Днес ви срещаме с една креативна, кипяща от идеи млада жена, от тези, за които, като ги видиш, си казваш, че ако има повече такива, бъдещето ни ще е светло. Здравка е от Пловдив – графичен дизайнер, фотограф и автор, стоящ зад прелестния блог I Love Our Dream.
Коя е Здравка Кокалова тук и сега?
Отвън погледнато, Здравка е активно, не много високо момиче със светла кожа и дълга кестенява коса, което понякога много говори, а друг път само мълчи.
В обществото съм фотограф и графичен дизайнер на свободна практика, което ме прави безкрайно щастлива. Рисувам, готвя за разнообразие и опитвам да поддържам кулинарен блог.
Отвътре е хаос от книги, филми, фотографии и какви ли не образи. Прелитащи фрази от песни и лекции. Понякога вярвам и мечтая повече от здравословното, но е отличителна черта на характера ми. Непоправим романтик като цяло, който от циник се превръща все повече в малко дете (по приемственост и чистота на мислите).
Как стана кулинарен блогър?
Без да разбера. Просто се учех да готвя, докато следвах в академията. Снимах храната за удоволствие. Получих подкрепата да започна да споделям какво правя и с други, които искат да се научат, и така стана всичко. Спонтанно.
Какво е за теб блогърството – хоби, мисия или начин да се издържаш? [[quote:0]] Блогърството е хоби, отскоро започнах да го чувствам като мисия, защото имам изключителната нужда да споделям и да бъда полезна с каквото мога на когото мога. Никога не съм се издържала с блога, нито искам. Той е съвсем девствен от платени реклами и така ще остане. До този момент съм отказвала много. Когато говоря за нещо, било продукт или място, то е защото е истина за мен и нищо повече.
С какво твоят блог е по-различен от останалите?
Предлагам качествени и интересни фотографии. Оригинални рецепти, опитвам се да наблягам на нестандартни и по-непознати за нашите ширини ястия. Обичам да разказвам и често разгръщам различни истории около рецептите. Скоро смятам да въведа рубрика за оцеляване на градско-зеления номад. Идеите са много, само време няма.
Ако живееше на Запад, какво щеше да е по-различно?
Не правя разлика между живота си тук и там. Ние сме най-доброто от себе си, независимо къде се намираме. Тоест, ако аз съм взела решение за себе си като личност, че искам да се развивам като това и това и искам да постигна определени неща, географската ширина или държавна принадлежност нямат влияние. Всичко е въпрос на воля и желание, въпрос на избор. Да, някой ще каже, че може да е по-лесно или възможностите да са по-големи на запад. Честно казано, не мисля, че съм родена, за да ми е лесно и да получавам нещо на готово. Харесвам живота си какъвто е, защото знам доброто, което съм сторила, и усилието зад всяка усмивка, успех или неуспех, които имам. Това ме прави цяла.
Кои са блогърите, които лично ти следиш?
Трудно е да се каже, че следя някого, защото рядко ми остава време за подобни неща. Но хората, които ми правят впечатление и харесвам като идея и изпълнение, са: Михаела Белорешка от Good Natured Food, Георги Челебиев от ForkForkFork, Христо Йорданов от Our food club, Manger by Mimi Thorisson.
Трудно ли ти е понякога да намериш достатъчно мотивация, за да продължиш?
Не! Не ми трябва мотивация, за да поддържам блога, а просто повече време. Той не е място, което съществува, защото трябва, а защото искам. Не очаквам нищо от него, затова той сам по себе си не ме мотивира или демотивира. Както казах, всичко е вътрешен избор. Правя блога, защото искам да съм полезна, това ми носи вътрешна удовлетвореност и ме зарежда. Да кажем, че това, да се чувствам в полза, ме мотивира да правя още и още неща.
Какво ти се иска да беше различно?
Бих казала много неща, но знам, че в момента, в който решиш, че нещо трябва да е различно, ти започваш да работиш по него до момента на неговото случване. Така че промяната е винаги залегнала на пътя ни и не е обект на копнеж, който да бъде желан, тя просто се случва. В момента опитвам да отделя време, за да направя нов дизайн и да подредя всичко в блога. Бих се радвала да публикувам поне един пост на седмица. Повече обратна връзка с читателите, но и тя ще дойде, когато въведа една-две по-социални теми.
Вярваш ли, че качествените блогове променят средата, в която живеем, по някакъв начин?
Вярвам, че всяко "нещо" промена средата ни, без значение дали е качествено или не. Въпросът е количеството на качествените неща да е в повече. И пак идва въпросът според кого какво е качествено и кой как определя нещото. Все пак всичко е субективно. Правя, каквото мога, по възможно най-добрия начин именно с желанието да подобря нещо. И се радвам, когато разбера, че по един или друг начин съм успяла.
За какво не би писала никога?
За всичко, в което не вярвам, не подкрепям, не харесвам и не бих избрала да е част от дома, храната или живота ми. Неща извън идеологията и представата ми за света, към чието изграждане искам да допринеса.
А винаги?
За всичко, в което вярвам, подкрепям, харесвам и бих избрала да е част от дома, храната или живота ми. Неща свързани с идеологията и представата ми за света, към чието изграждане искам да допринеса.
Земеделие, хранене, майсторене, духовност и всякакъв вид човешки преживявания. Качествени храни и продукти, спомагащи за съществуването ни. За хора с идеи и въобще за всякакви идеи. Не мога да спра да пиша за магията на малките неща.
