Лица

Отиде си първата голяма дама на американската дипломация

Родена като Мари Яна Корбелова, Олбрайт е емигрант, бягащ от нацизма и конумистическия режим в родната Чехия

Отиде си първата голяма дама на американската дипломация

Мадлин Олбрайт
Снимка: Kristoffer Tripplaar/For The Washington Post via Getty Images

Една от големите женски фигури в световната политика – Мадлин Олбрайт почина на 84-годишна възраст. Бившият държавен секретар на САЩ е дългогодишен участник на международната сцена, но историята ще я запомни като първата жена, заела високия пост на дипломат № 1 на САЩ, съобщи BBC.

Редица световни лидери и политически дейци изразиха съболезнования за семейството на Олбрайт. Сред тези е и Хилъри Клинтън, която последва стъпките й и също стана жена - държавен секретар на САЩ.

„Малко лидери са били толкова подходящи за времето, в което са служили“, казаха семейство Клинтън. Външният министър на Великобритания Лиз Трус написа в Twitter, че светът "трябва да стои зад ценностите на Олбрайт повече от всякога".

Типично американска история

Родена като Мари Яна Корбелова в Прага през 1937 г. в тогавашната Чехословакия, Олбрайт е дъщеря на чехословашки дипломат, който е принуден да замине в изгнание след окупацията на Чехия от нацистка Германия през 1939 г. Младата Мари Яна се премества в Съединените щати през 1948 г., същата година, когато семейството й подава молба за политическо убежище с аргументите, че не могат да се върнат у дома като противници на комунистическия режим. Така Мари Яна става американска гражданка през 1957 г.


Тя работи в Белия дом по време на администрацията на Джими Картър и по-късно като съветник по външна политика на редица кандидати за вицепрезиденти и президенти. Скоро след избирането на Бил Клинтън за президент на САЩ през 1993 г., Олбрайт е назначена за посланик в ООН - първата й дипломатическа длъжност.

Силов дипломат или юмрук в копринена ръкавица

Като дипломат, Олбрайт има голяма роля в постсъветския свят по време на администрацията на Бил Клинтън. Тя създаде термина "прагматичен идеализъм" – с понякога агресивна външна политика като например в Ирак и Балканите, когато дипломацията се провали и даде ход на военната сила.

Името на Олбрайт се свързва със силно критикуваните бомбардировки на НАТО в бившите югославски страни, когато бъдещето на НАТО беше неясно. Но по нейно време Алиансът се разшири с приемането на Полша, Унгария и Чехия през 1999 г. - ход, чиито последици се усещат остро днес.

„Поемам пълната отговорност... за това, че вярвам, че е от съществено значение за нас да не стоим настрани и да гледаме какво планира да направи Милошевич“, каза тогавашният държавен секретар на САЩ.

"Не можем да гледаме престъпления срещу човечеството."

Косово в крайна сметка обяви своята независимост от Сърбия през 2008 г., 9 години след намесата на НАТО. През 2012 г. президентът Барак Обама награди Мадлин Олбрайт с Президентския медал на свободата - най-високото отличие, което цивилен може да получи.

През 2015 г. Олбрайт каза пред BBC, че обществото би било по-стабилно, ако жените имат повече политическа власт. Само преди месец, в навечерието на инвазията в Украйна, Олбрайт отново влезе в светлините на прожекторите със статия за New York Times за руския президент Владимир Путин, с когото тя се срещна за първи път през 2000 г.

"Украйна има право на своя суверенитет, без значение кои са съседите й. В съвременната епоха великите държави приемат това. Путин обаче дефинира разликата между свят, управляван от върховенството на закона, и свят, който не отговаря на никакви правила“, написа Мадлин Олбрайт.