„Красотата е вечност, взираща се в собствения си образ в огледалото.“
Халил Джубран

Както казва Радина Велчева, основател на фондация "Искам бебе", няма нищо „нечовешко“ в това да сме под влияние на различни стереотипи, особено ако открием в тях цветовете и багрите, с които да „оцветим“ деня си, миговете си, емоциите си. Ако знаем как да напишем собствената си история и следваме пътя, за който сме убедени, че е верния. Тогава пъзелът на щастието сам се подрежда. Днес ви срещаме точно с нея, жената, която е подредила своя. Вижда го в малките бръчки около очите си, усеща го в споделеността на съпруга си Божидар и най-вече в прегръдката, която вече има точни измерения и те носят имената на Йоанна и Симеон. Повежда ни през своите 18, 33 и 40 години, за да ни покаже цялата палитра на живота с всички моменти „надолу“ и „нагоре“ и да ни вдъхнови да преминем през тях с най-нежната сила, която притежаваме – да бъдем себе си.

Заедно с Радина станахме част от кампанията на Dove - „Dove търси историите за истинската красота“. Марката, която винаги е заставала срещу идеята за „обективната красота“, за да ни връща към истинската, онази, която често сами не забелязваме. Dove дава думата на българските жени и всяка една от вас може да разкаже своята история, да покаже своята красота без филтър, да сподели за своите възходи и падения. Можете да го направите чрез специална софтуерна форма тук. Десет от най-интересните истории ще бъдат селектирани и разказани от писател в „Книга за красотата“.

Кога спираме да се влияем от стереотипите за красотата и перфектните мерки и започваме да се приемаме такива, каквито сме?

Мисля, че това е процес. Случва се постепенно, точно с темпото на емоционалното ни порастване. Резките движения не водят до качествено порастване в това отношение. Няма нищо странно в това, че огледалото е вечният женски спътник. Но с годините започваме да виждаме различно женско „Аз“ – малките бръчки около очите всъщност стават белег за моментите, в които сме били истински щастливи.

Повлиявали ли сте се някога от тези стереотипи?

Няма нищо „нечовешко“ в това да си под влияние на различни стереотипи. Днес мога да кажа, че като погледна 30 години назад и спра погледа си в моите 18, забелязвам сякаш цикличност в тези стереотипи. Често, като се прибирам в родния си Добрич и отворя старите гардероби, въобще не мисля, че нещо е толкова остаряло, че да не може да понесе още живот днес. Зависи от цветовете, с които багрим деня си, отношенията си, мечтите за утре...

Вие самата кога започнахте да се чувствате добре в кожата си?

След като навърших 33. Странно е, но днес като гледам снимките си отпреди тази възраст, естествено е да виждам младостта във всичките й измерения – свободен дух, търсещ поглед, тъга и отчаяние, радост и безгрижие. Но всъщност след 33 кожата ми започна да се съобразява с темпото ми на живот и с емоциите ми.

Чувствата и мечтите ми започнаха да се надпреварват с времето. Започнах да търся истинската стойност на нещата, които правя, и какво е онова, което ме прави жива. Кое е онова нещо, което ти дава отговор на вечния въпрос: „И какво от това?“

Кога една жена е истински красива?

Когато прелива от щастие. Когато се чувства необходима, завършена и споделена. Когато има с кого да изпие чаша вино и да се смее до полуда. Когато има при кого да се завърне, ако е изгубила пътя. Когато парфюмът й се слива с уханието на любимо същество и усеща приемането във всичките му форми.

Какво не ни достига понякога, за да видим красотата около себе си?

Силата да променим нагласите си и да сменим гледната точна. С годините разбирам, че единственото ни спасение в моментите на пропадане е да не спираме да вървим към вътрешното си „нагоре“. Отвисоко проблемите ни придобиват друг вид – можем да ги видим като мънички точици, които имат нужда от пренареждане. Едни ще се търкулнат в ниското и ще се отървем от тях завинаги, други ще сменят местата си и ще разберем, че така е по-добре, а трети – ще ни бъдат пътните знаци за следващото стъпало.

Има и още...