ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Радина Велчева: „Няма по-красива жена от тази, която осъзнато иска да стане майка“

Радина Велчева: „Няма по-красива жена от тази, която осъзнато иска да стане майка“

Снимки: Марияна Петрова/ mamury photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Казват, че решението за осиновяване на дете не трябва да дойде след последния неуспешен опит инвитро. Вие как стигнахте до това решение?

Решението за осиновяването при нас дойде точно във времето, когато вече сме били готови да го приемем с цялата си същност. За това решение никога не знаеш кога е точно времето. При нас не беше 50 на 50! Беше най-сигурното нещо, което в този момент искаме и двамата. Не беше компромис, нито спасение от депресия или търсене на път в задънена улица. Според мен решението за осиновяване не е свързано с броя на неуспешните опити инвитро, а с момента, в който усетиш, че сърцето ти е в хармония с предстоящото очакване.

Това е моментът, в който усещаш лекота, даваш почивка на сетивата си, не бързаш заникъде, умората изчезва от плещите ти и просто оставяш Бог да се погрижи за идващото раждане. Децата са съвършени създания и единственото нещо, в което съм сигурна, е, че те избират нас.

Какво беше усещането след толкова години и неуспешни опити за забременяване най-после да прегърнете децата си – Вашата дъщеря Йоанна и синът Ви Симеон?

Осъзнах, че животът може да започне отново точно на 40! Тогава се намерихме с къдрокосото съвършенство – Йоанна. А на 45, житейското колело отново се превъртя и в дома ни кацна синеокото щастие – Симеон. Така прегръдката ми вече има точни измерения – точно толкова, че да побира и двамата, сгушени в скута ми. Може би това е усещането, по което си приличаме всички жени, жадуващи да станат майки!

Какво бихте казали на момичетата, които искат бебе, но в момента преминават през същите трудности, през които и Вие сте минала?

Искам да ги поканя на гости и да чуят как Йоанна разказва нейната си приказка за майките и бебетата. И тази приказка винаги завършва така: „Ако не може едно бебе да се роди от корема, то се ражда от сърцето и готово. Така семейството заживяло щастливо!“.

С подкрепата на Dove

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...