ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Радина Велчева: „Няма по-красива жена от тази, която осъзнато иска да стане майка“

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

„Красотата е вечност, взираща се в собствения си образ в огледалото.“
Халил Джубран

Както казва Радина Велчева, основател на фондация "Искам бебе", няма нищо „нечовешко“ в това да сме под влияние на различни стереотипи, особено ако открием в тях цветовете и багрите, с които да „оцветим“ деня си, миговете си, емоциите си. Ако знаем как да напишем собствената си история и следваме пътя, за който сме убедени, че е верния. Тогава пъзелът на щастието сам се подрежда. Днес ви срещаме точно с нея, жената, която е подредила своя. Вижда го в малките бръчки около очите си, усеща го в споделеността на съпруга си Божидар и най-вече в прегръдката, която вече има точни измерения и те носят имената на Йоанна и Симеон. Повежда ни през своите 18, 33 и 40 години, за да ни покаже цялата палитра на живота с всички моменти „надолу“ и „нагоре“ и да ни вдъхнови да преминем през тях с най-нежната сила, която притежаваме – да бъдем себе си.

Заедно с Радина станахме част от кампанията на Dove - „Dove търси историите за истинската красота“. Марката, която винаги е заставала срещу идеята за „обективната красота“, за да ни връща към истинската, онази, която често сами не забелязваме. Dove дава думата на българските жени и всяка една от вас може да разкаже своята история, да покаже своята красота без филтър, да сподели за своите възходи и падения. Можете да го направите чрез специална софтуерна форма тук. Десет от най-интересните истории ще бъдат селектирани и разказани от писател в „Книга за красотата“.

Кога спираме да се влияем от стереотипите за красотата и перфектните мерки и започваме да се приемаме такива, каквито сме?

Мисля, че това е процес. Случва се постепенно, точно с темпото на емоционалното ни порастване. Резките движения не водят до качествено порастване в това отношение. Няма нищо странно в това, че огледалото е вечният женски спътник. Но с годините започваме да виждаме различно женско „Аз“ – малките бръчки около очите всъщност стават белег за моментите, в които сме били истински щастливи.

Повлиявали ли сте се някога от тези стереотипи?

Няма нищо „нечовешко“ в това да си под влияние на различни стереотипи. Днес мога да кажа, че като погледна 30 години назад и спра погледа си в моите 18, забелязвам сякаш цикличност в тези стереотипи. Често, като се прибирам в родния си Добрич и отворя старите гардероби, въобще не мисля, че нещо е толкова остаряло, че да не може да понесе още живот днес. Зависи от цветовете, с които багрим деня си, отношенията си, мечтите за утре...

Вие самата кога започнахте да се чувствате добре в кожата си?

След като навърших 33. Странно е, но днес като гледам снимките си отпреди тази възраст, естествено е да виждам младостта във всичките й измерения – свободен дух, търсещ поглед, тъга и отчаяние, радост и безгрижие. Но всъщност след 33 кожата ми започна да се съобразява с темпото ми на живот и с емоциите ми.

Чувствата и мечтите ми започнаха да се надпреварват с времето. Започнах да търся истинската стойност на нещата, които правя, и какво е онова, което ме прави жива. Кое е онова нещо, което ти дава отговор на вечния въпрос: „И какво от това?“

Кога една жена е истински красива?

Когато прелива от щастие. Когато се чувства необходима, завършена и споделена. Когато има с кого да изпие чаша вино и да се смее до полуда. Когато има при кого да се завърне, ако е изгубила пътя. Когато парфюмът й се слива с уханието на любимо същество и усеща приемането във всичките му форми.

Какво не ни достига понякога, за да видим красотата около себе си?

Силата да променим нагласите си и да сменим гледната точна. С годините разбирам, че единственото ни спасение в моментите на пропадане е да не спираме да вървим към вътрешното си „нагоре“. Отвисоко проблемите ни придобиват друг вид – можем да ги видим като мънички точици, които имат нужда от пренареждане. Едни ще се търкулнат в ниското и ще се отървем от тях завинаги, други ще сменят местата си и ще разберем, че така е по-добре, а трети – ще ни бъдат пътните знаци за следващото стъпало.

Има и още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...