ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Сали Ибрахим: Любовта е рецепта за щастие

Сали Ибрахим: Любовта е рецепта за щастие

снимка: личен архив

В Международния ден на ромите ви срещаме с поетесата от ромски произход Сали Ибрахим. Тя борави с лекота с думите, сякаш танцува, сякаш на моменти говори човек от друго, не толкова динамично време като днешното. В разговор тя е сърдечна и мила и с охота говори за поезията, любовта и изборите в живота си.

По лични документи Сали всъщност е Снежана Иванова, защото като дете и тя попада в процеса на масовата смяна на имена у нас. И тогава, и сега се представя като Сали Ибрахим. Гордее се с името и произхода си – тя е от рода на ерлийските роми. Пише от малка, има няколко самостоятелно издадени стихосбирки, сборник с приказки и текстове в списания, посветени на ромската култура. Нейните стихове са представяни в редица страни като Италия, Франция, Индия. Има международни и български награди за поезия. Днес, на 70 г., ромската поетеса не спира да се вдъхновява от живота.

Помните ли първите си опити да пишете стихове?

Сали Ибрахим: Помня, записвах някое хрумване на хвърчащо листче (да бях около 12 – 13 годишна), но не си давах сметка, че трябва да ги събирам, просто го правех за удоволствие... Повече си тананиках мои песнички...

Имаше ли някой около Вас, който се е занимавал с литература, или друг човек, който Ви е бил пример в тази насока?

Сали Ибрахим: Да, моят дядо по майчина линия беше един от най-сладкодумните разказвачи в голямото ми семейство и огромната ни фамилия. Винаги бях убедена, и до днес вярвам, че той щеше да бъде изключителен писател.

Какво беше детството Ви?

Сали Ибрахим: Детството ми може да се каже, че беше златно. Бях обградена с неимоверни грижи от майка ми, баща ми, баба ми и дядо ми. Освен че бях много обичана, получавах всичко необходимо, те полагаха всички грижи за мен, да уча, да бъда добре облечена.

На 6 годинки вече знаех българската азбука, да играя домино и да пиша буквите, благодарение пак на моя дядо.

А помните ли кога за първи път прочетохте пред други хора свои стихове? Какво се случи, как се почувствахте?

Сали Ибрахим: Имаше един миг, в който се осмелих и прочетох мое стихотворение пред мой познат. И той беше много, много щастлив, каза: "Знаех си! Поздравления!" Прочетох го пред него, защото беше директор на 75-то училище, ром, Павел Иванов и беше завършил българска филология. Светла му памет, той ми даде своите магични книги за изучаване на български език... Тогава още не го владеех добре, то и сега още си го уча. Но аз се почувствах на седмото небе, когато самият Радой Ралин прочете мои стихове, за да ме убеди, че си заслужава да пиша.

В училище литературата ли беше любимият Ви предмет? Имаше ли кой да Ви насърчава тогава да пишете?

Сали Ибрахим: Обожавах Леда Милева, Багряна, в училище учехме стихове от тези поетеси и аз бях пленена още от първи клас, наизустявах всичко с лекота. Не помня по кой повод казах, че тя (литературата) е водата утоляваща жаждата за знания в живота... нещо такова, не го записах.

Ромската общност е известна с голямата си емоционалност, с бурната си радост, тъга, празнуването. Вие за какво най-често пишете?

Сали Ибрахим: За любовта в най-общия смисъл на думата. Вярвам, че ако една човешка душа осъзнае колко й е полезна любовта, обичта във всички аспекти, ще е нещо като рецепта за щастлив, мирен и морален живот.

Много писах и за ромският език – с факти, за да защитя съществуването му, полезността му, магията му, възрастта му, която и до днес не се знае с точност, връзката му със санскрит и всички други езици по света. Поетичността му.

Често ли посвещавахте на някого стихове?

Сали Ибрахим: Да, на всеки, който волно или неволно е участвал в живота ми, пишех дори на салфетки по банкети, на чакащите на опашка (в кръга на шегата).

Съществува ли „космична любов”?

Сали Ибрахим: Да, сега съм още по-убедена. Съществува и това е магично, голямо щастие, необяснимо... Това име носи първата ми стихосбирка и не съжалявам, че сама си я нарекох така, по скромното стихотворение "Космична любов". Представянето в НДК беше незабравимо!

Имаше ли моменти, когато талантът Ви беше подценяван заради това, че сте от ромски произход?

Сали Ибрахим: Нямаше, но вече има, поне аз така го чувствам за себе си, сякаш отново е срамно да си ром, и то тук, в България?! Не мога да си го обясня... това не е добре за разцвета на държавата, някои го наричат дискриминация, но това е малка дума, тук става въпрос за омраза, срещу всичко българско?!

Има още...