Днес всички погледи са отправени към Съединените американски щати в очакване на инаугурацията на Джо Байдън. Така е било и преди точно 60 години, когато Джон Кенеди встъпва в длъжността президент. Той е 35-ият американски държавен глава, а Доналд Тръмп беше 45-и.
Смята се, че ежегодно президентът на САЩ прочита или изговаря около 2 500 страници текст. Бил Клинтън е рекордьорът – само за година и половина от началото на неговото управление са били подготвени и изчетени от него 16 000 страници – речи, обръщения, заявление и пр. За една от неговите речи се знае, че е подготвяна година и половина от журналисти, съветници и няколко професори от Харвардския университет.
Неслучайно в САЩ е известна фразата: "Страната се ръководи от човека, който пише речите на президента."
Твърди се, че по време на цялата си политическа кариера Кенеди е държал изсъхнал кокосов орех на бюрото си, върху чиято черупка пишело:
"11. Живи. Нуждаем се от малка лодка"
"Единадесет" е бил номерът на патрулиращата лодка, на която служел по време на Втората световна война. Лодката била потопена от японски кораб. Кенеди съумял да спаси част от членовете на екипажа и да изпрати сигнал за помощ, въпреки че не разполагал с хартия и химикал. Този оригинален начин на мислене се проявява и впоследствие при изнасянето на речи, спечелвайки на Кенеди любовта на гласоподавателите за дълго време.
На 20 януари 1961 г. речта на Джон Ф. Кенеди не е сред най-кратките, със своите 1355 думи, но все пак е по-къса от повечето, посветени на този момент. Подборът на думи също е умерен.
Повечето встъпителни речи на президенти съдържат някои сходни елементи: препратки към историята, акцент върху конкретния случай и надежда за бъдещето. Кенеди се придържа към установената практика. Нещо повече – той възлага на съветника си Теодор Соренсен да изучи всички встъпителни речи на американски президенти преди него, за да бъде сигурен, че обръщението му ще звучи на място. В речта са включени текстове и по предложение на Джон Кенет Галбрет (професор по икономика в Харвард) и на Адлай Стивънсън – бивш губернатор на Илинойс и кандидат за президент през 1952 г. и 1956 г.
Кенеди използва различни похвати, типични за лириката. Например вместо да изрежда аргументи с "първо" и "второ", използва повторение на цялата синтактична конструкция:
"Сега тромпетът ни събира отново – не е призив да нарамим оръжия, макар от оръжия да имаме нужда; не е призив да се впуснем в сражение, макар да сме въвлечени в битка. Това е призив да понесем теглото на неясна битка, година след година, тържествуващи с надежда, търпеливи в изпитанията. Това е битка срещу общите врагове на човечеството – тиранията, бедността, болестите и самата война."
Така Кенеди придава много по-голям патос на своята реч, анализират от economy.bg. Акцент върху казаното Кенеди постига и като се заиграва с подредбата на думите:
"Нека никога не водим преговори, защото ни е страх. Но нека и никога не се страхуваме да водим преговори."
Финалният вариант на речта е пренаписван и редактиран множество пъти, докато в крайна сметка Кенеди го хареса. В допълнение към посланието, подбора на думи и дължината, младият президент осъзнава, че завладяването на публиката изисква и силно представяне. На 20 януари 1961 и на предишния ден Кенеди държи при себе си копие на речта и използва всеки свободен момент, за да я преговаря.
Вижте и откъс от встъпителната реч на Кенеди..
Из встъпителната реч на Джон Кенеди като президент на САЩ, 21 януари 1961 г.:
"Днес сме свидетели не на победата на една партия, а на победата на свободата – символ на края и на едно ново начало – обновяване и промяна. Защото се кълна пред вас и пред всемогъщия Господ със същите думи, с които нашите предци са се заклели преди близо век и три четвърти. Светът е различен сега. Защото човек държи в смъртните си ръце властта да изкорени цялата човешка бедност, но и човешкия живот. И все пак, същите революционни убеждения, за които предците ни са се борили, са под въпрос по света – убеждението, че правата на човек произтичат не от щедростта на държавата, а от ръката на Господ. Да не се осмеляваме да забравим, че сме наследници на първата революция. Нека светът да върви напред от този момент и място, както за приятелите ни, така и за враговете ни, факлата е предадена на ново поколение американци – родени през този век, калени във война, дисциплинирани от труден и горчив мир, горди със своето историческо наследство – и нежелаещи да станат свидетели или да позволят бавното потъпкване на тези прави, които нацията винаги е отстоявала, които отстояваме и днес у нас и по света...
...В дългата история на света, едва няколко поколения са имали честта да защитават свободата в часа на най-голямата заплаха. Не бягам от тази отговорност. Приветствам я. Не вярвам, че някой от нас би поискал да смени мястото си с друг, с друго поколение. Енергията, вярата, отдадеността, които влагаме в това начинание, ще озарят нашата страна и всички, които ѝ служат. Блясъкът от този огън може истински да озари света. Така че драги сънародници, не питайте какво страната ви може да направи за вас; питайте какво вие може да направите за своята страна!"
Да си припомним и друга забележителна реч на Кенеди ...
Джон Кенеди произнася на 26 юни 1963 г. пред кметството Шьонеберг в Западен Берлин прочутата реч, останала в историята с легендарната фраза "Аз съм берлинчанин". Разделението на света, един от символите на които е Берлинската стена, противопоставянето и призивите на държавния глава на една от силните държави е послание от ключово значение.
Това е реч, в която Кенеди публично критикува построяването на Берлинската стена като заплаха за свободата. Думите Ich bin ein Berliner означават "Аз съм един от вас", това са думи на решителна подкрепа и солидарност. Думи, израз на съпротивата срещу комунизма и на стремежа към свобода.
Ето и откъс от нея, с преводач Господин Тонев:
"Преди две хиляди години най-гордата фраза, която можеше да изрече един човек беше: „Аз съм гражданин на Рим”. Днес най-гордата фраза, която може да каже човек в свободния свят е: "Аз съм берлинчанин". Ако има хора по света, които не разбират или се преструват, че не разбират, за какво днес става дума в спора между свободния свят и комунизма, тогава можем само да им кажем, че трябва да дойдат в Берлин. Има хора, които казват, че на комунизма принадлежи бъдещето. Те трябва да дойдат в Берлин. А има и други в Европа и в други части на света, които твърдят, че с комунизма може да се сътрудничи. Те също трябва да дойдат в Берлин. Но има и малцина, които казват, вярно е, че комунизмът е една зла, една лоша система, но той позволява на хората да постигат икономически напредък. Но нека и те дойдат в Берлин. Животът в свобода не е лесен и демокрацията не е съвършена. Но ние никога нямахме нужда да изградим стена, за да държим хората си при нас и да ги спираме да отидат някъде другаде...
...Искам да Ви кажа от името на народа на Съединените щати, който живее на хиляди километри далече от Вас, от другата страна на Атлантическия океан, че моите съграждани са горди, много горди с това, че заедно с Вас, макар и от разстояние, могат да споделят историята на последните 18 години. Защото аз не знам някога град да е бил обсаден 18 години и въпреки това да живее с несломима жизненост, с непоколебима надежда, със същата сила и същата решителност, както в наши дни Западен Берлин. Стената е най-отблъскващата и най-силна демонстрация за провала на комунистическата система. Целият свят вижда потвърждението на този провал. Ние ни най-малко не сме щастливи от това. Защото, както каза Вашият действащ кмет, стената е в ярко противоречие не само с историята, тя е в пълно противоречие с човечността. Стената разделя семейства, мъж от жена, брат от сестра, насила се разделят хора, които искат да живеят заедно...
...Свободата е неделима и дори само един човек да е поробен, тогава не всички са свободни.
Но когато ще е настъпил денят, когато всички са свободни, и Вашият град и Вашата страна са отново обединени, когато Европа е обединена и е съставна част от един мирен и пълен с основания за най-големи надежди континент, тогава, когато този ден ще е дошъл, тогава със задоволство ще можете да кажете за себе си, че берлинчани и този град Берлин 20 години не се огънаха.
Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на града Западен Берлин и затова като свободен човек съм горд, че мога да кажа: "Ich bin ein Berliner" – "Аз съм берлинчанин".
Джаки и Джон Кенеди - една от най-бляскавите сватби на XX век
