ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Примабалерината Марта Петкова: Най-добрите артисти са ученици цял живот

Примабалерината Марта Петкова: Най-добрите артисти са ученици цял живот

Снимка: Радостина Колева

Да заблестиш, когато светлината на сцената рязко си пробие път, да имаш сетивата да чуеш музиката и да разпилееш хиляди стъпки, оформени в красив танц – класически и строг, но емоционален. Това се случва, когато балетът е твоето нещо, когато е и тъгата ти, и същинското щастие. Примабалерината Марта Петкова от Национална опера и балет влиза на палци при нас днес.

Само преди дни беше международният ден на балета. Покрай такива празници ли се сещаме за балета?

Ние, артистите от операта, се сещаме всеки ден. Всеки ден в залата ни вкарва любовта към танца. За нас този ден не е нищо по-особено. Опитваме се да го отбелязваме и да се говори за това, за да обхване по-широка аудитория, и хората да знаят, че празнуваме 90 години български балет. Който обича балета, този ден е нещо специално. Тази година отбелязахме празника с „Корсар“ – спектакъл, чиято премиера беше тази година. Сега ни предстои гостуване в Большой театр. Точно този гастрол в Москва си е голямо признание за нашата трупа – да гостуваме в най-големия и красив театър, с най-добрите артисти в световен мащаб. Очакваме го с нетърпение. Надявам се да покажем това, на което сме способни, защото трупата ни е много хубава, млада и талантлива. Очаквам да танцуваме от сърце. Иска ми се да ни видят и там, да знаят, че и при нас съществува балет, който заслужава да бъде оценен.

Може ли да се очаква нещо да последва от такова гостуване?

От всяко едно може. Имали сме гостуване, което води второ след себе си, трето… Създават се безценни контакти. И за нас е полезно, защото всеки един гастрол е среща с различни хора. Балетните гали са обмяна на опит. Малко или много ние цял живот сме ученици. Затова имаме и преподавател, който следи за нас.

При срещи с различни балерини и балетисти съумявам да взема хубавото от тях. От житейския ми опит съм се убедила, че това е много полезно.

Когато толкова години си бил в балетни палци, какво може да те изненада съществено?

Винаги можеш да научиш нещо ново, ако си отворен към това, ако смяташ, че не си съвършен. В момента, в който си помислиш, че е така, нищо хубаво не те очаква. При срещи с различни балерини и балетисти съумявам да взема хубавото от тях. От житейския ми опит съм се убедила, че това е много полезно.

То не е ли въпрос на самочувствие?

И на това, да. Но наистина най-добрите артисти са ученици цял живот. Иначе спираш да напредваш. В нашата професия се стремим ежедневно нещата да се получават по-съвършени. Това е сцена и никога не успяваш да извадиш съвършения спектакъл, защото имаш страшно много неща да изтанцуваш. Невинаги всичко се получава така, както искаш. Но идеалът за перфектното стои в главата ти и се опитваш да го догониш.

Помниш ли, когато си помисли: „Абе, аз май ставам за това“?

Да, помня. Точно след гастрол в Кремъл. Имаше балетен фестивал и бяхме поканени артисти от най-хубавите театри, само сериозни имена. С мен беше и моят партньор Никола Хаджитанев. Чак ми беше странно какво ще правим ние на този фестивал, при положение че там щяха да бъдат само водещи солисти от Германия, Италия, Русия. Изтанцувахме първия спектакъл, след което останахме да догледаме фестивала. Тогава си казах, че абсолютно мога да имам самочувствие и да застана редом до тези световноизвестни звезди. Казах си, че явно целият този труд си е струвал. Стояхме съвсем на мястото си сред всичките тези хора. Това даде самочувствие, което е важно за нашата работа. Защото иначе животът ще ни смачка – заради политика, правителство, пари. Заради това в един момент се свиваш. Самочувствието, че си някой, че можеш – това е важно.

В нашата професия се стремим ежедневно нещата да се получават по-съвършени.

Шарен човек ли си? Това, което правиш, изисква строгост. Пък ти отдалеч се забелязваш.

Шарен съм. Пъстър човек съм откъм емоции: много лесно можеш да ме разплачеш, да ме разсмееш. Смятам, че това е в мой плюс. Пъстра, авангардна… Много обичам. Когато се изисква, съм по-строго-елегантна. На театър или на балет – от малки спазваме този етикет да бъдем официално облечени. Но отпускайки се, особено в почивните дни, обичам да съм различна. В гардероба ми има от всичко.

Дъщеря ти Борислава е почти на 10 години. И тя вероятно има свой вкус вече…

Тя е момиче в стопроцентовия смисъл на думата – обича рокли, поли. Аз рядко слагам високи обувки, тъй като краката са ми важни, а за мен е много мъчително да ходя на токчета. Постоянно ме моли да се кача на тях. Тя иска да ме вижда така. Иска да вижда и себе си красива в най-елегантен вид. Да й сложиш анцуг или клин, е много трудно нещо. Тя просто е момиче, което ме радва, нека е такава. За нея грацията е много важна.

Кога си заслоняваш очите?

Като цяло съм много адекватен човек, стоя с широко отворени очи и искам да виждам всичко – добро и лошо. С времето започнах да си затварям очите към пошлото, към просташкото, което като че ли ни е заобиколило отвсякъде. Дори и като шофьор, качвайки се на колата, ми коства огромни нерви да пристигна до театъра. Не спирам да се изненадвам какви хора има. Опитвам се да не се ядосвам. Ние сме затворена сфера, а хората около мен са изключително възпитани и дисциплинирани, толерантни и фини като душевност. Искам такъв да е моят свят. Затова затварям очи за по-рязкото и набиващо се. Такъв човек съм, не го приемам.

Празници, морета, почивки – все сме си заедно. Понякога много ми липсва социален контакт извън театъра – да седна с някой, да си поприказвам за нещо различно, не само за това, което нас ни вълнува. Но от друга страна, се радвам, че съм заобиколена от тези хора и като че ли не искам други. Малко съм темерут в това отношение. Трудно осъществявам връзка с непознати хора. А точно с тези хора постоянно сме били заедно в залата, от деца. Не съм имала детство да бъда по градинки с много деца. Това ни е направило малко или много социопати. Наскоро си говорихме с пианиста Георги Черкин и той ми сподели същото. Може би заради това, че постоянно свириш, докато децата играят, както ние бяхме в залата, животът минава отстрани и не го отразяваш. Затова и искам моето дете да не го изпуска, а да граби с шепи.

Радостина Колева е създател на сайта cultinterview.com. Усещането, че писането белязва живота й, винаги е било осъзнато. Независимо дали става дума за писане на музика, стихове или интервюта, удоволствието й е било върховно. Да се губиш и да се намираш в думите, да започваш и да откриваш съвсем точно как да завършиш… Да рисуваш, да добавяш щрихи, да добавяш емоции и да се получава нещо, кое...