Лица

Радина Dhyan Sundari: Танцът е нещо, което просто Съм.

Днес ви срещаме с Радина (Dhyan Sundari), която е създател на Rhythm Space - градско пространство за изследване, откриване и изразяване на себе си чрез танц и медитация.

Радина Dhyan Sundari: Танцът е нещо, което просто Съм.

Днес сме щастливи да ви представим Радина (Dhyan Sundari), която е създател на Rhythm Space - градско пространство за изследване, откриване и изразяване на себе си чрез танц и медитация. Повече за себе си, за пътя си и за танцово-медитативната практика "Отвъд ограниченията" ни е споделила самата тя в следващите редове. Припомняме, че Радина е сред участниците във Фестивала за ума, тялото и духа "Свободата да бъдеш", който ще се проведе на 5 ноември.

Радина, получила си името Dhyan Sundari от своя духовен учител в Индия. Какво означава в превод то?

Животът ме отведе до медитативната общност на Ошо, откъдето получих моето духовно име много преди да замина за Индия. Името дойде заедно с учителите ми Ананд Свабаво и Прем Амарга. Случи се тук, в София. Доколкото знам, името идва от санскритския корен Dhyan (Дян) или по-известен като Дзен (в Япония) и означава медитация. Дума, съдържаща смисъла на състояние на съзнанието отвъд дуалността. Произлиза от будистката традиция в медитацията, при която същността на учението се предава от духовен учител на ученик. Sundari (Сундари) означава красива, прекрасна. Вярвам, че духовното ми име вдъхнови раждането на танцово-медитативната практика "Отвъд ограниченията" и ми отвори пътя към медитацията.

Какво те отведе до Индия? Разкажи ни малко повече за това свое пътешествие.

В Индия ме отведе любопитството и един неясен копнеж да се свържа с живота по нов начин. Тогава с учудване открих, че ми харесва да пътувам, без да правя точни планове къде ще бъда утре и кого ще срещна по пътя. Планирах едно, случваше се друго, а в Индия това е в реда на нещата и неусетно се научаваш да го правиш, искаш не искаш. По време на моите пътувания посетих ашрами от различни духовни традиции, тибетски манастири в Хималаите, Андаманските острови в Индийския океан. Научих неща, които не се преподават в университети, не и в смисъла, в който някой сяда да те обучава. Това за мен беше безценно. Днес мога да кажа, че обичам да се връщам в Индия и винаги когато мога, го правя.

Какво е за теб танцът? Как и кога се открихте с него? [[quote:0]]Сигурно съм открила танца веднага щом съм проходила. Нямам ясен спомен откога датира тази любов, а може и с нея да съм родена. Знаех от много малка, че ще танцувам, и точка. И така години наред неспирно танцувах, участвах в танцови конкурси, световни и европейски първенства. После спрях за дълго, защото животът донесе друго. Днес отново танцувам. Интересно е, че в началото на живота ми танцът беше нещо, което правех, учех, показвах. Без особена грижа към тялото, експлоатирах го. Днес танцът е нещо, което просто Съм. Без усилие, стъпки и хореография. Вслушвам се в тялото си и в нуждите му, следвам вътрешния си импулс за движение. Така че "Отвъд ограниченията" е преживяване, а не вид танц. То е среда, която ни учи да се движим извън рамките на предварително написаните стъпки и носи усещане за свобода – нещо, което е полезно да се практикува и е приложимо в живота ни.

Ти си създател на танцово-медитативната практика "Отвъд ограниченията" – начин за среща със себе си чрез лечебната сила на танца и движението. Защо именно лечебна?

Вдъхновена бях от катарзисните медитации на Багаван Шри Раджниш, по-известен още като Ошо, и шаманските традиции за лечение на тялото и душата чрез движението, дишането и танца.

Това, което е от първостепенно значение за този вид медитации, е дишането и движението. Впрочем така е и в живота, но тук дишането е осъзнато. Обичам да казвам на хората, че няма грешно движение, че няма красиво и няма грозно движение, защото всичко е вярно и е позволено да бъде такова, каквото е, стига да е спонтанно и продиктувано отвътре, да е вашето движение, а не повторение на нечие друго.


Каня хората да започнат своя танц оттам, където се намират сега, в този момент, и това неизбежно ги учи да се вслушват в тялото си. Да се движат с днешното. Когато танцуваме по този начин, телата ни освобождават емоции, които дълго сме задържали в себе си. Нещо различно от ума в нас се събужда и говори през жестовете. Тогава всяко движение има собствена загадка, собствена история и най-важното собствена лечителна и трансформираща сила. [[quote:1]]И ето как в тази практика, ако ви боли гърбът, това може да стане част от вашия танц, а не причина да не танцувате. Ако сте в лошо или добро настроение, може да го изразите през жестовете. Ако ви е обгърнала тъга, поканете я в движенията, танцувайте я, позволете я, нека бъде част от танца ви. И това лекува неусетно по много начини и на много нива.

Какви хора посещават твоите практики?

Хората, които посещават моите практики, най-общо казано са търсещи хора. Разбира се, търсят различни неща. Едни търсят начин през танца да изразят емоциите си и по този начин да ги позволят, да ги видят такива, каквито са, да ги преработят и освободят, без оценки. Идват също хора, които обичат да се зареждат през танца, защото тази практика раздвижва жизнената енергия и буквално изтупва тялото от застоялата енергия, натрупана в него. Идват и хора, които просто обичат да танцуват или да срещат нови предизвикателства.

Докато бях бременна, посещавах йога курс, част от който беше посветена на танцуването – свободно и освобождаващо, но все пак ми беше донякъде трудно да се отпусна напълно. Как в своите практики, уъркшопи и семинари успяваш да достигнеш до хората така, че те да преодолеят вътрешните си бариери? [[more]]Благословена съм с учители в лицето на Ананд Свабаво и Прем Амарга. И да, въпрос на опит е през убеждението и думите да предразположиш хората да се отпуснат и да ти се доверят. Но много повече от това е да можеш да създадеш защитено пространство или да отвориш поле отвъд думите, в което нещата се случват по спонтанен и непреднамерен начин, доверявайки се на жизнената енергия. Това хората го усещат интуитивно и безпогрешно и тогава бариерите падат.

Майка си на две момчета. Те обичат ли да танцуват? :)

Боже, честно ли!? Не им пука. И по някакъв начин това е чудесно. Те ще откриват техния си танц или онова, което им носи радост в живота.

Без какво, освен танца, не можеш?

Иска ми се да мога без повечето неща. Уча се да пускам. Това е дълъг път. Като начало, опитвам се да пътувам с малко и лек багаж.