ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Петя Пандулева-Биковска: “Да се чувствам красива е пътешествие”

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Живеем във време, в което все още ни задават стандарти за красота, в което неизбежно влизаме в „кутията от илюзии“ на Instagram и ако не можем да се впишем в тях, се чувстваме нещастни и потиснати. По-лесно ни е да се мразим, отколкото да се обичаме. Затова станахме част от кампанията на Dove - „Dove търси историите за истинската красота“. Марката, която винаги е заставала срещу идеята за „обективната красота“, подвластна на мерки и теглилки, и ни връща към истинската, онази, която често сами не забелязваме.

Dove дава думата на българските жени и всяка една от вас може да разкаже своята история, да покаже своята красота без филтър, да сподели своите възходи и падения. Можете да го направите чрез специална софтуерна форма тук. Десет от най-интересните истории ще бъдат селектирани и разказани от писател в „Книга за красота“.

За да ви вдъхновим, ще ви срещнем с четири изключителни жени, които разбиват стереотипите на обществото, излизат от рамките и са намерили пътя към себе си и към това, което ги кара да се чувстват красиви. Днес ви представяме Петя Пандулева-Биковска, едно момиче, което не се притеснява от своите plus size размери, тя е имала своите падения и своите възходи, преди да осъзнае, че „най-същественото е невидимо за очите“.

 

Защо понякога ни е трудно да видим красотата около себе си?

Бих перифразирала цитат от "Малкият принц" и бих казала, че красивите неща невинаги са лесно видими. Понякога те могат да бъдат толкова малки, че ни е трудно да ги забележим. Друг път може да сме заслепени или просто да не са в полезрението ни и да ни е трудно да се фокусираме върху тях.

За да забелязваме красотата около себе си, се изисква тренинг, но пък след това е толкова хубаво, защото малки неща като цвят на люляк или ефирността на снежинка могат да ни накарат да се усмихнем.

Казвала си, че е много хубаво да чуваш, че си красива, особено от хората, които обичаш. Ти самата кога се почувства красива?

За мен да се чувствам красива е пътешествие, минаващо през различни места, през различни моменти. Винаги съм се чувствала красива, защото въпреки че осъзнавам, че не съм супермодел с идеални мерки, мисля, че красотата е повече от това колко сантиметра е талията ми. Красотата е вътре в човека, в чара, който носи, в добрината, във възпитанието, в усърдието и интелекта, освен в идеалните мерки.

Как се справяш със стереотипите, които ни налагат постоянно, особено що се отнася до външния вид?

Опитвам се да се боря с тях. За това пиша, за това говоря. Не мисля, че всички трябва да сме еднакви и да сме в стереотипа. Най-хубавото е, че напоследък стереотипите се променят. Хубаво е, че из интернет започвам да виждам хора, които са различни. Plus size модели са на корици и по ревюта. Има модели с витилиго, с обръсната глава, с изкуствени крайници, с татуси, с рошави вежди. Това ме радва, защото дава по-голяма свобода на разбирането ни красота.

Кога заобича тялото си и труден ли беше пътят, за да стигнеш дотук?

Мисля, че още вървя по този път. Имам моменти, в които искам да съм с перфектни мерки и права коса, дълги крака и без грам мазнина. Но в някакъв момент осъзнах, че това е тялото ми, аз се грижа за него и си го обичам такова, каквото е. То е здраво, пренася ме през света успешно, обича да танцува и има ритъм, обича да го обличам добре. За мен е по-важно да съм здрава и щастлива, отколкото да се фокусирам върху това дали имам няколко екстра килограми.

Това, което промотирам, е да се чувстваме добре в кожата си, да се грижим за себе си и да си обръщаме внимание, без да се самолинчуваме. Не вярвам в това да сме нещастни със себе си. Ако не се харесваме, няма нищо по-очевидно от това да направим стъпки, за да го променим. Не казвам, че всички трябва да изглеждат като мен и аз да съм норма. Напротив, по пътя си научих, че не трябва да съдим кой как изглежда и не трябва да има норми, защото всички имаме различни истории, различни проблеми и никога не знаеш един човек какво носи вътре в себе си.

Какво те кара да се чувстваш уверена?

Любовта на мъжа ми, обичта на семейството ми и това, че постигам целите си.

   Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...