Лица

Радослав Бимбалов: Време е да оставим държавата на поколение, което е по-способно от нас

Отнет ни е инстинктът да вярваме в себе си

Радослав Бимбалов: Време е да оставим държавата на поколение, което е по-способно от нас

Снимка: Личен архив

По професия Радослав Бимбалов е "рекламист, по призвание – вдъхновител, по случайност – собственик на рекламна агенция". Това е част от визитката му в The Smarts – независима агенция за рекламно обслужване и стратегически консултации в сферата на маркетинга. А аз бих и добавила – човек с гражданска позиция, отношение към обществения ни живот и едни ярък глас в социалните медии. За него вече е време за истинска промяна, а ние носим отговорност пред поколенията за нея. 

Много хора се оправдават за ситуацията в момента с "манталитета на нацията". Не е ли време да се разграничим от престъпното поведение на властимащите? 

Радослав Бимбалов: Намирам за изключително цинично да оправдаваме престъпното поведение на управляващите с нашия „манталитет“. Българите не сме по-предразположени към хитруване и заобикаляне на правилата от която и да е друга нация в тази част на света. Но чувството за безнаказаност е зараза, разпространена от тези, които пишат законите и следят за тяхното спазване. За обикновения българин е повече от ясно, че затворите са пълни с дребни измамници, които не могат да си позволят адекватна юридическа защита и биват лесно жертвани от системата. За всичките години преход нямаме нито един крупен престъпник, който да е получил заслужена присъда зад решетките. Или биват „изпускани“ от органите на реда зад граница, или получават оправдателни присъди. А в най-очевадните случаи дори не биват преследвани от закона, а живеят в откровено охолство или дори на ръководни държавни служби. В крайна сметка стигаме до абсурд единственият начин да си истински успял в тази държава, е да не са те хванали – което се оказва удивително лесно за някои от нас. България има отчаяна нужда от работещa правораздавателна система, но още по-важно е да променим моделите, които следва обществото ни. Опорката с „манталитета на нацията“  се опитва да оправдава фактите, че у нас е напълно допустимо премиерът да не владее повече от две думи на чужд език и единственото, което умее, е да козирува на европейските си началници, че правосъдният министър е карикатурно тъп и необразован, че министърът на културата не познава културата на България, че министърът на здравеопазването е послушен чиновник с нулево познание в здравната сфера, че министърът на финансите е откровен дребен счетодоводен измамник, че министърът на външните работи не може да върже две изречения на официалния английски език, а министърът на туризма е по-незапознат със сектора от сервитьор на плажа.  „Манталитетът на нацията“ е удобното извинение на властимащите да обосноват собствената си некомпетентност и скудоумие. Аз вярвам в интелекта на българите и във вродения ни инстинкт да намираме правилните решения, дори когато образованието и опита не ни достигат. Но управляващите имат други, съвсем подмолни цели. И една от тях е да се отнасят с гласоподавателите като с простолюдие. Затова и смятам, че организираната простотия е по-организираната престъпност у нас.

Вярвате ли, че протестите ще доведат до реална промяна? Дали скандиранията по площадите са достатъчни? 

Радослав Бимбалов: Протестите могат да акумулират енергия за промяна, но в никакъв случай не са в състояние да я реализират. Промяната може да бъде извършена само чрез реални законодателни и управленски действия – от държавните органи, които ние избираме. Но протестите са важни – трябва да дадем свобода на натрупаното недоволство и да покажем внушителна воля за бърза промяна. Това, което все още крепи мафията на върха, е усещането за власт не над държавата, а над чувствително висок процент от населението по време на избори. Хората, които под строй избират тази власт, са зависими – икономически или социално от местните васали по родните си места. Именно за тях е важно да видят, че България има организирана воля за промяна. Да се успокоят, че могат да упражнят правото си на глас без страх. Скандиранията от площада няма да произведат новите правила. Но могат да преборят страха, който владее нацията ни и да върнат вярата на българина в правото му да отстоява правата си, без значение кой е получил правото да го управлява.

На фона на всеобщото опиянение към Европейския съюз Вие написахте във Фейсбук: "Сега ситуацията в ЕС е променена. Фасадата е за основен ремонт, а задният двор ще трябва да почака". Какво имате предвид? 

Радослав Бимбалов: Определението за България като „заден двор на Европа“ е напълно реалистично. Във времена на просперитет единственото, което е важно за този заден двор, е да има относително здрава ограда, пътека с прилична настилка и горе-долу почистена кочина. Ако забелязвате, тези три неща са единствените, с които управлението на Борисов се опитва да се гордее. Сега обаче сме изправени пред неприятната ситуация фасадата на Европа – големите икономики в региона – да изпитват нуждата от основен ремонт след бурята, която ни връхлетя. Задният двор ще остане на втори план, съвсем очаквано. В момента България има нужда от силни лидери, които да отстояват правата ни и да се борят за достойно присъствие на държавата ни в картата на Европа. Борисов може да показва мускули в родната ни кочина, но навън той и правителството му са комичен образ, който не е приеман сериозно. За съжаление, нямаме сериозни държавници на върха, които да ни водят правилно в този момент, и това е дори по-пагубно от финансовите престъпления, в които биват уличени тези хора. 

Кой е "истинският тумор" в политиката ни? 

Радослав Бимбалов: Аз съм от поколението на прехода, което изживя лично падането на Берлинската стена и сриването на социалистическия блок. За нас усещането за свобода беше по-важно от суровите зими на недоимък, хиперинфлация и трагичен срив на социалната ни система. Моето поколение обаче носи на плещите си една огромна вина. Ние така и не преминахме през необходимия катарзис, в който да преодолеем вродената зависимост към тоталитарната система и уродливите навици на обществения строй, в който живеехме с десетилетия. България не изчисти съзнанието си от времената, в които властта имаше право да прави с нас каквото си иска, а ние да съществуваме в състояние на апатия и зле прикрито недоволство. Истинският тумор не е в политиката ни, а в отнетия ни инстинкт да вярваме в себе си, в правото си да отстояваме достоен живот. Надеждата ми е в младите, които нямат нашите вродени ограничения и твърдо вярват, че не само са в правото си да избират свободно управлението на държавата, но и да търсят от тези хора отговорност, често и смело. Самият факт, че огромната маса от протестиращи тези дни е съставена именно от тези млади хора, ми дава увереност, че е време да оставим държавата на поколение, което е по-способно от нас, грешниците на прехода.

И още ... 


А тези, които дърпат конците в държавата, дали наистина се страхуват от гнева на гражданите? 

Радослав Бимбалов: Тези хора са свикнали да се докопват до властта чрез манипулации, пропаганда, популизъм и дори брутални лъжи. За да им сработва всичко това, трябва да има критично голяма маса от гласоподаватели, които могат лесно да бъдат водени от страха – да не останат без работа, да бъдат отхвърлени от социалната си среда и т.н. Тази маса все още е достатъчно голяма и тя все още е единственото, което крепи мафиотския, олигархично зависим политически елит на България. Гневът сега идва от хора, които не са част от тази огромна група българи. Но не бива да забравяме, че като всяко друго силно чувство и гневът може да бъде заразен. Рано или късно достатъчно хора ще се събудят от летаргията си и ще поискат повече от това, което получават като милостиня от управляващите. 

Вие казвате, че е време за истинска промяна и ние носим отговорност пред поколенията за нея. Дали този път изборите ще доведат промяната? 

Радослав Бимбалов: Истината е, че този път нямаме право на грешка. Ако сега пропилеем натрупаната енергия и воля за промяна, отново ще се оставим в лапите на апатията, ще преживеем поредното голямо разочарование. Но преди да говорим за избори, трябва да премине истинско торнадо през държавните институции. Не бива да позволяваме изборите да бъдат организирани и проведени от вече доказалите се умели манипулатори и измамници от управляващата фирма на Борисов, техните съдружници и скрити собственици. По време на избори те умеят да мобилизират – чрез заплахи, популизъм или с банкноти – достатъчно избиратели. Могат да влияят със социологически проучвания, собствени медии и платени глашатаи. Имат подкрепата на местната власт и локалните олигарси, които са способни да поведат под строй тъжно зависими от тях обикновени хора, които да пуснат „правилната“ бюлетина, а когато това не помага – дори да манипулират резултатите. Разберете, говорим за военизирана партийна структура, която не знае как да управлява държава, но умее да печели избори. Единственият начин тези хора да изгубят вота е първо да им се отнеме възможността да организират самите избори – оставка и служебно правителство, което да поеме тази роля. И второ – висока избирателна активност, която би променила съотношението на силите. Оттам нататък ще е още по-трудно. Политическата система има нужда от рестарт, а за това трябват хора, които виждат по-далече от четири години напред. Дефицитът на адекватни лидери е страшен проблем за България. Надявам се протестите да започнат и тази промяна. Да зърнем лицата на новите ни герои и да им повярваме. 

Вашата прогноза: колко още ще крачим по жълтите павета този път? 

Радослав Бимбалов: Ама защо мислим, че тези гневни разходки се правят през 7 години? В нормалните общества протестът е важна и съществена част от действащата демокрация. Трябва да сме готови да излизаме често и за колкото време е нужно. Управниците, без значение кои са, трябва всяка сутрин да отиват на работа с притеснение, че по пътя си ще се сблъскат с недоволството ни. Това е единственият начин да държим властимащите в подчинение. И да, те са наши подчинени. Ние им плащаме заплатите, бонусите, скъпите костюми, коли и охрана. Българското общество има нужда да спре да гледа на управляващите със страхопочитанието, заложено във феодалния строй. Властта е функция единствено и само на нашите решения. И тя трябва да се съобразява с нас. А не обратното. 

 

Искра Ангелова: Сега, когато можещите и знаещите са навън, вътре в БНТ цари тягостна тишина