ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Радина Велчева: „Няма по-красива жена от тази, която осъзнато иска да стане майка“

Радина Велчева: „Няма по-красива жена от тази, която осъзнато иска да стане майка“

Снимки: Марияна Петрова/ mamury photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Много бебета са се родили благодарение на кампаниите на вашата фондация „Искам бебе“, вие самата сте вдъхновител за много бъдещи майки. Но има ли моменти, когато историите, с които сте се сблъсквали, са вдъхновявали Вас, давали са Ви сили?

„Искам бебе“ е моята визия за женска красота. За мен лично няма по-красива жена от тази, която осъзнато иска да стане майка. Стремежът към детето пречиства както емоциите, така и лицето ни, преподрежда вътрешния ни баланс и дрехите в гардероба, изхвърля затлачените страхове и фалшивите хора от живота ни. И всичко това прави път на новото, на Детето.

Наскоро се появи коментар във водеща медия, че „абортът е убийство“. Защо изобщо се стигна до него според Вас и редно ли е една жена да изгуби правото си на такъв?

Това е един от вечните въпроси на човешкия род. Има много тълкования, цели философски школи са разисквали различни казуси, касаещи аборта. Мисля, че това е така, защото в основата на решението за аборт е мотивът, с който е заченат един човешки живот. Ако абортът е убийство, то как да оценим заченатия живот след изнасилване или друга външна агресивна намеса на обществото върху женското тяло или психика? За мен лично един живот е по-силен от всичкото зло и ако едно дете трябва да се роди, то намира начин и сила да стори това. Това е една от големите тайни на вселената ни. Защо например една жена прави десетки опити да забременее и не успява, а други – правят поредния аборт и след година-две раждат живо и здраво дете? Кои сме ние, че да отсъждаме кой живот е по-ценен? Пък ако си правила аборт – да бъдеш прокълната от обществото ли? Чувството за вина може да се окаже най-тежкият камък на шията за една жена, която не се е подчинила на обстоятелствата в някакъв момент.

Затова мисля, че една жена трябва да калява силата си да взима решения за бъдещето си, както и да носи последствията от този избор. А силата на едно общество се измерва в умението да приемеш изборите на себеподобните си, а не да ги осъждаш.

Преминали сте през редица неуспешни опити за забременяване. Кога решихте, че трябва да се даде гласност на проблема за безплодието?

Никога не съм крила проблема си. Напротив, споделяла съм го още от самото начало. Мисля, че хората с репродуктивни проблеми сме много по-готови да говорим за предизвикателството „безплодие“, отколкото обществото може да ни чуе.

Какво Ви даваше сила по време на този път?

Вярата, че вървя по моя си път. Когато си в своя си път, всичко около теб става по-красиво и ясно. Аз се променях към добро, откривах неподозирани качества за себе си. Така вярата ме водеше в този различен и труден, но МОЯ си път. Знаех, че ще стана майка и просто исках да намеря верния път към МОИТЕ си деца.

Доколко е важна подкрепата на околните в тези моменти?  Кой Ви беше най-голямата опора?

Подкрепата на близките ти е от ключово значение, но за да я оцениш, ти трябва да я поискаш сам. Тогава формулата за подкрепата започва да работи на пълни обороти. Не-поисканата-подкрепа от когото и да е просто не може да сработи. Моята благодарност е преди всичко към съпруга ми Божидар, който изтърпя бушуващите ми хормони в годините, а днес е най-прекрасният баща за двете ни деца. Огромна благословия е да имаш и родители като моите мама и татко, които нито веднъж не ме упрекнаха за нищо, а търпеливо ми изпращаха от неземната си обич и подкрепа.

Има и още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...