отгоре – безплатно. Залата се пълнеше, наставаше страшна суматоха и за да въведем ред, сложихме билети.

Иво: Хората идваха и една част си тръгваше директно без да си плаща, а пък други не можеха да влязат, защото е пълно. Още в началото си направихме facebook страница и там обявявахме предстоящите си събития. Сега вече имаме и сайт – www.hahahaimpro.com, където могат да се следят всичките ни предстоящи събития и представления. Там може да се намери и информация за курсовете, които провеждаме.

Разкажете за тези курсове?

Иво: От 2010 година започнахме да правим обучаващи курсове по импровизационен театър. Има един „клас“, който играе и е много напреднал. Имат повече от 10 представления и наистина са много добри. Ние им помагаме, като водещи, а входът е безплатен, защото хората все пак не са професионалисти. Парите, които събираме отиват за благотворителност. Трета година вече се занимават с това.

Антон: Да, повечето са адвокати и програмисти.

Иво: Някои хора, които се отделиха от нашата трупа си направиха други групи. И това страхотно! Когато започнахме преди години, нямаше такова понятие като „импровизационен театър“, хората не знаеха какво е това, а сега имат избор коя трупа да гледат, разпознават този вид театър и това е страхотно.

Какви са летните ви планове?

Иво: Искаме да играем на морето  евентуално Варна, Бургас и за някакви курорти, по заведения. Отворени сме. За съжаление нямаме спонсори, но никой не иска да дава пари. Кандидатстваме по разни проекти. Но най-скоро е събитието на 3 юни – „Страшен филм“, който ще играем в голямата зала на НАТФИЗ.

Антон: Тогава ще имаме само дадена рамка, знаем че има няколко човека, които публиката ще определи кои са, които се намират някъде и публиката ще определи някакво бедствие, което ще сполети това място и след това се разиграва какво се случва с тези хора там и публиката ще определя кой да умре. Разбира се с много смях, както винаги се случва на нашите представления. Искаме хората да се забавляват, но за разлика от предишните ни спектакли, това ще бъде една цяла и дълга история, която ще измислим на базата на информацията, която ще ни подаде публиката. Режисьорът в апаратната също няма да знае каква ще е темата. А и как да я знае като публиката ще я измисли? Той в движение ще наглася музиката и осветлението. А бе, тръпка ще е, но при всички положения ще дадем всичко от себе си. Обещаваме много смях!