Лица

Оперната прима Красимира Стоянова: Сцената е гигантски провокатор!

Световноизвестна прима пред „Момичетата от града“!

Оперната прима Красимира Стоянова: Сцената е гигантски провокатор!

"Аида" в Метрополитън опера

Днес имаме честта и удоволствието да ви срещнем с голямата оперна прима Красимира Стоянова. Тя е сред менторите в проекта „С усилия към звездите“ – инициатива на Ина Кънчева, която познаваме като оперна певица и двигател на фондация „Културни перспективи“. В рамките на „С усилия към звездите“ ще бъдат дадени стипендии на общо петима талантливи български артисти от различни сфери на изкуството. Красимира Стоянова, разбира се, е ментор в категория „Музика“. Срокът за кандидатстване е до 1 септември.

Успяхме да хванем Красимира Стоянова в кратка нейна почивка между гастрол с Рикардо Мути и събития в Мюнхен, Залцбург, Берлин. Питахме я за менторството, за вълнуващия й творчески път досега, за ролите, които може да играе отново и отново, и за онези, които никога няма да изиграе. Българската световноизвестна прима пред Момичетата от града!

Защо се съгласихте да участвате в проекта „С усилия към звездите“?

Бях поканена от оперната певица Ина Кънчева да участвам в тази великолепна инициатива. Ина има огромен талант и заряд в работата си за развитие на младите, а това днес е безкрайно важно за нашите деца. Аз също с голямо желание работя с млади хора, доставя ми радост и се чувствам изключително полезна.

Как разбирате ролята на ментор, това въпрос на вътрешна потребност ли е или на обществен дълг?

Ментор е една много интересна дума, която идва от гръцката митология. Това е името на един от приятелите на Одисей. Големият гръцки герой му заръчал да се грижи за дома и семейството му, докато самият той е на път. В наши дни ментор е този, който възпитава, наставлява някого. В нашия случай всеки един от нас, който е откликнал на поканата на Ина, е своего рода ментор в областта си за младите хора, които ще бъдат одобрени за стипендията към проекта „С усилия към звездите“. Моята работа ще бъде да съм в тясна връзка с одобрения кандидат, да работя с него, да го насочвам в развитието му, както и да го подпомогна в намирането на поле на изява, възможности за учене и т.н.

Какви очаквания имате към бъдещите участници? Възможно ли е и те да Ви научат на нещо?

Човек, който иска да научи нещо в живота си, да се развива и усъвършенства, ще направи всичко по силите си, за да успее. В нашия проект се дават огромни възможности, децата имат шанса да се докоснат до различни страни в изкуството, до различни личности, вече изградили кариерата си. Това е голяма възможност за младите, за която аз примерно като млада дори не съм мечтала. По мое време имаше много малко такива инициативи, дори бих казала никакви… Много е интересен контактът с младите, защото са будни, интелигентни, кипят от сили! Това е един великолепен обмен на енергия - между нас, които вече имаме дозата познание в областта си, и тях, които с желание и ентусиазъм приемат опита ни.  Няма нищо по-вдъхновяващо и даващо сили и увереност, че бъдещето е на идващите след нас умни и силни хора.

Вие самата имали ли сте ментор и ако не, кого бихте избрали за такъв?

Моите ментори са били моите учители. Аз имах щастието да имам великолепни учители не само като професионалисти, но и като хора, защото едното без другото не може. Неслучайно Аристотел, който е ученик на Платон, като учител на Александър Македонски е пътувал винаги с него. Какво означава това - великата връзка учител-ученик, която е важна не само за ученика, но и за учителя. 

Смятам, че пеенето е най-естественият интелектуален човешки процес, свързан с висока естетическа и духовна наслада.

От какво ново поколение има нужда българското оперно изкуство?

Ако новото поколение оперни артисти успее да продължи българската оперна традиция, да продължи, поддържа и укрепи славата на българските оперни гласове, това би било най-хубавото. Ние имаме много талантливи деца, само трябва да им предоставим възможността да се развиват!  

Любопитно е, че сте започнали кариерата си като оркестрант. Защо? Разкажете ни за прехода от цигулката към пеенето, как се случиха нещата?

Знаете ли, за това съм най-благодарна на съдбата! Няма нищо по-хубаво за един оперен певец от това, преди да запее, да е свирил на музикален инструмент. Така в процеса на развитието му в оперното пеене всичко е много по-лесно - има вече изградени сръчности, музикални навици, музикална култура, сериозно отношение към работния процес… Все неща, които са особено важни за нас, певците, защото за да достигнем високо ниво, ние трябва да полагаме ежедневен труд, задълбочен и осмислен.

Приемам работата си като духовна мисия.

При мен всичко стана много естествено - преминаването от цигулка към пеене беше като едно стъпало по-високо в собственото ми професионално, но и човешко развитие. Човешкият глас е нещо толкова вълшебно и интересно! Смятам, че пеенето е най-естественият интелектуален човешки процес, свързан с висока естетическа и духовна наслада.

Ла Скала, Карнеги Хол, Ковънт Гардън, Метрополитън опера, Националната опера в Берлин, Опера Бастий в Париж, Щаатсопер Виена, още  в Барселона, залцбург , Мюнхен, Цюрих... Кое отвори пътя Ви към световните сцени? Какво освен талант е необходимо на един млад артист, за да стигне дотам?

Моето мнение е, че на човек се дава много голямо изпитание, когато е на сцената. Тогава на практика се проверява до каква степен той има сили да се бори честно, да издържи в голямото психическо и физическо напрежение, до каква степен ще развие въображението си и интелекта си изобщо. Но има и още нещо - дали ще издържи морално! Сцената е гигантски провокатор! Провокира нашите


страсти - и ниски, и възвишени. Ако успеем да издържим и да не се поддаваме на тази провокация, тогава може да се каже, че ще оцелеем в тази своеобразна борба. Има страшно много оперни певци, а и хора на изкуството изобщо, които са пример за това, че не са издържали в тази борба - самоубийства, алкохол, наркотици, психически проблеми и за какво ли още не научаваме почти всеки ден… Именно затова хората на изкуството трябва да имат много здрави устои в морално и психическо отношение.

Винаги ше се стремя, бидейки на сцената, да дам от себе си максимума! Приемам работата си като духовна мисия, в която да изпращам послание към публиката, продиктувано от произведението, което пея, и от мисълта, че пеенето и музиката ни извисяват и могат да ни направят по-добри.

Отново подчертавам, че в нашата професия е нужен много труд, постоянство. Певецът знае, че докато другите си почиват, той има да осмисля много неща, да учи наизуст, да се задълбочава в интерпретацията на произведението, над което работи, да работи над вокалната си техника и над физическата подготовка, както и над още много детайли.

Най-голямото предизвикателство в кариерата Ви досега?

Целият ми творчески път е едно предизвикателство, най-голямото. И не само в кариерата ми, но и в живота ми изобщо - подчинила съм всичко на това.

Имате ли си любима сцена, любима роля, събитие в кариерата Ви, което е оставило трайна следа в сърцето Ви? Кои са те?

Имам над 40 главни роли, както и много други произведения в жанра на камерната музика. Имам чувството, че всяка роля е като едно чакано от мен дете, което се ражда, трябва да го отгледам, възпитам, да го опитомя, казано на шега. Обичам ги всичките, макар да са толкова различни. Естествено, че има такива, които бих изпяла във всеки един момент, без да се замисля: Дездемона, Луиза Милер, Аида, Неда, Маршалката, Ариадна, Графиня, „Реквием“ на Верди и много още. За всичките си роли имам спомен къде и с кого съм ги пяла, няма как да ги забравя. А и продължавам все още да ги пея, защото моята кариера в момента е в разгара си.

Пеенето и музиката ни извисяват и могат да ни направят по-добри.

Има ли роля, която не бихте изиграли (и защо)?

Да, „Лейди Макбет“, „Турандот“ и „Тоска“. Не бих могла да се превъплътя в тези героини. Не ми харесват като характери. Твърде много нещастие и обреченост навяват, а някои и тъмна енергия.

Как минава денят на една оперна прима?

Различно. Зависи къде съм и какво имам да правя. Но ако си мислите, че всеки ден спя до 12 ч., после се излежавам с лакирани нокти на дивана и чакам да ми изсъхне маската на лицето, а в това време слугинята ми приготвя коктейл, не, това не е моето ежедневие, нито съм аз. Не, че не си лакирам ноктите и не си слагам маски на лицето. Просто филмите от Холивуд нямат приложение в моето ежедневие.

Завръщате се тъкмо от много успешен гастрол с Рикардо Мути, какво Ви предстои в близките няколко месеца?

Да, работата с Рикардо Мути винаги е нещо много сериозно и градивно! Само след седмица имам песенен рецитал в Мюнхен на Летния оперен фестивал, а през август - 3 концерта на Залцбургския фестивал с Рикардо Мути, както и Майсторски клас отново там, с певците от Програмата за млади оперни певци към Фестивала. В края на август имам концерти в Берлин с „Реквием“ на Верди, а в началото на септември отново под палката на Рикардо Мути имам концерт в Москва за откриването на новата концертна зала „Зарядие“. Оттам нататък сезонът ми продължава с всичка сила - много пълен и активен!