Лица

Рене Карабаш: Жената избира да е в главната роля в собствения си живот

Хареса ми зрелостта в "Просто ей така... нова глава от Сексът и градът", и на моята героиня - Рене КараБрадшоу, смее се писателката

Рене Карабаш: Жената избира да е в главната роля в собствения си живот

Снимка: Иван Григоров

В студения декемврийски следобед въпросите за жената от 21 век са приятна тема на разговор с писателката Рене Карабаш – млада, дръзка, но и в час с всичко ново, което вълнува нежния пол днес. Обсъждаме новата реалност на 2021-а и най-актуалния дългоочакван сериал – „Просто ей така" - нова глава от Сексът и градът“, чийто първи 3 епизода от общо 10 вече са налични в стрийминг платформата HBO GO. За живота между поезията, писането и осмислянето, говорим на кафе и сладка приказка:

- В книгите Ви централен образ има патриархалният модел, който е разбиван с много насилие над жените, мъжка съпротива и болка. Как чувствате тази тема?

- Тези теми ме вълнуват в личен план. Приемам писателството като мисия, чрез която променям нещата, които имат нужда да бъдат променени. Мястото на жената в съвременния свят, в религията, обществото, във връзката с мъжете. Дори в новия ми роман една от главните теми е тази. Разказва се за Атонската Света гора, където не могат да стъпват жени и те не са допуснати до религията. В България и в Балканските държави го има този патриархат. На пръв поглед всички сме равни, но всъщност в тънките неща се забелязва разликата в отношението към жената. За всички е известно насилието над жените. Тази тема изобщо не е само българска. Чета доста Карл Юнг и в една от неговите книги той говори за това как женското е потиснато от мъжа. И сега сме в епохата, в която женското започва на отстоява себе си и да си връща мястото. Специално тази година 2021 г всичките ми предложения за творческа работа бяха свързани с жената. Та жената иска да е свободна, ценена. Но това трябва да тръгне от самата жена. Да, важен е и мъжът, децата да се възпитават от малки как да се държат с жената. Но по-важно е жената как се държи със себе си, какво позволява. Ако тя позволява някой да я унижава, няма как да очаква нещо различно. Призивът ми към жените е да започнат да се обичат повече и да не оставят никой да ги сложи по-долу. Промяната ще дойде от тях самите, а не от бягството от насилника.

- Доколко на нас жените ни влияят книгите, филмите, сериалите?

Изкуството е начин да се спасиш от смъртта, както казва Ницше. Бидейки в изкуството – филм, книга – избягваме от психическото време и пространство и навлизаме в други измерения. За мен е важно какво чета. Гледам да не си губя времето. Искам да гледам стойностни неща и да чета стойностни книги. Кои са тези книги? Тези, които те карат да се запиташ дали живееш по правилния начин, дали обичаш правилно? Дълго очаквах „Просто ей така“ и съм очарована от това, което са направили създателите му. Това е един много зрял продукт. Много хора са разочаровани заради очакването новите серии да са в същия тон като предишните. Но жената се променя, тя е една динамична Вселена. Днес я вълнуват други теми от живота. Иска ми се хората да гледат на сериала другояче: не кой как умира, как са паднали акциите на еди кой си заради смъртта на един персонаж, а хората да си дадат сметка какво имат и, че може във всеки един момент да го загубят на пътечката.

- Какво Ви хареса в новите епизоди от „Просто ей така“?

- Хареса ми зрелостта, промяната. Това, че героините са продължили да бъдат пълноценни жени. Те не са станали домакини, не са се превърнали в обикновени. Като почнеш от добрия външен вид – те са поддържани, имат собствено пространство, имат граници, които отстояват още по-добре. Харесва ми хумора в сериала. Без него и изобщо животът няма да е толкова хубав, ако няма моменти, в които да гледаме с насмешка. Дори в тъжните моменти в някои сцени имаше герои, които са абсурдно смешни и те разсейваха от тъжното чувство. И ние да се стремим в живота, когато ни се случват лоши неща да гледаме по-отвисоко и да се срещаме с по-ведри хора. Защото, когато е тъмно, имаме нужда да трупаме повече светлина. Всичко е в този баланс.

- Какво не Ви хареса в новите епизоди?

- Бързо свърши серията. (смее се). Всеки си има вкус какво да не му харесва, но когато е към структурата на творбата, си давам право да давам оценки. Но сега очаквам с нетърпение следващия епизод. Гледам сериала вкъщи, дори си купих машина за пуканки, правя си чай с близки хора. Даже имам и на телефона HBO GO и някой път като изпусна нещо, като сега като пътувах в Будапеща и нямах телевизор, си пусках филма по HBO GO на телефона. В такива моменти е ок да имаш телевизия в джоба. Когато е добра историята, и през шпионка ще ти хване вниманието.

- Новите теми от живота като джендър тематиката, транссексуалността, проблемите на остаряването, младите срещу старите, са част от сериала. Как Ви се стори това вплитане?

- Представих си как сценаристите са се събрали с лист и химикалки и са казали: Хайде сега, какво се случва на 50-годишните днес? Едно от тях е смъртта, заради амортизацията на тялото, заради промените с нас. По-скоро за това, кога една душа решава да си тръгне. Това много ми хареса. Защото филмът, точно като животът, просто няма как да бъде същият. Някои сериали продължават да държат на едни и същи теми, но при „Просто ей така“ има много зрялост. Няма да отива на героините, ако те още са леки жени, които все още търсят любовта. Те вече са я намерили. Тук идва голямата битка и предизвикателството да я задържиш или в случая - да я прежалиш.

 


- Живеем ли в стереотипи на вечна младост?

- Да, засипани сме от тези стереотипи. Медии, билбордове, отвсякъде. Най-важното, което трябва да знае една жена, е че колкото и корекции да направи, ако тя не се чувства красива отвътре, никога няма да бъде красива за другите. Независимо дали имаш бръчки или си опънала бръчките, ако си щастлива, ти светиш и привличаш хората. Мен ме определят като светъл човек и хората ми казват, че като вляза в стаята, всичко светва. По това разбирам, че съм красива, защото съм щастлива. Знам и кога съм буреносен облак, тогава избягвам да се срещам с хората. Защото всичко се прихваща.

- Как искате да остарявате Вие?

- Бих искала все повече да се научавам да обичам себе си, да се освобождавам от страховете си, все повече разбирам какво е истинската любов. Защото ние всъщност само си мислим, че я познаваме. Истинската любов е много повече. Тя много често е в саможертвата. Хем се жертваш за другия, но да знаеш кога да го направиш и кога не. Но когато постоянно си в саможертва и поставяш себе си на второ място, това не е любов. Истинската любов най-добре може да се види при майката и детето. Тя се приближава до божествената обич – да приемаш всеки, какъвто е, независимо от статус, грехове, постъпки. Ние мислим, че приемаме другите, но всъщност не е така. И това е предизвикателството.

Много е лесно да се обличаш с хубави дрехи, да обичаш неща, вещи, но е толкова трудно да обичаш истински човека до теб, във всеки един момент да го приемаш. Ако приемаш другия – приемаш себе си. Като огледало. Ако се научиш как да приемаш и обичаш себе си в тази божествена любов да даваш на себе си, то е двустранно.

- Имате ли приятелки като от „Сексът и градът“?

- Имаме една момичешка компания, в която в момента всички имат бебета. Аз съм единствената, която нямам. Но това е нашата групичка – ние си викаме „момичетата“ и знаем, че става въпрос за нас.

С коя от героините се асоциирате?

- С Рене Карабрадшоу, разбира се! Заради професията и характера на Кари. Харесвам я! А и обичам да съм в главната роля във всичко, което правя и в живота си. Това е много важно. Всеки да си даде сметка, че животът ни е една книга и всеки избира каква роля да има – второстепенна или главна. Аз много държа да съм в главната си роля. Даже напоследък гледам да се обирам малко, но такава съм.

- Защо жените живеят по-дълго? Има ли връзка с това, че повече споделят емоционалния си живот?

- Жената има много болки, които преживява от раждането и през целия си живот. Но нямам отговор защо жените живеят по-дълго. Може би има нещо вярно за общуването с приятелките. И като се замислиш - ние всички сме клетки от един организъм. Когато една клетка не е добре, има клетки – лечители и обратното. Като част от един голям организъм е добре да се събираме с другите и да обменяме енергия и това е много важно за нас.

- Ами какво да правим с токсичните личности?

- Ние не сме спасители на цялата Вселена. Спасяваме, докъдето е добре за нас. И мисията ми е да спасявам с това, което правя – с филмите, с книгите. Защото не всеки иска да бъде спасен. Щом иска да се спаси, знаците, хората - те ще го намерят и човекът сам ще се спаси.


- Какво Ви вдъхновява за следващите проекти?

- В момента има причина жената да се появява при мен като водещ образ, това ми е актуална тема. Иска ми се да изкарам жената на преден план и да накарам хората да разберат, че в себе си имат женска и мъжка енергия, с тези енергии се срещаме постоянно. Няма как да изключиш дявола и да бъдеш само светец, да изключиш тъмнината, защото без нея няма как да има светлина. Искам с тези неща да покажа Бог, независимо какво разбирате под Бог – Вселена, разум или висш интелект. Аз го търся и искам нещата, които намирам, да ги показвам на хората, за да могат и те да ги намерят. Това е спасение и за мен. В тази връзка, обявих курса ни по Терапевтично писане. Хората имат нужда от това. Водя доста курсове за творческо писане и виждам как чрез писането хората се свързват със себе си. Отделяш си време. Това е знак на любов. Всеки курс го започвам с благодарност, че хората са избрали да правят нещо за себе си. Да имат час и половина или два, два пъти седмично без деца, без съпрузи и са си дали време да пишат и работят върху себе си. Това е знак на любов.

- Пишем заради себе си или пишем, за да бъдем чути?

- Като пишем, чуваме по-добре себе си. Всеки има различни мотиви за писането, но пишем, защото искаме да кажем нещо. И това нещо да промени живота и живота на другите. Затова и гледаме филми и четем книги – за да намерим знак. Дори да е една сцена, една дума, реплика за ситуация, която толкова време не можеш да разрешиш - и тази дума ти дава всичко. Затова четете книги и гледайте хубави филми.

 

* За себе си Рене Карабаш казва, че живее между литературата, киното и театъра. За романа си „Остайница“ получава престижната литературна награда „Елиас Канети“, а стихосбирките й „Хълбоци и пеперуди“ и „Братовчедката на Зорбас“ са номинирани за Национална награда за поезия Иван Николов.

За ролята си във филма "Безбог от 2016 г. на режисьора Ралица Петрова, Рене Карабаш получава редица филмови награди за най-добра актриса: Сребърен леопард от Локарно, Сърцето на Сараево от Сараево, Алуминиев кон от Стокхолм, Златна роза от Варна. 

Рене Карабаш е преподавател по творческо писане и основател на Академията "Заешка дупка", която събира в лекторския си състав едни от най-изявените творци на словото. Стартира и проект за терапевтично писане, който засега се провежда онлайн.