Лица

Ража и Илияна от Dead Man's Hat и всичко, което те имат

Момичетата, които обожаваме да слушаме. И нямаше как да не ви ги представим

Помня този звук и този глас, още когато имаше Raja&The Band. Още когато го чух на сцената на клуб Terminal 1. Запечата се, докато не се превърна в Dead Man's Hat, където до Ража и Илияна застанаха три момчета – Христо Михалков, Петър Трифонов и Стефан Цеков, за да ни водят по пътя на тяхната музика. Заедно. Няма да ви разказваме откъде се е появило името на групата, а ще ви оставим в компанията на нежната част от нея – Ража и Илияна, в техните думи и в техните ноти. Допълват се, усетили са го още на първата си репетиция заедно. "Събирач" е музиката. Понякога й затварят вратите, понякога не я пускат, но тя винаги намира начин да събори стените. Така, както го правят те. Ража и Илияна.

Само преди месец излезе вашата нова песен – All I have. Много ми хареса видеото към нея с актрисата Елена Телбис.

Ража: Много спонтанно решихме да заснемем видеоклип към тази песен, която записахме изключително бързо в БНР за един техен пролетен конкурс. Покани ни Мая Райкова да запишем нещо, което досега не сме. Порових се в лаптопа си и намерих мои записи с китара и глас само. Така я намерих. Така я записахме. После решихме и да я заснемем. Говорихме с режисьора Мартин Илиев, който засне първия ни клип – After Midnight, и с оператора Александър Станишев. Решихме да го направим извън София, във вила в село Карабунар, която е на наш приятел. Отидохме, починахме си, снимахме се, забавлявахме се. Бяхме 15 човека екип и останахме няколко вечери. Говорихме с Елена Телбис, тя ни препоръча и нейния колега Георги Гоцин, защото те са от един актьорски клас.

Илияна: Отдавна искахме да работим с нея и сега, когато излезе такава възможност, веднага я грабнахме. В предните ни клипове наша главна героиня беше Глория Петкова, която обаче точно тогава роди своето първо дете. И нямаше как да се включи в процеса. Иначе ние много работим с нея. Дори планираме да направим серия от клипове. Но сме много щастливи, че успяхме да работим и с Елена.

Ража: Тя е наш приятел и беше готино. Все едно бяхме на почивка.

Клипът носи онова приятно усещане за dolce vita.

Илияна: Донякъде нашата инспирация за този клип беше филмът Call Me By Your Name.

Ража: Мартин и Станишев не го бяха гледали. Аз го бях гледала, но това чувство идва от самата вила, защото нейният собственик е естест, обича италианския начин на живот. В този район се прави много вино. Съседното село се казва Виноградец.

Илияна: Районът е известен като българската Тоскана. Доколкото знам, Тодор Живков е имал планове да направи там едно голямо шато за себе си, но не е успял. Иначе другите главни герои във видеото са нашият китарист – Петър Трифонов, и неговата истинска приятелка в живота – Ваяна Данаилова. Искахме да са те двамата, за да бъде максимално естествено. Пепи досега не беше снимал главна роля и няма толкова опит в това, но двамата са големи сладури.

Не издавате толкова много песни. Умишлено ли е?

Ража: Бих казала, че на мен ми се иска да вадим повече. Сега записахме цял албум с БНР, те са ни копродуценти. Когато издаваме нещо, искаме то да е направено хубаво, но това изисква много финанси, организация, а бюджетите са ограничени. Това, което сме направили досега, е защото се самофинансираме и сами се продуцираме. Екипът често работи за идеята. Затова по-рядко издаваме неща. Искаме всеки път да е нещо красиво. Реално и трите ни клипа досега са снимани извън София. Не, че сме го мислили.

Илияна: Просто така се получава.

Ража: Винаги се виждаме с режисьорите преди снимки. Говорим и обсъждаме локации, идеи. Но тази година със сигурност ще издадем албум, ще снимаме поне още два клипа. Откакто ни има, свирим много повече на живо, отколкото издаваме музика. Но вече наблягаме на второто.

Трябва да се издава продукция, ако искаме сериозно да се занимаваме с това.

Илияна: Ние сме доста млада банда и имахме нужда от това време, от тези три години. Първо, за да намерим точните хора и сега мисля, че сме един от най-готините екипи, които може да има, като музиканти. Освен това


имахме нужда да придобием повече опит. Нито тя, нито аз се бяхме занимавали преди това толкова професионално. Въобще да намерим звука, който искаме. През тези три години имаше това търсене - какво точно искаме да направим, защото повечето банди се развиват от доста време. Тези, с които може да се каже, че вървим заедно. Те са групи от много по-дълго време – за разлика от нас. Ние имахме известно време на напасване.

Сега животът ви изцяло на музиката ли е посветен?

Илияна: Аз имам и малко по-други занимания, но по някакъв начин са свързани с изкуство. Преди бях доста активен танцьор, след което преминах към хореография и започнах да бъда ивент мениджър на комерсиални, но добре изпипани, събития. Но да, нямаме такъв тип - офис живот.

Ража: Аз имах доста време. Бях в IT компания почти 8 години, защото много малка започнах да работя в гейминг секцията. Това с музиката стана спонтанно, не съм учила в музикално училище. Аз съм слухар-любител и се научих сама. В един момент всичко тръгна бързо, докато още работех. И ми станаха твърде много неща. Не можех да се концентрирам нито върху едното, нито върху другото. И направих своя избор – да се занимавам само с музика. Дори не съм правила планове, че ще се занимавам с това, че ще издавам неща, че ще имам банда. В един момент стана доста сериозно и реших, че трябва да направя някакъв план. Когато се сформира Dead Man's Head, първата песен дори беше акустична, само ние двете бяхме и тогава започнахме да правим музика, клипове.

Илияна: Да, тогава бяхме в друг формат като банда.

Ража: Първо беше Raja&The band и правех само кавъри. Така се научих да свиря. Много хора са анти-кавърите, но не мисля, че те са проблем. Ако избираш правилните, можеш да се научиш на много неща – да пееш, да свириш, да имаш сценично присъствие.

Много банди по света са започнали именно така – с кавъри.

Илияна: Да не кажем почти всички.

Ража: Аз по-скоро съм анти-лошите кавъри, анти-коледните кавъри. На мен не ми пречи да слушам импровизации на нещо, което харесвам, и да науча нови песни, нова музика.

Илияна: Много от кавърите, които ние изпълняваме, хората дори не ги знаят и по този начин се получава така, че ние им помагаме да намерят нещо ново, което е готино.

 

Как ви събра музиката?

 

Ража: Двете се запознахме през лятото на 2014-а, на един рожден ден. После се видяхме в една галерия, където тя имаше пърформанс с виолончело, но експериментираше с различни битове. Беше облечена като елф и в началото не я разпознах. После я загледах и осъзнах, че с това момиче се запознах някъде. Отидох в бекстейджа, тя беше там и си говорихме доста време за музика, решихме да опитаме заедно и след една седмица започнахме.

Илияна: Още от първата репетиция супер хомогенно ни се получи. Ние самите бяхме много изненадани от това.

Ража: Има музиканти, с които бързо "кликвате". Без много обяснения, всеки знае какво да прави. И с другите сме така, с момчетата. Ние сме различни като характери, като вкусове, като визия, обаче имаме химия помежду си и се получава. Сега ще видим дали албумът ще има добри отзиви.

Илияна: Ще видим на пролет.

Илияна, каква е твоята история с виолончелото?

Илияна: Няма музиканти в семейството ми, но баба ми беше счетоводител на Пловдивската филхармония и около нас винаги много се е уважавала тази професия. Нашите бяха осъзнали, че имам музикален талант, още когато съм била бебе, и на 5 години ме записаха на пиано. На 8 ме видя един учител по виолончело и ми каза: „Искаш ли да ти покажа един инструмент, имаш структурата за него. Ако ти хареса, ще се радвам да станеш моя ученичка.“ Отидох на един урок и бях „уоу“ от дълбочината на този звук, и той ме завладя още тогава. Веднага се записах.

После музикално училище, след това Музикалната академията, която не завърших, защото започнах да се занимавам с шоу програми. Нямаше как да се комбинират двете неща. Трябваше да направя своя избор. И не съжалявам, защото придобих много опит – това да излизаш на сцена, опит с ивент мениджмънта, неща, които сега се отплащат добре. На мен доста добре ми вървеше с класическата музика, свирих в симфоничен оркестър на 15 години, имах награди и всички очакваха моето бъдеще там, но мен ме влечеше повече съвременното изкуство. Още на 16 години бях в гръцка банда, с която издадохме албум в Гърция. Само че бях прекалено малка, за да продължа с тях.

Как се случи това с гръцката банда?

Илияна: Те бяха студенти в България, медицина, разбира се. Видяха ме пред блока с виолончелото и ме извикаха да свирим заедно. Бях още тийнейджър и пратихме записите си на конкурс на най-голямата звукозаписна компания в Гърция. Те ни харесаха, поканиха ни за концерт и след това ни предложиха договор. Както историите по филмите се случват. Но тук, за съжаление, все още нямаме такива лейбъли, които да го правят. Надявам се скоро това да се промени.

Вие досега имали ли сте предложение от даден лейбъл?

Ража: Тук няма много музикални лейбъли и тези, които са малки, инди лейбъли, са направени от


музиканти. Имала съм предложения от Жоро от Homeovox, когато още бях Rajа&The band. Но тогава нямах представа какво правя, нямах банда и реших, че е по-добре да почакам, да работя така. После се запознах с нея (посочва Илияна) и с други хора и започнахме да работим сами. БНР ни забелязаха и ни поканиха да записваме в тяхното студио. Те са ни нещо като продуценти. Но в Сърбия има такива големи лейбъли, в Гърция, в Румъния, но тук мащабите са малки и още не е станала толкова модерна тази музика. Но малко по малко това се променя.

Да, нещата доста се променят, има страхотни независими музикални проекти, които излизат напоследък.

Ража: Това ще промени нещата и ще се появи някой, който да направи хубав лейбъл, който знае как се случват нещата навън. Помня, че още преди да се занимавам с музика, нямаше банди. Бяха много малко, сцената не беше толкова развита. Но през последните пет години излезе една такава вълна – с нас – Jeremy, Hayes&Y, Bears&Hunters, NU/ANCE, Ива Янкулова...

С нея точно си говорихме наскоро за съмишлениците. Вие трудно ли ги намирате?

Ража: О, не, в Бълагрия не е трудно. Има толкова талантливи музиканти. Обикновено се говори за фронтмена на една банда, но зад него стоят невероятни музиканти и те основно допринасят за звука. В България има много добри и млади, които са от Музикалната академия и свирят джаз, фънк. Лесно можеш да намериш съмишленици. Готините хора винаги се намират. Ние с Ива се познаваме от 4 или 5 години. По едно и също време започнахме да се движим, имахме концерти заедно.

Кога ви е било най-трудно?

Ража: Хората се интересуват от нови неща и трябва да издаваш, да имаш какво да показваш, да не се повтаря едно и също. Когато има дупка между издаване на две неща, две песни, влизаш в един gap и този gap започва да те ръчка още повече. Това са моите най-трудни моменти. Има ги и онези, в които се чудя има ли смисъл да се занимавам с музика, защо го правя и дали след 5 – 6 години ще е ок да продължа да го правя, особено като човек, който е свикнал години наред да има организиран доход, организиран живот. Ставам в 8, прибирам се в 5.

Илияна: Аз го нямам този офис опит и за мен тези лутания винаги са били част от живота, още от малка. Може би ми е било най-трудно, когато сме се опитвали да изградим пътя за постигането на нещо - как ще го направим, как ще го постигнем, какъв е начинът, но мисля, че вече напипахме правилния път и се чувствам доста по-спокойна в това отношение.

Кое дава смисъл?

Ража: Бих казала музиката и хората, които я слушат. Защото, ако няма хора, които я слушат и я правим за себе си, за мен става безсмислено.

Това изразяване на чувство, на мисъл, на характер, ако никой не го слуша, не го гледа, не виждам смисъл да го правим.

Илияна: Много е хубаво, когато видиш как музиката ти влияе на хората – независимо дали я свирим на живо или я слушат на запис. Виждаш как нещо в очите им се променя, започват да изпитват емоции, да се вълнуват, да преживяват някакви неща в главата си, във фантазиите си. Това е най-ценното...

Ража: Да накараш някой да чувства.

А самата публика промени ли се?

Ража: Мисля, че се сформира публика от модерни млади хора. Хората като цяло си сменят насоката към живота, към мисленето. В клубовете със сигурност има движение на готини хора, които слушат яка музика. Това, че можеш


да пътуваш в цяла Европа с low cost полети също променя нещата, променя и кулинарната сцена, и баровете, и клубовете, хората виждат как се правят нещата. Когато пътуваш, абсорбираш. После се връщаш и го правиш тук. Това според мен изцяло ще промени нещата. Не само в София, но и в Пловдив, и във Варна, и на други места.

Илияна: В градовете вече се оформя една такава култура.

Ража: Малко бавно, за съжаление. Тук обстоятелствата и финансите не позволяват толкова бързо да даваш push, самата система не подкрепя независими бизнеси.

Изкушавали ли сте се да станете по-комерсиални?

Ража: Не мисля, че ние сме ъндърграунд банда. Ние сме ъндърграунд в България. Навън нашата музика се слуша навсякъде, дори и по магазините. Ние сме поп и рок, или инди поп или... whatever. Но колкото до комерсиалната музика в България, не бих се отклонила натам, защото тя губи смисъл.

Илияна: ...и стойност.

Ража: Преди 10 години може би бих, когато Руши беше на сцената, Нина Николина, Ирина Флорин, Gravity Co. За мен техните песни останаха във времето.

Илияна: Аз самата бях част от балета на Руши. Това беше едно от нещата, което доста наклони везните да напусна Академията.

Ража: Може би тогава щяхме да правим песни на български. Не, че сега няма да правим, но може би тогава щяхме по-лесно да се насочим към този тип сцена. Сега сякаш се превърна в един монопол за покупко-продажба и се загуби музикалната мисъл. Но мога да дам и добри примери, като МихаелаФилева, Прея, близначките Алекс и Влади. Но май до там се изчерпвам.

Ние сме различни от тази насока. Може би трябва да излезе отново тази поп линия в стил „Остава“, за да стане отново популярна.

Илияна: До голяма степен това е свързано с медийния монопол. Има две големи компании, знаем кои са, които влияят, защото държат правата на голяма част от музиката, която се разпространява в България, освен независимите, разбира се. И те държат този монопол, докато когато „Остава“ са се развивали като банда, го е нямало и те са имали възможност да бъдат лансирани в медиите, както всеки един поп изпълнител. За съжаление, това в момента не се случва. Много е трудно да се пребориш да имаш ротации в медии, които са извън националните като БНР и БНТ.

Ража: Не само радиа, но и телевизии. Никакъв шанс. В България излиза много качествена продукция откъм визия и няма нещо, за което да кажеш, че не се вписва в телевизионен формат, но малко по малко и тази стена ще трябва да се бутне.

Илияна: Навсякъде по света е така, но тук мащабът е по-малък. Навън, заради по-големия мащаб, има тази ниша за независимите музиканти и хората я търсят, тя дори се е развила като тренд. Всички знаят, че всяка една мода в музикалния бизнес тръгва от независимите артисти и ъндърграунд сцената. След което се префасонира в поп артистите. Но тук, при положение, че сме 7-милионна държава, от която реални потребители са милион, е доста по-сложно.

Случвало ви се е да ви затворят врата?

(И двете отговарят едновременно: „Да“. )

Ража: В телевизиите най-вече, които въртят музикални клипове.


Илияна: И от радиата.

Ража: Мисля, че на всички музиканти, които са независими, им се случва. Наскоро четох, че на Иво Димчев са му отказали в БГ радио да му пускат „Хубава си, моя горо“, неговата последна песен, защото не отговаряла на формата на радиото.

Илияна: Според мен е нелепо, защото не може един артист, на когото са му отворили врати в X factor UK, да е впечатлил самия Роби Уилямс, а БГ радио да не може.

Ража: Дори с чалгата нямам проблем, навсякъде има такива неща. Проблемът е, че няма поле за една такава малка група от хора, които да достигнат до по-широка публика, и тази публика да ходи да я слуша на живо, да си я купува, да има по-различен вкус. Извън масовия потребител инди слушателят е част от много малка група и няма как да се развием повече, заради всичко това, за което говорихме.

Убедена съм, че ако се въртят всички неща и слушателят има избор, хубавото нещо винаги се забелязва. Слушателят просто трябва да има свободата на избор.

При вас кой е основният двигател за създаването на музиката?

Илияна: Определено е Ража.

Ража: Аз пиша текстовете и музиката и после правим аранжиментите заедно с групата. Пиша основи, правя структура на песента с текст.

Илияна: Всичко тръгва от нея. Първоначалните идеи винаги са нейни.

Труден ли е моментът, в който си направил едно парче и след това да започнеш ново?

Ража: Не, нямам проблем с писането на песни. Не усещам творческа дупка. Парчетата при мен идват изведнъж. Хващам китарата и свиря.

Кои са тези моменти?

Ража: Когато ми е тъжно, когато ми е щастливо, когато ми е самотно. Май повече, когато не се чувствам добре. Мисля, че тогава човек е най-креативен. При повечето артисти е така. Имало e и моменти, когато съм се чувствала добре и съм писала песни, разбира се. Но има моменти, в които пиша и не успявам да завърша някое парче и го мисля, мисля и накрая го оставям, а след време пак го започвам. Искам сега да издадем този албум, защото някои от песните съм ги писала доста отдавна. Искам да започна нови, да отворя нова свежа глава.

Каква музика слушате?

Ража: О, много музика слушаме. От хаус и инди поп, рок, french electro, джаз, класическа музика.

Илияна: Много слушаме и ирландски и британски фолк. Ние сме меломани. Дори хип хоп и r'n'b.

Ража: Не се ограничаваме. Понякога слушаме и българска народна музика, защото е много сложна, много й се възхищавам. Все пак съм арабка и имам наблюдения и върху други култури. Като малка съм слушала само арабска музика, но не тази, която пускат по дискотеките.

Илияна: Аз съм голям фен на french electro-то, повечето, които слушам, са френски банди. Но тя ме открехна към по-акустичния саунд, инфи  фолк музиката, която ние реално правим.

Ража, на колко си била, когато си дошла в България?

Ража: Малко след като се преместихме, навърших 3. Беше 92-ра. Понеже аз съм родена в Кувейт, моите родители са от Палестина и там няма сняг. И първият ми спомен е първата зима в България, бяхме с майка ми, баща ми и леля ми на Панчарево. Имаше много сняг и езерото беше заледено. Помня как ходехме по този лед над езерото. Много ясен първи спомен.

На 18 януари, този петък, може да ги слушате акустично в The Book.