Каня хората да започнат своя танц оттам, където се намират сега, в този момент, и това неизбежно ги учи да се вслушват в тялото си. Да се движат с днешното. Когато танцуваме по този начин, телата ни освобождават емоции, които дълго сме задържали в себе си. Нещо различно от ума в нас се събужда и говори през жестовете. Тогава всяко движение има собствена загадка, собствена история и най-важното собствена лечителна и трансформираща сила.
Каня хората да започнат своя танц оттам, където се намират сега, в този момент, и това неизбежно ги учи да се вслушват в тялото си.И ето как в тази практика, ако ви боли гърбът, това може да стане част от вашия танц, а не причина да не танцувате. Ако сте в лошо или добро настроение, може да го изразите през жестовете. Ако ви е обгърнала тъга, поканете я в движенията, танцувайте я, позволете я, нека бъде част от танца ви. И това лекува неусетно по много начини и на много нива.
Какви хора посещават твоите практики?
Хората, които посещават моите практики, най-общо казано са търсещи хора. Разбира се, търсят различни неща. Едни търсят начин през танца да изразят емоциите си и по този начин да ги позволят, да ги видят такива, каквито са, да ги преработят и освободят, без оценки. Идват също хора, които обичат да се зареждат през танца, защото тази практика раздвижва жизнената енергия и буквално изтупва тялото от застоялата енергия, натрупана в него. Идват и хора, които просто обичат да танцуват или да срещат нови предизвикателства.
Докато бях бременна, посещавах йога курс, част от който беше посветена на танцуването – свободно и освобождаващо, но все пак ми беше донякъде трудно да се отпусна напълно. Как в своите практики, уъркшопи и семинари успяваш да достигнеш до хората така, че те да преодолеят вътрешните си бариери? Благословена съм с учители в лицето на Ананд Свабаво и Прем Амарга. И да, въпрос на опит е през убеждението и думите да предразположиш хората да се отпуснат и да ти се доверят. Но много повече от това е да можеш да създадеш защитено пространство или да отвориш поле отвъд думите, в което нещата се случват по спонтанен и непреднамерен начин, доверявайки се на жизнената енергия. Това хората го усещат интуитивно и безпогрешно и тогава бариерите падат.
Майка си на две момчета. Те обичат ли да танцуват? :)
Боже, честно ли!? Не им пука. И по някакъв начин това е чудесно. Те ще откриват техния си танц или онова, което им носи радост в живота.
Без какво, освен танца, не можеш?
Иска ми се да мога без повечето неща. Уча се да пускам. Това е дълъг път. Като начало, опитвам се да пътувам с малко и лек багаж.
Десислава Найденова-Вичева
Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...
;void(0);){kind=link}
