ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Петър и Росен: Обществото и учените са много отдалечени едни от други

Петър и Росен: Обществото и учените са много отдалечени едни от други

Близнаците Петър и Росен Теодосиеви са в някаква степен феноменални младежи. Почти 10 години от своята кратка биография те посвещават на каузата – популяризиране на науката в България с помощта на онлайн списанието „Българска наука“. Противно на своите приятели и колеги, те не мислят за варианта „Терминал 2“ – използват го само, за да обикалят света, участвайки в множество младежки проекти, където отново популяризират и споделят постиженията на науката в България. Вярват, че страната ни я очаква истински добро бъдеще, ако бъдем единни и започнем да виждаме добрите неща, които се случват наравно с лошите, но често остават абсолютно незабелязани. И с този младежки ентусиазъм те продължават ден след ден да разказват научните постижения на достъпен език, така че всеки може да се почувства достатъчно умен и способен да разбере някой напълно неизвестен опит, бъдейки полезни едновременно и за читателите си, и за учените, с които работят.

Как създадохте списанието "Българска наука"?

Росен: Всичко започна, когато бяхме на 15 години. Искахме да популяризираме знанието и същевременно да се образоваме по достъпен начин. Оказа се, че няма откъде и решихме да направим сайт, посветен на знанието, който постепенно да се превърне месечно списание за наука, което да бъде достъпно онлайн.

Петър: Бяхме в 10 клас, когато започнахме целия проект и това начинание беше изключително полезно за цялостното ни образование. Първите броеве и статии в списанието написахме сами, което беше наистина трудоемка задача. Няколко години просто не излязохме от библиотеките в Добрич, четейки стари издания на сп. „Наука и техника“ и „Космос“. След това малко по малко се включиха други хора с авторските и преводни текстове и списанието потръгна.

Как изглежда „БГ наука“ днес?

Росен: Към днешна дата списанието излиза 10 месеца в годината, само онлайн, но всеки брой има над 15 000 тегления. Нали не забрави, че говорим за онлайн медия, свързана единствено и само с наука? (смее се) Най-четените материали са за постиженията на българските учени, а редакторският колектив е от учени от БАН и водещи български университети. Резултатът е, че всеки брой съдържа над 150 страници материали на видни учени на България, а също и българи, които от години се занимават с наука в чужбина, но продължават да ни изпращат текстове на родния си език.

Петър: Изминаха 9 години, през които се случиха много неща, като някой от тях оставиха трайна следа в „БГ Наука“. Самото понятие „БГ Наука“ вече не е само име на списанието или сайта ни, а цяло общество, което има самостоятелен живот с много последователи и читатели. Около списанието се осъществяват проекти, инициативи, създават се отделни сдружения и се оформят цели отделни общности. Мога да дам пример с „Български паметници”, което е проект, започнал с поредица от статии. В един момент хората обърнаха повече внимание на темата и сега е учредено самостоятелно сдружение, което се занимава с историята и опазването на паметниците в България.

Какви са другите проекти, за които споменахте?

Петър: Винаги сме имали куп идеи, част от които успяхме да осъществим наистина. Една от тях е „Прочети ми”, което е вече втора част на първоначалния „Почети ми” – проект, който разпространява знанието сред незрящите българи. С помощта на доброволци и медии, прочетохме огромен брой статии от списание „Българска Наука”, записахме ги на диск, който беше разпространен из библиотеки и университети в цялата страна. Сега научната информация е достъпна и за наши приятели, които имат зрителни проблеми, но не спират да търсят и ценят знанието. Продължаваме да работим над тази нелека задача и приемаме помощ във всякаква форма.

Росен: Проектът, с които се гордеем най-много, е документалният филм „На Нож!”, заснет през 2012 година по случай Първата Балканска война. Това бе първият филм на „БГ Наука“ и ние наистина много се постарахме резултатът да е добър. Свързахме се с най-големите историци в България по темата, а година по-късно с екипа заснехме втори филм - „Трагедия и слава”, посветен на Втората Балканска война. Вече обмисляме сценария на следващия филм, който искаме да реализираме догодина. Мисля, че българинът заслужава тези филми, които показват славното му минало и да му припомнят защо трябва да се гордее с историята си.

Какво се случва с науката в България?
Росен: Ще се изненадаш, но в България се създава наука. Противно на всеобщото мнение на хора, които не работят в тази сфера, тук се работи много активно. Разбира се, винаги може повече, но все пак има неща, които се случват и имат резултат. Проблемът е друг – обществото и учените са много отдалечени едни от други и нямат контактна точка, която да ги свързва. Много от обикновените хора не знаят какво е полимер или какво прави Институтът по полимери, а въобще колко човека знаят, че има такъв институт. Също така за голяма част от живеещите в столицата е новост, когато разберат, че първия ядрен реактор в България е в София. Но това не е проблем на обществото, а на това, че самите учени не обръщат внимание на тази дупка в комуникацията. В същото време обществото и учените не могат един без друг и ние се опитваме да бъдем тази допирна точка и да събираме на едно място всички.