ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Речта на президента: Кенеди

Речта на президента: Кенеди

Снимка: FDR Presidential Library & Museum

Днес всички погледи са отправени към Съединените американски щати в очакване на инаугурацията на Джо Байдън. Така е било и преди точно 60 години, когато Джон Кенеди встъпва в длъжността президент. Той е 35-ият американски държавен глава, а Доналд Тръмп беше 45-и.

Смята се, че ежегодно президентът на САЩ прочита или изговаря около 2 500 страници текст. Бил Клинтън е рекордьорът – само за година и половина от началото на неговото управление са били подготвени и изчетени от него 16 000 страници – речи, обръщения, заявление и пр. За една от неговите речи се знае, че е подготвяна година и половина от журналисти, съветници и няколко професори от Харвардския университет.

Неслучайно в САЩ е известна фразата: "Страната се ръководи от човека, който пише речите на президента."

Твърди се, че по време на цялата си политическа кариера Кенеди е държал изсъхнал кокосов орех на бюрото си, върху чиято черупка пишело:

"11. Живи. Нуждаем се от малка лодка"

"Единадесет" е бил номерът на патрулиращата лодка, на която служел по време на Втората световна война. Лодката била потопена от японски кораб. Кенеди съумял да спаси част от членовете на екипажа и да изпрати сигнал за помощ, въпреки че не разполагал с хартия и химикал. Този оригинален начин на мислене се проявява и впоследствие при изнасянето на речи, спечелвайки на Кенеди любовта на гласоподавателите за дълго време.

На 20 януари 1961 г. речта на Джон Ф. Кенеди не е сред най-кратките, със своите 1355 думи, но все пак е по-къса от повечето, посветени на този момент. Подборът на думи също е умерен.

Повечето встъпителни речи на президенти съдържат някои сходни елементи: препратки към историята, акцент върху конкретния случай и надежда за бъдещето. Кенеди се придържа към установената практика. Нещо повече – той възлага на съветника си Теодор Соренсен да изучи всички встъпителни речи на американски президенти преди него, за да бъде сигурен, че обръщението му ще звучи на място. В речта са включени текстове и по предложение на Джон Кенет Галбрет (професор по икономика в Харвард) и на Адлай Стивънсън – бивш губернатор на Илинойс и кандидат за президент през 1952 г. и 1956 г. 

Кенеди използва различни похвати, типични за лириката. Например вместо да изрежда аргументи с "първо" и "второ", използва повторение на цялата синтактична конструкция:

"Сега тромпетът ни събира отново – не е призив да нарамим оръжия, макар от оръжия да имаме нужда; не е призив да се впуснем в сражение, макар да сме въвлечени в битка. Това е призив да понесем теглото на неясна битка, година след година, тържествуващи с надежда, търпеливи в изпитанията. Това е битка срещу общите врагове на човечеството – тиранията, бедността, болестите и самата война."

Така Кенеди придава много по-голям патос на своята реч, анализират от economy.bg. Акцент върху казаното Кенеди постига и като се заиграва с подредбата на думите:

"Нека никога не водим преговори, защото ни е страх. Но нека и никога не се страхуваме да водим преговори."

Финалният вариант на речта е пренаписван и редактиран множество пъти, докато в крайна сметка Кенеди го хареса. В допълнение към посланието, подбора на думи и дължината, младият президент осъзнава, че завладяването на публиката изисква и силно представяне. На 20 януари 1961 и на предишния ден Кенеди държи при себе си копие на речта и използва всеки свободен момент, за да я преговаря.

Вижте и откъс от встъпителната реч на Кенеди..

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...