ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Петър Димитров от A to JazZ: „В България всичко е супер, само трябва да си го подредим“

A to JazZ Festival, превърнал София в една от европейските столици на джаза, ще изненада всички почитатели на музиката с вълнуваща програма и артисти от 4 континента за своето юбилейно издание. Вече десет години той дава начало на музикалното лято у нас с емоционален уикенд под открито небе, а тази година ще му се насладим на 9-и, 10-и и 11-и юли на добре познатото ни място. За създаването на едно такова събитие, за джаз музиката, за промяната на звуковия фон на София, за предизвикателствата на пандемията, за развитието на фестивалната култура у нас, за акцентите на предстоящото издание си говорим днес с Петър Димитров. Човекът, на който дължим това вълнуващо събитие, което вече толкова години ни дава възможност да се наслаждаваме на живо на любими изпълнители и музиканти от световната и българската джаз сцена.

Тази година стават 10 години от създаването на фестивала. Каква е равносметката, която бихте си направили?

Петър: Равносметка според мен е силна дума. По-скоро можем да говорим за резултати. От 2011 година, когато започнахме мечтата A to JazZ в Докторската градина в София с не повече от 1000 души публика, през тези десет години музикантите, публиката и целия фестивал се развиха толкова, че сега посрещаме над 35 хиляди души във фестивалния ни парк. Мисля, че успяхме да разбием мита, че джазът е много елитарна музика, музика за малък кръг от хора и само за ценители. Не, джазът е за всички, защото тази музика е истински празник на свободата, на полета на мисълта, на импровизацията. Тя не се е родила в скъпите клубове и концертните зали с ограничен достъп. Напротив, тя се е родила на пристанището на Ню Орлиънс преди около 200 години. Затова съм много щастлив, че през 2021 година ние можем да отпразнуваме джаза по такъв великолепен начин с хиляди почитатели на тази музика.

Как започна вашата любов с джаза?

Петър: Аз съм музикант, класически тромпетист и музиката е голямата ми любов, а джазът е едно от съществените парченца в моето сърце. Тъй като имах възможност да виждам различни фестивали, и джазови такива, вдъхновението дойде оттам, че в София няма и не е имало летен джаз фестивал на открито, като тези, които познаваме от европейската сцена. Затова реших да направим едно градинско парти с много хубава джазова музика, на което сигурно ще дойдат не повече от 500 човека. Ние така и направихме, беше много красиво. Но дойдоха два пъти повече хора и оттогава само удвояваме броя им. Да, оказа се, че магията на тази музика се мултиплицира сред хората и потенциалната публика, която я обиква, защото виждат, че джаз музиката дава много цвят и красота в душите на хората.

Успявате да я направите достъпна може би, защото фестивалът е с вход свободен...

Петър: Нашата мисия е да популяризира изкуството на джаза сред младите хора – това е сухата формулировка, но всъщност да, резултатите са на лице и A to JazZ Festival се радва на една от най-младите джазови публики в Европа. Това не е преекспонирано. Напротив – проблемът с разбирането за джаз музика, а именно като елитарно изкуство, не е само в България, а в световен мащаб. Цялата джаз общност и сцена в света се бори за по-млада публика. Ние тук в България го постигаме много по-лесно от една страна. От друга – входът е свободен, за да допринася за тази цел, за да привлече колкото се може повече млади хора, да видят по какъв прекрасен начин могат да възприемат тази музика. A to JazZ е с вход свободен, но той е три дни в годината и е събирателно място на една нова млада и свежа публика, която след като е свършила фестивала и вече е опитала от магията на джаза, ще потърси през останалото време от годината къде отново да преживее тази емоция. Дали ще е в концертна зала, или клуб. Това е основната мисия на A to JazZ. Да привлича нови хора, които утре да бъдат потенциални потребители на това изкуство.

Може ли да се каже, че това е един от начините да се възпитава музикалния вкус на хората?

Петър: Абсолютно. Нещото, което ме прави изключително щастлив, като екипа и всички колеги от джаз общността в България, е това, че през последните десет години звуковият фон на града се промени, на София специално. Преди десет години по заведенията, по улиците в звучеше една друга музика, имаше хаус, докато сега масово, включително и на големи корпоративни събития, търсят джаз и музиката, която е производна на джаз – soul, funk, r’n’b. Джазът е много широко понятие. Можем да говорим два дни за джаз. Много се гордея с това, че A to JazZ и цялата джаз сцена в София и България със своята активност и професионализъм, и нова продукция, комуникация с публиката успя да промени звуковия фон. Това е поводът да се роди нашия слоган и той е “София е джаз”.

Така че София наистина вече е джаз. Страхотно е!

Помните ли първия чуждeстранен изпълнител, с когото преговаряхте?

Петър: Разбира се, спомням си. Беше много смешно, защото урокът беше следният. Всичко е прекрасно, защото има невероятно талантливи артисти, но трябваше да се науча, че тези артисти имат така наречените агенти, които са търговци и продават. Аз започвах имейлите си към тях със: „Здравейте, ние сме тук един фестивал в България, толкова обичаме вашия артист, толкова е красив, талантлив и невероятен и ние ще бъдем толкова щастливи да бъде при нас...“ Неща в този дух и отговорът от тях беше само по едно изречение, към което няма „здрасти“, няма „добър ден“. Само цената е еди каква си. Така, че се научих през годините, че тези разговори са доста по-различни, но това е една от комичните страни на организацията. Истината е, че за десет години всички научихме страшно много – и публиката, и ние като организатори, и артистите. Уроци, които считам, че са ни стимулирали да минем няколко сериозни крачки напред.

Миналата година фестивалът не успя да се случи по обичайния начин заради пандемията, но въпреки това вие успяхте да направите един по различен негов формат.

Петър: Точно така. A to JazZ Concerts беше една концепция, която ние реализирахме през 2020-а заради ситуацията с пандемията и ограничителните мерки. Тъй като София е джаз и ние нямаше как да я оставим без джаз, решихме да направим тези концерти и те бяха доста успешни. Хората миналата година бяха доста по-стреснати спрямо тази година, разбираемо, но ние минахме през това и бяха едни фантастични концерти на различни изпълнители, които зарадваха почитателите на джаза.

Това лято има много богата фестивална програма, почти всеки уикенд някъде нещо се случва. Какви са вашите наблюдения върху фестивалната култура у нас?

Петър: Това е любимата ми тема, а именно за фестивалната култура и развитието на фестивалите в България. Искам да започна с това – че фестивалите не са една сцена, на която едни артисти пеят и свирят и едни хора долу им пляскат. Фестивалите са културен, социален и икономически феномен. Поради тази причина преди 50 години в Гластънбъри, едно малко село в Англия, е създаден фестивал, който сега събира многохилядна публика, говоря за стотици хиляди хора, които не само променят облика на мястото, но и социалната и икономическата му среда, променят коренно едно място. Това е нещото, което абсолютно всички страни – и културните оператори, и държавата, и артистите трябва да изведем културните индустрии на преден план, защото те са социален, културен и икономически феномен. Те трябва да бъдат част от приоритетите за развитието на културния живот, защото освен музикалната част и публиката, покрай фестивалите има страшно много други индустрии, които са подпомагащи и те също са част от икономиката на една страна.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...