Лица

Руми Илиева: Всеки трябва да намери своята кауза

Една от най-новите инициативи на Руми Илиева е събиране на средства за закупуване на кувьози за недоносени бебета.

Руми Илиева: Всеки трябва да намери своята кауза

Отдавна следя проектите на Руми Илиева и понякога се чудя дали денонощието за нея няма 48 часа. От години тя прави страхотни програми за тренировки, които могат да се практикуват в домашни условия, както и изготвя режими, с които променя не просто визията, но и живота на много жени. Голяма част от програмите й за спорт и хранене са напълно безплатни, защото Руми вярва, че всеки има право на достъп до здраве. След като стана майка, тя сякаш изобщо не намали темпото – а започна да произвежда и натурална козметика. Една от най-новите й инициативи е събиране на средства за закупуване на кувьози за недоносени бебета. Първият вече пътува към болницата в Горна Оряховица.

Защо реши да отделяш от печалбите си от продажбата на твоята козметика и тренировъчни програми точно за кувьози за недоносени бебета?

Всичко започна, докато бях бременна. С мен се свърза Деси Николова, която искаше да събира средства за купуване на кувьози, имаше си лична мотивация за това. Беше написала книга за бременността си и търсеше начин да я издаде. Спонсорирах издаването на книгата и от продажбите й бяха закупени първите кувьози.

След като родих, си дадох сметка какви късметлии сме да имаме здраво дете и каква огромна болка и страх щяхме да преживеем, ако се налагаше престой в кувьоз. Често се раждат недоносени бебета, които нямат други здравословни предизвикателства и само трябва да им се осигури защитената среда на кувьоза. И заради стари кувьози тези здрави бебета е възможно да получат увреждания за цял живот.

Побъркваше ме мисълта, че съществува нещо, което може да помогне на бебета да се развият здрави, а за него няма пари. И понеже вярвам, че ако искаш и можеш да направиш нещо, то трябва да го направиш, реших, че от всички мои бизнеси ще отделям средства за закупуване на кувьози. Отделям определен процент от всички продажби на козметиката ми, както и винаги имам тренировъчна програма, която продавам с благотворителна цел. Мисля си, че ако всеки човек намери своята кауза, ще ни е далеч по-добре на Земята. :) Кауза може да бъде всеки ден да даряваш на бездомен остатъка от вечерята си. Или да отидеш в дом за деца и да им дариш опита си да ги учиш и да им показваш това, което можеш, като даряваш от времето си и децата там получават така необходимите им човешки контакт и социални умения. Не е нужно всичко да има финансово измерение.

Казваш, че всичко, което създаваш – козметика, тренировки, режими – за теб е кауза.

Предпочитам да правя неща, които са смислени, освен че са бизнес. В началото, когато започнах да се занимавам с тренировки и да готвя по-здравословни версии на известни десерти, не знаех, че това може да промени живота на човек. При мен всичко започна от това, че исках да се чувствам добре, защото имам Хашимото, а с него не се чувствах добре. Когато въведох тренировките и чистото хранене, постепенно започнах да чувствам как качеството на живота ми се повишава много. Не очаквах, че ще се чувствам напълно здрава от това, че тренирам 5 пъти седмично по 20 минути и изключвам преработените храни. След много проучвания разбрах, че съм от хората, на чието здраве влияе всичко, което се докосва до тях. Изхвърлих конвенционалните почистващи препарати и козметика и започнах да ги заменям с натурални алтернативи.

Като видя някъде проблем, аз не виждам стена, в която да си блъскам главата, а възможност да намеря решението му.

Кауза ли е отново това, че предоставяш много безплатни програми за тренировки – за начинаещи, за напреднали, за бременни, за заети хора?

Винаги съм вярвала, че всеки човек има право на достъп до здраве. Тренировките са здраве. Имам няколко стотин безплатни тренировки и всеки, който има нужда и желание, може да тренира с тях месеци наред, да не кажа дори години…

Най-новата ти програма се нарича PUSH. Тя с какво е по-различна?

Това е програмата, с която аз се връщам обратно в играта. Моето възстановяване след раждане не беше леко и продължи дълго. Започнах да тренирам около 2 месеца след раждането, но всичко беше много трудно и различно. Тренирах, колкото да се чувствам себе си, да не губя навика, а и защото обичам усещането след тренировка. Едва 9 месеца след раждането започнах да се чувствам малко като предишната Руми. А започнах да връщам силата си едва след като спрях да кърмя, или почти година и половина след раждането. Тренировките в PUSH са с постепенно нарастващо натоварване, така че след 3 месеца да имаш значително повече сила и издръжливост. В тази програма не наблягам и не говоря за външния вид, а се концентрирам върху сила и издръжливост. Защото след 3 месеца ако си по-силна и издръжлива, няма как това да не се отрази и на външния ти вид. 50% от стойността на програмата PUSH отива за закупуване на кувьози.

Освен това предлагаш безплатно и много менюта – нисковъглехидратно, за тийнейджъри, за ограничен бюджет, за бременни, за любители на шоколада. Вярваш ли, че правилното хранене се възпитава?

Да, вярвам че храненето и вкусът се възпитават. Аз самата спрях да ям солено за една седмица и след това започнах да харесвам ястия с по-малко сол. Да откажа сладкото, ми отне години.

Освен това мисля, че и няма нужда да отказваш нещо, което обичаш, защото мисълта за ограничения те кара да го искаш повече. Просто измислих вкусни алтернативи на сладкото. С годините спрях да го искам и да копнея за него. Сега рядко ям сладко, но винаги, когато ми се иска. Не си забранявам нищо и така не копнея за нищо. Винаги ям каквото искам, а не каквото трябва.


Какъв съвет би дала на майките, които тепърва учат децата си кое е полезно и кое не?

Вече от първа ръка виждам, че е трудно да убедиш дете в каквото и да било. :) Вкъщи поддържаме храни, които детето може да яде, когато иска. Нямаме забрани. Просто храните, които смятам, че не трябва да консумира, ги няма вкъщи. Може би това е нещо, което е приложимо – детето да знае, че вкъщи има само полезна храна.

Преди години си напуснала високоплатена работа, за да се посветиш на хобито си. Колко смелост се изисква и има ли риск, когато хобито стане професия, да загуби част от очарованието си?

Не бих казала, че това е нещо смело, все пак не ми е зависел животът. Във всяка работа има рутина и интересна част. Аз бях наясно с това от самото начало. Няколко пъти ми е идвало да се откажа, защото съм била преуморена. Когато работиш за себе си, е денонощно, всеки ден. Даже и като отида на почивка и си лежа на плажа, си мисля какви неща ще направя. Дискутирам ги с приятели и семейството си и сигурно съм досадна, но никога не ми омръзва да говоря за начин на живот и козметика. :)

От месеци се впусна и в предизвикателството да създаваш козметика. Какво провокира това твое решение? И какво ти коства?

Имам интерес към козметиката от тийнейджърска възраст. После, след като се наложи да мина към натурална козметика, видях колко е трудно да си намериш чисти продукти. Понеже аз си имам мой стандарт за чисто и той е Еверест. :) С късмет или пък съдба, се запознах със специалисти в сферата на натуралната козметика и така превърнах моя проблем в бизнес. Този проект стартирах най-лесно и бързо от всички, защото вече не бях сама, а имах екип от няколко години. Освен това попаднах на невероятни лаборатории, които предизвиках с моите изисквания за чисти продукти. Очаквах да има доста повече трудности и все още не мога да повярвам, че най-трудното не е с доставките на съставки от цял свят, а с намирането на опаковки, които да могат да се рециклират, да са красиви и да не очакват от нас да поръчваме по 10 000 броя. Защото за стартиращ бизнес, който сама финансирам, това са непостижими бройки.

Най-големите трудности, с които се сблъсква една жена, правейки бизнес в България?

Чак след като родих, разбрах колко е важно майката да бъде до детето си през първите две години. Ако искаш да правиш бизнес и да си майка, е голямо жонглиране. Но преди да имам дете, не го разбирах. Това е за мен най-голямото предизвикателство.

Ти самата си имала проблеми със щитовидната жлеза, но си решила да се справиш с тях чрез хранене и спорт. Възможно ли е?

Счита се, че автоимунните заболявания нямат лечение, но могат да са в ремисия. Ремисия означава, че в момента нямаш симптоми и се чувстваш здрав. Но по всяко време, при подходящите условия, автоимунното заболяване може да се възпламени отново. Благодарение на начина си на живот успях да постигна доста дълга ремисия на моето Хашимото. Начинът ми на живот включва много неща и трябва всички заедно да се направят, а не едно по едно, за да имат ефект. Обърнах внимание не само на храненето и тренировките, но и на съня, на редовно разпускане от стреса (разходка, медитация), изхвърляне на всички токсини от вкъщи (конвенционална козметика и почистващи препарати), прием на подходящите хранителни добавки…

Най-важният съвет, който би дала на всеки, който не се чувства добре в тялото си…

Има начин да се почувстваш по-добре. Ако не можеш да се справиш сам с това, потърси помощ. Вече и в България има много добри специалисти във всяка област. Но най-важното е да осъзнаеш, че всичко зависи от теб! Търси и не спирай да се учиш всеки ден. :)