ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Професия фейсконтрол

Тя те „сканира” и преценява с поглед още преди да си разбрал. Тя, да тя преценява дали ще бъдеш допуснат в клуба или мястото ти е другаде. Зад строгия ѝ поглед обаче се крият много усмивки и цветни емоции. Цветни и щури като нея самата.

Тя е Елица Попова - фейсконтролът с най-дълъг „стаж” у нас. Казва, че професията й е „странна и непонятна” за повечето хора, но Елица  обича  работата си и това определено ѝ личи. За нощния живот, защо са усмихнати и красиви танцуващите хора, и какво може да се открие в чантата на жена излязла да се забавлява Елица сподели за Момичетата от града.

Ако имаше академична дисциплина “Клубна психология”, ти щеше да си завеждащ катедра. И ако трябва да влезеш в ролята на професор Попова как би описала нощните хора на София сега, какви са тези, които прекрачват прага на клуба?

Наистина от доста години вече се занимавам и вълнувам от нощния живот в България. Дори не разбрах кога мина това време. Явно обичам работата си достатъчно. У нас хората си имат своят особен манталитет и разбирания, както навсякъде по света. Хубаво е обаче да си информиран, къде отиваш и има ли там изисквания относно външния вид. Всички хора са различни и имат право да изглеждат така, както искат, но понякога трябва да се съобразяваме, за да не останем разочаровани! Има прекалено суетни клиенти, а и такива, които са неглиже. Възрастовите граници и поколения се менят, но важното е да знаят как да се забавляват.

Езикът на тялото, походката, дрехите - това е първото, което виждаш, после се стига и до размяната на думи - нужни ли са ти те?  Или още преди да ти проговори човек, вече имаш ясна представа дали той няма да остане извън клуба?

Езикът на тялото е изключително важен и взима предел! Аз обичам обаче винаги да разменя няколко думи с човека пред мен, иначе би било неучтиво и грубо!

Погрешно хората допускат, че фейсконтролът играе ролята на „зло куче”, а всъщност по-скоро е лицето на клуба и негов своеобразен домакин. Как би обяснила на детето си какво работиш?

Не може да не кажеш причините, поради които някой не е допуснат в клуба. Професията ми е странна и непонятна за повечето хора, даже не биха я нарекли професия. А тя е доста отговорна и не е лесна задача. Фейсконтролът не е поставен на входа, за да се заяжда с гостите. Това е човек, който познава нощния живот и атмосферата в клуба, а и повечето редовни клиенти. Той е там за да прецени и оцени, колкото и да е неприятно това.

Какво те кара всеки път с усмивка и желание да отиваш на работа?

Аз не всеки път съм със усмивка на уста. Разбира се, всеки има своите настроения и лоши моменти. С течение на вечерта има приятели и ситуации, които обаче поправят настроението.

А какво би те накарало да спреш на работиш това?

Нямам представа какво би ме накарало да променя професията... може би синът ми!

Можеш ли още от първите хора, влезли в клуба да предвидиш как ще се развие вечерта и как ще протече партито?

Много са индикациите, от които може да се прецени вечерта. На първо място е обявеният ивент, диджеят и неговият сет. Да, посетителите са основни, но и всички останали от екипа трябва да са си свършили добре работата, за да се получи добро парти .

А би ли учила психология, ако можеш да се върнеш назад, за да се подготвиш за това, което работиш вече над 20 години?

Бих учила всичко, което ще ме обогати и образова във всяка една насока!

Какво ти липсва от онова време - отпреди 20, или 10 години?

Не смятам, че нещо трябва да ми липсва. Времената тогава и сега са различни. Изживените моменти са незабравими. Човек трябва да се развива и адаптира към новостите, иначе е загубен.

- Има ли парти, което би искала да преживееш отново?

Искам да преживявам много от отминалите събития, защото са били невероятни! Музика, атмосфера, настроение. Но с нетърпение чакам и предстоящите. Вълнувам се и чакам гост изпълнители, за които не съм предполагала, че ще дойдат в България.

Различни ли бяха хората и клубната атмосфера преди?

Клиентите са различни, разбира се. Поколенията се менят, нормално е. Модерните течения винаги влизат в един кръговрат. Всички, които слушат хубава музика са усмихнати и в добро настроение. Има и капризни, които имат свои разбирания - не им се сърдя. Важно е да останат доволни от преживяното.

- Коя е най-щурата случка от професионалните ти преживявания?

Прясна случка от вчера, една дама дойде с хляб в чантата си, сигурно е била гладна! Ситуации много и смешни, и не чак толкова. Нощният живот е начин на живот, изпълнен с много емоции и страсти!