Темата за менопаузата стана много актуална напоследък. В последните години светът най-сетне заговори без страх за правата на жените и започна усилени действия срещу потъпкването им. Малко по малко въпросът за менопаузата започва да се повдига и в България, макар че все още е обгърната с множество табута и е свързана с подигравки. Кметът на Ню Йорк Ерик Адамс дори обяви, че един от основните му приоритети тази година е да стимулира повече фирми да създадат работни места, които да отговарят на нуждите на жените в менопауза. Нека започнем оттук. 

Разговаряме за този делкатен за всяка жена момент с Детелина Стаменова - психотерапевт с богата индивидуална практика и опит като коуч в корпоративния свят. Стаменова беше част от екипа на изследването "Невидимите пандемии", които разглеждат новите болести и психични затруднения на човека от 21. век. 

Светът се променя, а ние като че ли изоставаме. Защо се случва това?

Светът е изостанал с векове по женските теми и те стават значими за обществото едва когато самите жени успеят да ги изрекат на глас, затова вероятно изоставането се случва, защото още не сме разрешили онези проблеми, които са много по-базови и животоспасяващи - като домашното насилие например.

Заради това, че сме част от онази част от света, която се е откъснала от това, че жената трябва да знае само „църквата и кухнята“ и готовността на по-модерно мислещите компании да говорят за психично здраве и женски права, можем да очакваме промени – може би не толкова бързо, колкото ни се иска, но те ще се случат, защото идва времето за тях.

Пречи ли навлизането в менопауза на качеството на живот или жените просто решават да яхнат метлата и да си го върнат на всички, дори да няма за какво, както обикновено чуваме от мъжете? Подигравателни реплики по темата толкова са навлезли в ежедневието ни, че вече дори не им обръщаме внимание.

Дори във Вашия въпрос има израза „яхват метлата“ или предпоставката, че „връщат на всички, дори да няма за какво“. Начинът, по който говорим за проблемите си често пъти е речник, който показва невъзможността ни да изявим преките си желания. Сексизмът, който проявяваме жена-към-жена или жена-към-собствения-си-пол понякога, струва ми се, е по-груб и унизителен от това, което много мъже могат да изрекат. Когато ние нямаме желание за разбирането една на друга и не се нулираме, унизяваме една друга и обиждаме, както да обясняваме поведението си с „нещо женско“ (каквото и да означава това), няма как да поставим въпроса в плоскостта на един период, в който жените губят от своите позиции – финансови, социални и други не, защото са станали „различни“, а защото са квалифицирани като различни и дори счупени – и от двата пола. Затова намиране на точни думи и създаване на уважение към жените в този период е важна задача за всяка една от нас. 

Според Вас на какво се дължи това пренебрежително отношение към жените над 50 години? Доколко вината е в рекламите на хранителни добавни, които създават образ на емоционално нестабилна жена, която все не е на кеф, и доколко е просто манталитет?

То и мъжете с проблеми с простата не са представени като Супермени в рекламите. Изобщо над определена възраст хората, особено тези с егн от миналия век и тези, които са старите, обикновено не са давани извън някакви много разпознаваеми типажи, обслужващи съответния бранд – като глуповато-добродушно-баницо/скаро правещи.  

От друга страна няма смисъл да продаваш нещо на някого, който няма проблем, нали? Така че те продават на тези, които искат да помогнат на процеса си, който може да включва тази симптоматика. Затова и не приемам негативно тези реклами, но те са стереотип, който включва и жени, и мъже, които имат право да са емоционални за едно ли друго, без да бъдат саркастично определяни спрямо физиологичен процес, в който се намират. 

Какво се случва с психиката на една жена, навлизаща в менопауза?

Ако погледнем отвъд западната цивилизация и последните двеста години, менопаузата никъде не е била приемана с такъв уплах и тревожност от жени и мъже, но пък тогава жените и тяхната кръв била извор на тревожност. Спирането на цикъла успокоявало обществата, че няма да се навреди на реколтата, добитъка и т.н. (Фрейзър дава подобни примери от цял свят).

Психоаналитичната гледна точка идва с идеята, че се появява емоционален дистрес заради прехода от един етап на живота към друг, че с края на менструацията някаква част от жената „умира“, но това идва и с идването на модерността.

Затова и в момента говорим за това, че промените, които настъпват с менопаузата, засягат не само физически, но и емоционално жените. Но нека

Продължава на следващата страница...