ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Рене Карабаш: Когато материалният ни свят е застрашен, е нужно да подсилим духовния

Рене Карабаш: Когато материалният ни свят е застрашен, е нужно да подсилим духовния

Снимка: Личен архив

Ние сме от поколението, което порасна без фейсбук, без статуси, без филтри, а сега май не можем да си представим ежедневието без тях. По-хубаво ли беше преди?

Технологията има своите плюсове и минуси. Но ако погледнем откъм нейния минус – определено беше по-хубаво без нея, защото повече живеехме в настоящия момент, там, където се случва живота. И го правехме без усилие. А сега ходим по психотерапевти и семинари, за да се научим отново да живеем в този момент. А Братовчедката на Зорбас знае най-добре как се живее в нашето “сега”. Уча се от нея.

Коя буря е оставила най-много парчета в теб след себе си?

Всички житейски случки, които дотолкова са ме разбили емоционално, че са взели парче от мен. Но важното е да продължиш напред и да започнеш да търсиш тези парчета. Край себе си, в себе си, в сънищата.

Важното е да се събираш след всяка буря и да не забравяш, че онова, което свети в далечината не е приближаващ влак, а е слънцето, което чака да го призовеш.

Казвала си, че си крайна в любовта. Успя ли малко да се опитомиш или тя опитоми теб? И идва ли наистина голямата любов точно в 6?

Голямата любов идва и не си тръгва. Моята ме учи да виждам сивото между черното и бялото, да не съм човек на крайностите. Да се обичам още повече. Да слизам на земята, когато мислите ме отнесат прекалено високо. Ето това наричам аз “опитомяване на Бога”. Ето тази любов се нарича “любов”.

Продължаваш ли да се чувстваш по-силна, по-смела в писането?

Винаги имам съмнения за писането си. Но точно тези несигурни пространства правят място, в което да се подобрявам. Останалото е вяра. Че мога да го направя, че искам и ще го направя. Сега съм поставила голямо предизвикателство пред себе си със следващия роман, който искам да напиша. Страх ме е, трябва ми търпение и условия за създаването му. И яко писане, но силно вярвам, че когато искаш да покажеш Бог на другите, той ти помага да го направиш. Стига, разбира се, да не объркаш Егото за Бог. :)

Какво те мотивира да продължаваш с книгите, а не да се фокусираш повече върху кино или театър, неща, които никак не са ти чужди?

Творчеството ми е на определени периоди. Не се ограничавам до едно изкуство. Когато ми се пише – пиша, когато ми се прави нещо друго в театъра или киното – правя го. Но кой казва, че не съм се фокусирала върху тях? Вече работим с режисьора Костадин Бонев по сценария за екранизацията на романа ми. А след като приключа с това, искам да се отдам на сценичната адаптация на “Остайница” или ще започна да пиша следващия ми роман. Кой знае? Не обичам да си правя планове. Оставям се на течението и вътрешното си желание за творчество. Те най-добре знаят къде да ме отведат.

Ти стоиш зад Академия „Заешката дупка“. Може ли човек да се научи на писане или по-скоро има нужда от шлифоване, от намиране на път?

Да, основател съм на Творческа Академия “Заешка Дупка”, за която в момента тече прием за есенното й издание. За първи път имаме курс за комедианти с ментор Теньо Гогов, който ще бъде за хората, които искат да пишат в хумористичния жанр на сценария, стендъп комедията и влогърството. Имаме още един любопитен курс по актьорско майсторство с ментор режисьора Стайко Мурджев. Доста яко! Очаквам го с нетърпение, наистина. 

Курсовете ни по писане (поезия и проза) определено учат курсистите на тънкостите в писането, показват им преките пътища. Талантът, разбира се, също е важен, но още по-важна е работата. Това, което е не по-малко важно, са и контактите, и общността, които се създават в тези класове. Подадената ръка и помощта, която получават тези хора, подкрепата за техните книги, които предлагаме на водещите издателства в страната. И именно това ядро и възможностите на Академията са без прецедент. Затова каня всеки, който иска да работи с едни от най-добрите ни писатели и поети, които има нужда от общуване със себеподобни, който иска да се обърне внимание на ръкописа му, да скочи в “Заешката дупка”.

Ако сега трябва да направиш още един опит за автопортрет, как би го „нарисувала“ в няколко думи?

Рисувам себе си с чертите на Бог
чудесата и раните багрят еднакво

слънце огрява платното
заличава всички цветове от него

бяло
смирено —

това вече съм аз.

 

Исабел Алиенде: "Въпросът е един - какъв свят искаме?"

 

 


 

 

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...