Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Режисьорът на "Гениалната приятелка": Не исках да се боря с романа, защото го обичам!

Режисьорът на "Гениалната приятелка": Не исках да се боря с романа, защото го обичам!

Снимки: hbo.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Смятам, че трябва да си много дързък човек, за да направиш от романа на Елена Феранте "Гениалната приятелка" минисериал. Беше въпрос на време, защото хората по света заобичаха книгата и заговориха за нея, както рядко се случва. Докосна много сърца, много приятелства. Дали да гледаш на екрана Лила и Елена дори е трудно решение, ако си чел романа. Изобщо не мога да си представя какво е да носиш тежестта да избереш Лила и Елена сред 9000 кандидати, да отговориш на очакванията на милиони зрители. Но по всичко личи, че Елена Феранте, която е и сценарист тук, и Северио Костанцо, безстрашният режисьор на "Гениалната приятелка", са се справили отлично. А HBO, които застанаха зад този проект, ще го включат в краткия списък на най-успешните си продукции. 

Представяме ви режисьора на "Гениалната приятелка" Северио Костанцо. 

 

Как бихте описал  „Гениалната приятелка“?

„Гениалната приятелка“ е  история, която разказва за приятелството през един цял  живот. Действието се развива в Неапол през 50-те години и завършва в Торино през 2010 г. В центъра на сюжета е приятелството, но тъй като е през целия живот, всичко е в него. Много е трудно да се разкаже, защото е вселена, която се събира. Разбира се това е адаптация на книгата на Елена Феранте.

Как избрахте Лила и Елена?

На кастинга се явиха 8000 - 9000 души,  а ние търсехме четири актриси. Две момичета и две жени.

В началото мислехме, че ще намерим трудно Лила, защото тя е гениалната приятелка, така че трябваше да е точно това, което е Лила в книгата. Но бях изненадан, защото намерихме Лила по-лесно от Елена, защото Лила е като склуптура, беше ясно какво точно търсим.

Елена пък е разказвачът, така че тя трябва да е на сцената през цялото време. Но понякога тя трябва да изчезне, за да даде място на Лила да се изяви. Така че беше по-трудно да се намери Елена. Но в момента, в който видяхме четирите – Гая, Маргарита, Лудовика и Елиза – нямахме никакво съмнение, че това са те. Търсенето им беше дълъг процес, но след като ги видяхме, знаехме, че са правилните за ролите.

Как се адаптира една толкова любима книга за малкия екран?

В началото аз се влюбих в книгата като читател. Щом веднъж обичаш книгата, е много по-лесно да я трансформираш за екрана, защото знаеш точно какво търсиш. Познаваш емоциите, които ти е дала. Не ме беше страх, защото аз по никакъв начин не исках да се боря с романа, просто защото го обичам.

Но всичко е трудно, когато адаптираш роман. Но е въпрос на работа. Веднъж, като си достигнал центъра на емоцията, това, което си почувствал, когато си чел  книгата, останалото идва естествено. Освен това Елена Феранте написа сценария заедно с нас. Ние работехме заедно през цялото време и това беше много важно, за да се направи сериозна адаптация.

Как се чувствахте по време на кинофестивала във Венеция тази година, където представихте „Гениалната приятелка“?

Това беше четвъртият път за мен във Венеция. Обичам киното, така че се почувствах като у дома си, незавимо че ми беше трудно. Защото много хора са увлечени от киното, така че ако не харесат нещо, могат да са наистина брутални. Но това е правилото на играта. Аз съм киноман и имам същата страст.

Така че се радвах на възможността да споделим филма на фестивала с хора, с които споделяме същата страст. Беше чест, защото „Гениалната приятелка“ е телевизионен сериал, не е точно на мястото си там. Но фактът, че бяхме поканени на толкова добър фестивал, за да представим два епизода, беше чест сам по себе си.

Можете ли да опишете сцената с куклите от първия епизод. Какво означава тази сцена за двете деца, които започват своето голямо приятелство?

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите на Facebook страницата My Italian Days.