ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Прея и всичко, което тя искаше да бъде

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Само преди дни я слушахме на сцената на фестивала A to JazZ, а преди по-малко от два месеца излезе дебютният й албум „Preyah”, и то като самопродуциращ се изпълнител. Хубави неща й се случват на Прея – и в музиката, и в любовта. Самата тя се чувства по-пълноценна и по-целеустремена, защото най-после знае какво иска – да бъде по-добра версия на себе си. Нещо, върху което работи през последните две години, а резултатът е една още по-артистична, цветна и щастлива Прея. Срещаме ви с нея, днес в Момичетата от града.

Какво ще бъде лятото ти – повече работа или повече почивка?

О, доста сериозен превес има в полза на работата, но планирам да промъкна и така жадуваната почивка някъде из графика си.

Наскоро излезе дебютният ти албум. По-успяла и удовлетворена ли се чувстваш сега?

Със сигурност се чувствам по-удовлетворена и по-пълноценна и като артист, и като човек. Изпълних дълг към себе си.

Колко време ти отне създаването му?

Някъде между седем и девет месеца. Това си ми е бебчето, така да се каже.

Не е ли трудно в България да направиш албум?

Честно ли?! Трудничко е, а и хората непрекъснато спорят дали е конвертируемо и има ли смисъл изобщо в подобно действие. Аз гледам да се абстрахирам от това къде точно се намирам и да се чувствам по-скоро гражданин на света, не само що се отнася до албума, ами въобще.

Кой е твоят „лош навик“?

Не е един, но пък са доста по-малко отпреди. В последните две години съм целеустремена да се превърна в най-добрата възможна Прея и се самопревъзпитавам в най-различни аспекти от живота си.

Имала си своите лутания като артист. Кога се откри напълно?

Имала съм. Именно това целенасочено себеопознаване, с цел подобряване, ми помогна да стигна до ядрото си и да разбера точно коя съм и по-важното – коя искам да бъда.

Любовта ли е най-голямото ти вдъхновение?

Със сигурност е в ТОП листа ми с вдъхновения, но най-голямото бих казала, че е малко по-общо – взаимоотношенията между хората. Просто са така комплексни и разнообразни, че са някакъв непресъхващ извор на изводи.

Има и още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...