Само преди дни я слушахме на сцената на фестивала A to JazZ, а преди по-малко от два месеца излезе дебютният й албум „Preyah”, и то като самопродуциращ се изпълнител. Хубави неща й се случват на Прея – и в музиката, и в любовта. Самата тя се чувства по-пълноценна и по-целеустремена, защото най-после знае какво иска – да бъде по-добра версия на себе си. Нещо, върху което работи през последните две години, а резултатът е една още по-артистична, цветна и щастлива Прея. Срещаме ви с нея, днес в Момичетата от града.

Какво ще бъде лятото ти – повече работа или повече почивка?

О, доста сериозен превес има в полза на работата, но планирам да промъкна и така жадуваната почивка някъде из графика си.

Наскоро излезе дебютният ти албум. По-успяла и удовлетворена ли се чувстваш сега?

Със сигурност се чувствам по-удовлетворена и по-пълноценна и като артист, и като човек. Изпълних дълг към себе си.

Колко време ти отне създаването му?

Някъде между седем и девет месеца. Това си ми е бебчето, така да се каже.

Не е ли трудно в България да направиш албум?

Честно ли?! Трудничко е, а и хората непрекъснато спорят дали е конвертируемо и има ли смисъл изобщо в подобно действие. Аз гледам да се абстрахирам от това къде точно се намирам и да се чувствам по-скоро гражданин на света, не само що се отнася до албума, ами въобще.

Кой е твоят „лош навик“?

Не е един, но пък са доста по-малко отпреди. В последните две години съм целеустремена да се превърна в най-добрата възможна Прея и се самопревъзпитавам в най-различни аспекти от живота си.

Имала си своите лутания като артист. Кога се откри напълно?

Имала съм. Именно това целенасочено себеопознаване, с цел подобряване, ми помогна да стигна до ядрото си и да разбера точно коя съм и по-важното – коя искам да бъда.

Любовта ли е най-голямото ти вдъхновение?

Със сигурност е в ТОП листа ми с вдъхновения, но най-голямото бих казала, че е малко по-общо – взаимоотношенията между хората. Просто са така комплексни и разнообразни, че са някакъв непресъхващ извор на изводи.

Има и още...