ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Откровено: Рут Колева за токсичните връзки и свободата да бъдем жени

Откровено: Рут Колева за токсичните връзки и свободата да бъдем жени

Снимки: Михаил Новаков

Пуснала съм си за n-ти път последната песен на Рут Колева - All The Guys, която тя представи официално съвсем наскоро заедно с видеоклип към нея. И нея, и предишната – Candy Coated, мога да слушам на рипийт. Заедно с новото парче обаче певицата стартира и кампания – TRuth said в защита на жените, защото и двете са свързани с лични за нея истории. За етикетите, които са й поставяли през годините, за посегателството, на което тя е била подложена преди години, за правото на жените да живеят, без да бъдат обект на критики и унижения, за музиката по време на пандемия, си говорим днес с Рут. Едно момиче, което никога не се е страхувало да говори открито – и за възходите, и за паденията. Прави го и днес в "Момичетата от града".

Новата ти песен All The Guys е пусната ексклузивно по MTV още преди официалното й излизане. Сподели наскоро, че за теб тя е лично послание за това как хората обичат да слагат етикети, особено на тези, които не познават. Успя ли ти самата да се абстрахираш от всички онези етикети, които са ти слагали през годините?


И
ОТ ГРАДА
18 авг 2022 | Общество

И "Продължаваме промяната" отиват самостоятелно на изборите

„Продължаваме промяната“ ще се яви самостоятелно на изборите на 2 октомври, съобщиха от пресцентъра на партията....

Рут: Трудно е човек да се абстрахира напълно, но аз съм се научила бързо да забравям и бързо да ми минава, защото иначе човек може полудее. Относно етикетите, това да определяш живота на един човек или личност, ползвайки лъжи, клюки, неверни квалификации и унижение, е нещо изключително вредно. Обществено вредно. В България още гледаме на личната свобода и избори с критичност и подигравка. Имаме двоен стандарт за това какво могат да правят мъжете и какво жените. В по-малките населени места например има случаи, в които разведени жени са определяни като „стара стока“, но пък за мъжете няма подобна квалификация, напротив – на тях се гледа благосклонно.

Кой от тях е успял да те засегне най-силно?
Рут: Имам един конкретен случай, в който бях жертва на жестоко медийно посегателство от един „мачо“ журналист, който си позволи да нахлуе изключително грубо и непрофесионално в личното ми пространство в много личен и труден момент за мен.

Предполагам става въпрос за случая с Карбовски преди няколко години, когато той те е притиснал да говориш в тежък за теб момент и дори те е заключил в студиото.

Рут: Въпросният случай е напълно истински и много неприятен. 

Наскоро стартира кампания TRuth said в защита на жените. Защо се налага в 21.век отново да се защитаваме и да продължаваме да говорим за #MeToo движението?

Рут: Това, за което аз говоря не е #MeToo, а по-скоро нещо, свързано с правото на една жена да живее живота си според собствените си желания и разбирания, без да бъде обект на обществена критика и унижение, а това за жалост се случва всекидневно и навсякъде.

Жените в България са порицавани според всякакви презумпции – от чисто визуални – ако не си достатъчно гримирана, си „лелка“, ако си прекалено гримирана, си „к*рва“, ако си с къса прическа, си лесбийка, ако си с къса пола, „си го търсиш“.

До това да бъдат разглеждани като добитък или някакви разплодни животни и постоянното „оценяване“ на една жена като домакиня или „лоша стока без мъж“ и т.н. Грубиянщините нямат край, а е крайно време да говорим открито за правото ни да бъдем точно каквито искаме.

Да допълня нещо и по темата за сексуалното изнудване и #MeToo. Ако даден индивид, било то и известен в някакъв смисъл на думата, е обвинен и доказано виновен, то той заслужава да лежи в затвора за деянията си и няма „две страни на монетата“ по този въпрос.

Темата за домашното насилие също не ти е чужда и четох скоро в твое интервю, че си преминала през токсична връзка. Какво ти помогна да се измъкнеш от нея?

Рут: Много е трудно да се чувстваш зависим и винаги да бъдеш изкарван виновен. Да ти бъде вменявано, че си "психо", че си „болна“, че "не си в ред", че винаги вината е в теб. В този тип връзки човек живее в постоянно съмнение към себе си и към другите. Винаги се надява на някаква промяна, която никога не се случва. Живее с фалшива надежда, докато бива постоянно хвърлян в крайности – няколко дни грубост и обиди и един ден мило отношение. Страшно вредно е човек, като свикне с тази динамика и я приеме за нормалност, да я приема за „любов“ и да я оправдава, най-вече пред себе си.

Първата стъпка към измъкването е осъзнаването на проблема, и дори тогава това може да отнеме години.

Защо на нас, момичетата, сякаш ни е по-лесно да се поставяме в ролята на жертва и дори сме готови да свикнем с нея?

Рут: Ние сме в много аспекти по-слабия пол, особено физически, и може би генетично имаме нужда от някакво покровителстване, от закрила и сигурност. Това не ни прави жертви, прави ни по-лесно зависими.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...