Живеем във време, в което все още ни задават стандарти за красота, в което неизбежно влизаме в „кутията от илюзии“ на Instagram и ако не можем да се впишем в тях, се чувстваме нещастни и потиснати. По-лесно ни е да се мразим, отколкото да се обичаме. Затова станахме част от кампанията на Dove - „Dove търси историите за истинската красота“. Марката, която винаги е заставала срещу идеята за „обективната красота“, подвластна на мерки и теглилки, и ни връща към истинската, онази, която често сами не забелязваме.
Dove дава думата на българските жени и всяка една от вас може да разкаже своята история, да покаже своята красота без филтър, да сподели своите възходи и падения. Можете да го направите чрез специална софтуерна форма тук. Десет от най-интересните истории ще бъдат селектирани и разказани от писател в „Книга за красота“.
За да ви вдъхновим, ще ви срещнем с четири изключителни жени, които разбиват стереотипите на обществото, излизат от рамките и са намерили пътя към себе си и към това, което ги кара да се чувстват красиви. Днес ви представяме Петя Пандулева-Биковска, едно момиче, което не се притеснява от своите plus size размери, тя е имала своите падения и своите възходи, преди да осъзнае, че „най-същественото е невидимо за очите“.
Защо понякога ни е трудно да видим красотата около себе си?
Бих перифразирала цитат от "Малкият принц" и бих казала, че красивите неща невинаги са лесно видими. Понякога те могат да бъдат толкова малки, че ни е трудно да ги забележим. Друг път може да сме заслепени или просто да не са в полезрението ни и да ни е трудно да се фокусираме върху тях.
За да забелязваме красотата около себе си, се изисква тренинг, но пък след това е толкова хубаво, защото малки неща като цвят на люляк или ефирността на снежинка могат да ни накарат да се усмихнем.
Казвала си, че е много хубаво да чуваш, че си красива, особено от хората, които обичаш. Ти самата кога се почувства красива?
За мен да се чувствам красива е пътешествие, минаващо през различни места, през различни моменти. Винаги съм се чувствала красива, защото въпреки че осъзнавам, че не съм супермодел с идеални мерки, мисля, че красотата е повече от това колко сантиметра е талията ми. Красотата е вътре в човека, в чара, който носи, в добрината, във възпитанието, в усърдието и интелекта, освен в идеалните мерки.
Как се справяш със стереотипите, които ни налагат постоянно, особено що се отнася до външния вид?
Опитвам се да се боря с тях. За това пиша, за това говоря. Не мисля, че всички трябва да сме еднакви и да сме в стереотипа. Най-хубавото е, че напоследък стереотипите се променят. Хубаво е, че из интернет започвам да виждам хора, които са различни. Plus size модели са на корици и по ревюта. Има модели с витилиго, с обръсната глава, с изкуствени крайници, с татуси, с рошави вежди. Това ме радва, защото дава по-голяма свобода на разбирането ни красота.
Кога заобича тялото си и труден ли беше пътят, за да стигнеш дотук?
Мисля, че още вървя по този път. Имам моменти, в които искам да съм с перфектни мерки и права коса, дълги крака и без грам мазнина. Но в някакъв момент осъзнах, че това е тялото ми, аз се грижа за него и си го обичам такова, каквото е. То е здраво, пренася ме през света успешно, обича да танцува и има ритъм, обича да го обличам добре. За мен е по-важно да съм здрава и щастлива, отколкото да се фокусирам върху това дали имам няколко екстра килограми.
Това, което промотирам, е да се чувстваме добре в кожата си, да се грижим за себе си и да си обръщаме внимание, без да се самолинчуваме. Не вярвам в това да сме нещастни със себе си. Ако не се харесваме, няма нищо по-очевидно от това да направим стъпки, за да го променим. Не казвам, че всички трябва да изглеждат като мен и аз да съм норма. Напротив, по пътя си научих, че не трябва да съдим кой как изглежда и не трябва да има норми, защото всички имаме различни истории, различни проблеми и никога не знаеш един човек какво носи вътре в себе си.
Какво те кара да се чувстваш уверена?
Любовта на мъжа ми, обичта на семейството ми и това, че постигам целите си.
Има още...
Прочетох твоите цели за тази година. Защо ни е по-трудно да живеем по собствените си правила, отколкото по рецепта на обществото, а напоследък и по „кутията с илюзии“, в която се опитва да ни вкара Instagram?
Според мен живеем в общество, в което е изключително важно какво изразяваме навън, независимо как се чувстваме. Всички споделяме моментите, в които изглеждаме добре, обработваме снимките си, за да са перфектни, ходим на места само заради Instagram, всички търсим перфектния кадър. Това е една центрофуга – всички го правят, ще го правя и аз. Но моментът, в който осъзнаем, че всъщност това е донякъде илюзорно, ще е моментът, в който ще излезем от тази кутия. Няма как да сме перфкетни през цялото време, никой не е.
Просто никой от нас не споделя лошия си ден, момента, в който косата ни тотално не се подчинява на желанията ни или деня, в който ни излезе пъпка на лявата буза. Много харесвам момичетата в Instagram, които споделят преди и след, защото донякъде този тренд започва да бъде актуален.
Какво не ни достига, за да сме щастливи?
Според мен не ни достига смелост. Смелост да погледнем в себе си, да разберем какво ни прави щастливи и да се отдадем на това, което открием. Не ни достига смелост да излезем от кръгозора на това, което Instagram ни показва или което обществото очаква, както и да правим това, което наистина ни кара да се чувстваме добре.
Преди време участва в създаването на модна колекция за момичета с по-големи извивки, но тогава сподели, че си имала и доста негативни реакции. Стана ли модният свят по-толерантен към plus size моделите?
Мисля, че стана. Има фантастични блогърки и модели извън България, които са с извивки, та дори и вече на корици. Вече има доста брандове, които започнаха да правят plus size дрехи. Дори в един от големите международни ритейлъри на дрехи в България виждам етикети с XL и XXL, което преди две години мислех за невъзможно. Така че с малки стъпки има някакъв прогрес.
В блога си PetPanda даваш много модни съвети за момичетата, които нямат перфектни мерки. До каква степен дрехите играят роля, за да се чувстваме по-уверени и красиви?
Според мен дрехите са изключително важни за това как се чувстваме. С дрехите можем да подчертаем това, което искаме или да прикрием несъвършенства, които ни карат да не сме уверени.
Дрехите изразяват кои сме ние и вярвам, че ако знаем как да се обличаме добре, наистина ще се чувстваме по-красиви и щастливи със себе си.
Промени ли се идеята, която стои зад създаването на един блог, за последните 10 години? Ти самата защо стартира своя?
Аз го стартирах, защото по време на магистратурата си изследвах как марките и блогърите си взаимодействат. Направих го като експримент, за да видя какво значи и какво е нужно, за да имаш блог. За 10 години блогът ми еволюира с мен и като стил, и като интереси, и като теми. В момента го използвам като хроника за себе си – споделям нещата, които ме вълнуват. Така мога да се върна назад във времето и да си спомня какво съм харесвала и какво ми е било интересно. А в това пътешествие – някак неочаквано за мен – се намериха и хора, които да ме придружат, четейки какво имам да кажа.
Какво би казала на момичетата, които не са с перфектни мерки, за да намерят своята формула да се чувстват добре в кожата си?
Да се вгледат в себе си и да намерят това, което харесват. Да се фокусират, да го развиват и подчертават. Да се грижат за себе си, за да се чувстват добре. Да се глезят от време на време, с нещо, което ги прави щастливи.
С подкрепата на Dove
