Лица

Откровено: Рут Колева за токсичните връзки и свободата да бъдем жени

Певицата с нова песен и нова кампания в подкрепа на жените

Откровено: Рут Колева за токсичните връзки и свободата да бъдем жени

Снимки: Михаил Новаков

Пуснала съм си за n-ти път последната песен на Рут Колева - All The Guys, която тя представи официално съвсем наскоро заедно с видеоклип към нея. И нея, и предишната – Candy Coated, мога да слушам на рипийт. Заедно с новото парче обаче певицата стартира и кампания – TRuth said в защита на жените, защото и двете са свързани с лични за нея истории. За етикетите, които са й поставяли през годините, за посегателството, на което тя е била подложена преди години, за правото на жените да живеят, без да бъдат обект на критики и унижения, за музиката по време на пандемия, си говорим днес с Рут. Едно момиче, което никога не се е страхувало да говори открито – и за възходите, и за паденията. Прави го и днес в "Момичетата от града".

Новата ти песен All The Guys е пусната ексклузивно по MTV още преди официалното й излизане. Сподели наскоро, че за теб тя е лично послание за това как хората обичат да слагат етикети, особено на тези, които не познават. Успя ли ти самата да се абстрахираш от всички онези етикети, които са ти слагали през годините?

Рут: Трудно е човек да се абстрахира напълно, но аз съм се научила бързо да забравям и бързо да ми минава, защото иначе човек може полудее. Относно етикетите, това да определяш живота на един човек или личност, ползвайки лъжи, клюки, неверни квалификации и унижение, е нещо изключително вредно. Обществено вредно. В България още гледаме на личната свобода и избори с критичност и подигравка. Имаме двоен стандарт за това какво могат да правят мъжете и какво жените. В по-малките населени места например има случаи, в които разведени жени са определяни като „стара стока“, но пък за мъжете няма подобна квалификация, напротив – на тях се гледа благосклонно.

Кой от тях е успял да те засегне най-силно?
Рут: Имам един конкретен случай, в който бях жертва на жестоко медийно посегателство от един „мачо“ журналист, който си позволи да нахлуе изключително грубо и непрофесионално в личното ми пространство в много личен и труден момент за мен.

Предполагам става въпрос за случая с Карбовски преди няколко години, когато той те е притиснал да говориш в тежък за теб момент и дори те е заключил в студиото.

Рут: Въпросният случай е напълно истински и много неприятен. 

Наскоро стартира кампания TRuth said в защита на жените. Защо се налага в 21.век отново да се защитаваме и да продължаваме да говорим за #MeToo движението?

Рут: Това, за което аз говоря не е #MeToo, а по-скоро нещо, свързано с правото на една жена да живее живота си според собствените си желания и разбирания, без да бъде обект на обществена критика и унижение, а това за жалост се случва всекидневно и навсякъде.

Жените в България са порицавани според всякакви презумпции – от чисто визуални – ако не си достатъчно гримирана, си „лелка“, ако си прекалено гримирана, си „к*рва“, ако си с къса прическа, си лесбийка, ако си с къса пола, „си го търсиш“.

До това да бъдат разглеждани като добитък или някакви разплодни животни и постоянното „оценяване“ на една жена като домакиня или „лоша стока без мъж“ и т.н. Грубиянщините нямат край, а е крайно време да говорим открито за правото ни да бъдем точно каквито искаме.

Да допълня нещо и по темата за сексуалното изнудване и #MeToo. Ако даден индивид, било то и известен в някакъв смисъл на думата, е обвинен и доказано виновен, то той заслужава да лежи в затвора за деянията си и няма „две страни на монетата“ по този въпрос.

Темата за домашното насилие също не ти е чужда и четох скоро в твое интервю, че си преминала през токсична връзка. Какво ти помогна да се измъкнеш от нея?

Рут: Много е трудно да се чувстваш зависим и винаги да бъдеш изкарван виновен. Да ти бъде вменявано, че си "психо", че си „болна“, че "не си в ред", че винаги вината е в теб. В този тип връзки човек живее в постоянно съмнение към себе си и към другите. Винаги се надява на някаква промяна, която никога не се случва. Живее с фалшива надежда, докато бива постоянно хвърлян в крайности – няколко дни грубост и обиди и един ден мило отношение. Страшно вредно е човек, като свикне с тази динамика и я приеме за нормалност, да я приема за „любов“ и да я оправдава, най-вече пред себе си.

Първата стъпка към измъкването е осъзнаването на проблема, и дори тогава това може да отнеме години.

Защо на нас, момичетата, сякаш ни е по-лесно да се поставяме в ролята на жертва и дори сме готови да свикнем с нея?

Рут: Ние сме в много аспекти по-слабия пол, особено физически, и може би генетично имаме нужда от някакво покровителстване, от закрила и сигурност. Това не ни прави жертви, прави ни по-лесно зависими.

Има още...


Предишната ти песен Candy Coated освен темата за насилието засяга и тази за правата на ЛГТБ обществото. Напоследък отново имаше не една и две хомофобски демонстрации у нас, деца нападнаха деца. Кога българите ще се отърсят от нетолерантността си към различните? Защо на теб тази тема ти е толкова лична?

Рут: За мен свободата да бъдеш себе си, е неизконно човешко право. И аз искам да живея и творя в общество, където личният избор и идентичност са неприкосновеност. Не знам кога ще се отърсим от нетолерантността, за жалост, според мен агресията и страха от различните се усилва с годините и това ме плаши и до-голяма степен отвращава.

През по-голямата част от времето си живееш в чужбина, но си казвала, че искаш да се установиш в България. Какво все още ти пречи да го направиш? С какво не можеш да се примириш?

Рут: Нямам планове, живеем във времена, в които светът е отворен (или поне беше) и можем да си позволим да работим и да се развиваме от разстояние. България е моят дом и родина и изпитвам любов и привързаност към моята националност, но за жалост, перспективите за развитие са малко.

Пандемията ощети много артистите, но има ли нещо, което ти даде на теб? Какво ти помага да се съхраниш?

Рут: Пандемията унищожи голяма част от нашата индустрия и за огромно съжаление в България си пролича на много нива какво е масовото отношение към изкуството и културата. Аз работя усърдно и съм заета, но не със същите неща, както преди пандемията.

По време на криза повече ли се твори и това ли спасява един артист?

Рут: Не съм сигурна, в моя случай поне първоначалният шок ме вкара в абсолютен блокаж. Това, което намирам за позитивно обаче, е, че успях да подредя своите приоритети и да се фокусирам върху наистина важните неща.

При локдауна пролетта ти се озовава в Мексико. Сега къде те заварва и закъде ще бъде следващият ти самолетен билет?

Рут: В момента съм в София след няколко месеца прекарани в Ню Йорк, след Нова година планувам пак натам, но нищо не е сигурно.

 

Виктория: "В България винаги бързат да те сравняват с някого"