Днес всички погледи са отправени към Съединените американски щати в очакване на инаугурацията на Джо Байдън. Така е било и преди точно 60 години, когато Джон Кенеди встъпва в длъжността президент. Той е 35-ият американски държавен глава, а Доналд Тръмп беше 45-и.

Смята се, че ежегодно президентът на САЩ прочита или изговаря около 2 500 страници текст. Бил Клинтън е рекордьорът – само за година и половина от началото на неговото управление са били подготвени и изчетени от него 16 000 страници – речи, обръщения, заявление и пр. За една от неговите речи се знае, че е подготвяна година и половина от журналисти, съветници и няколко професори от Харвардския университет.

Неслучайно в САЩ е известна фразата: "Страната се ръководи от човека, който пише речите на президента."

Твърди се, че по време на цялата си политическа кариера Кенеди е държал изсъхнал кокосов орех на бюрото си, върху чиято черупка пишело:

"11. Живи. Нуждаем се от малка лодка"

"Единадесет" е бил номерът на патрулиращата лодка, на която служел по време на Втората световна война. Лодката била потопена от японски кораб. Кенеди съумял да спаси част от членовете на екипажа и да изпрати сигнал за помощ, въпреки че не разполагал с хартия и химикал. Този оригинален начин на мислене се проявява и впоследствие при изнасянето на речи, спечелвайки на Кенеди любовта на гласоподавателите за дълго време.

На 20 януари 1961 г. речта на Джон Ф. Кенеди не е сред най-кратките, със своите 1355 думи, но все пак е по-къса от повечето, посветени на този момент. Подборът на думи също е умерен.

Повечето встъпителни речи на президенти съдържат някои сходни елементи: препратки към историята, акцент върху конкретния случай и надежда за бъдещето. Кенеди се придържа към установената практика. Нещо повече – той възлага на съветника си Теодор Соренсен да изучи всички встъпителни речи на американски президенти преди него, за да бъде сигурен, че обръщението му ще звучи на място. В речта са включени текстове и по предложение на Джон Кенет Галбрет (професор по икономика в Харвард) и на Адлай Стивънсън – бивш губернатор на Илинойс и кандидат за президент през 1952 г. и 1956 г. 

Кенеди използва различни похвати, типични за лириката. Например вместо да изрежда аргументи с "първо" и "второ", използва повторение на цялата синтактична конструкция:

"Сега тромпетът ни събира отново – не е призив да нарамим оръжия, макар от оръжия да имаме нужда; не е призив да се впуснем в сражение, макар да сме въвлечени в битка. Това е призив да понесем теглото на неясна битка, година след година, тържествуващи с надежда, търпеливи в изпитанията. Това е битка срещу общите врагове на човечеството – тиранията, бедността, болестите и самата война."

Така Кенеди придава много по-голям патос на своята реч, анализират от economy.bg. Акцент върху казаното Кенеди постига и като се заиграва с подредбата на думите:

"Нека никога не водим преговори, защото ни е страх. Но нека и никога не се страхуваме да водим преговори."

Финалният вариант на речта е пренаписван и редактиран множество пъти, докато в крайна сметка Кенеди го хареса. В допълнение към посланието, подбора на думи и дължината, младият президент осъзнава, че завладяването на публиката изисква и силно представяне. На 20 януари 1961 и на предишния ден Кенеди държи при себе си копие на речта и използва всеки свободен момент, за да я преговаря.

Вижте и откъс от встъпителната реч на Кенеди..