Лица

Сали Ибрахим: Любовта е рецепта за щастие

Днес е Международният ден на ромите.

В Международния ден на ромите ви срещаме с поетесата от ромски произход Сали Ибрахим. Тя борави с лекота с думите, сякаш танцува, сякаш на моменти говори човек от друго, не толкова динамично време като днешното. В разговор тя е сърдечна и мила и с охота говори за поезията, любовта и изборите в живота си.

По лични документи Сали всъщност е Снежана Иванова, защото като дете и тя попада в процеса на масовата смяна на имена у нас. И тогава, и сега се представя като Сали Ибрахим. Гордее се с името и произхода си – тя е от рода на ерлийските роми. Пише от малка, има няколко самостоятелно издадени стихосбирки, сборник с приказки и текстове в списания, посветени на ромската култура. Нейните стихове са представяни в редица страни като Италия, Франция, Индия. Има международни и български награди за поезия. Днес, на 70 г., ромската поетеса не спира да се вдъхновява от живота.

Помните ли първите си опити да пишете стихове?

Сали Ибрахим: Помня, записвах някое хрумване на хвърчащо листче (да бях около 12 – 13 годишна), но не си давах сметка, че трябва да ги събирам, просто го правех за удоволствие... Повече си тананиках мои песнички...

Имаше ли някой около Вас, който се е занимавал с литература, или друг човек, който Ви е бил пример в тази насока?

Сали Ибрахим: Да, моят дядо по майчина линия беше един от най-сладкодумните разказвачи в голямото ми семейство и огромната ни фамилия. Винаги бях убедена, и до днес вярвам, че той щеше да бъде изключителен писател.

Какво беше детството Ви?

Сали Ибрахим: Детството ми може да се каже, че беше златно. Бях обградена с неимоверни грижи от майка ми, баща ми, баба ми и дядо ми. Освен че бях много обичана, получавах всичко необходимо, те полагаха всички грижи за мен, да уча, да бъда добре облечена.

На 6 годинки вече знаех българската азбука, да играя домино и да пиша буквите, благодарение пак на моя дядо.

А помните ли кога за първи път прочетохте пред други хора свои стихове? Какво се случи, как се почувствахте?

Сали Ибрахим: Имаше един миг, в който се осмелих и прочетох мое стихотворение пред мой познат. И той беше много, много щастлив, каза: "Знаех си! Поздравления!" Прочетох го пред него, защото беше директор на 75-то училище, ром, Павел Иванов и беше завършил българска филология. Светла му памет, той ми даде своите магични книги за изучаване на български език... Тогава още не го владеех добре, то и сега още си го уча. Но аз се почувствах на седмото небе, когато самият Радой Ралин прочете мои стихове, за да ме убеди, че си заслужава да пиша.

В училище литературата ли беше любимият Ви предмет? Имаше ли кой да Ви насърчава тогава да пишете?

Сали Ибрахим: Обожавах Леда Милева, Багряна, в училище учехме стихове от тези поетеси и аз бях пленена още от първи клас, наизустявах всичко с лекота. Не помня по кой повод казах, че тя (литературата) е водата утоляваща жаждата за знания в живота... нещо такова, не го записах.

Ромската общност е известна с голямата си емоционалност, с бурната си радост, тъга, празнуването. Вие за какво най-често пишете?

Сали Ибрахим: За любовта в най-общия смисъл на думата. Вярвам, че ако една човешка душа осъзнае колко й е полезна любовта, обичта във всички аспекти, ще е нещо като рецепта за щастлив, мирен и морален живот.

Много писах и за ромският език – с факти, за да защитя съществуването му, полезността му, магията му, възрастта му, която и до днес не се знае с точност, връзката му със санскрит и всички други езици по света. Поетичността му.

Често ли посвещавахте на някого стихове?

Сали Ибрахим: Да, на всеки, който волно или неволно е участвал в живота ми, пишех дори на салфетки по банкети, на чакащите на опашка (в кръга на шегата).

Съществува ли „космична любов”?

Сали Ибрахим: Да, сега съм още по-убедена. Съществува и това е магично, голямо щастие, необяснимо... Това име носи първата ми стихосбирка и не съжалявам, че сама си я нарекох така, по скромното стихотворение "Космична любов". Представянето в НДК беше незабравимо!

Имаше ли моменти, когато талантът Ви беше подценяван заради това, че сте от ромски произход?

Сали Ибрахим: Нямаше, но вече има, поне аз така го чувствам за себе си, сякаш отново е срамно да си ром, и то тук, в България?! Не мога да си го обясня... това не е добре за разцвета на държавата, някои го наричат дискриминация, но това е малка дума, тук става въпрос за омраза, срещу всичко българско?!

Има още...


Кое е последното стихотворение, което написахте?

Сали Ибрахим: Макар да е лично, аз мисля, че всеки обичащ България, трябва да го разработи спрямо своите проблеми и да го ползва винаги... Мисля, че на мен ми помогна, защо не и на други?

ПЕСЕН ЗА МАЙКАТА

Ах, ти нечестивецо!

Напусни душите на моите деца!

Освободи мястото на божията светлина!

Отнемаш ми ги в купом с алчния си глад...

Години, десетилетия до сетния ми час!

Изливаш грях-напаст над живота им млад...

Престани да ме рисуваш в очите им

враг! Да ме изтръгваш от сърцата им

коравосърдечно, без състрадание, без жал!

Предписваш си образ на истински светец!?

Ти, лишен си от святост, от божия благодат...

Отлъчен си за вечни времена-в космоса далеч.

...

Живей си, в света на забравата и помни моята

война: Всички деца, родени от майки,

без оглед на пол, религии, раси -

принадлежат - единствено и само на Бог!

А ТОЙ, Е ЛЮБОВ!

Сигурно сте се срещала многократно със свои почитатели и сте получавали писма или обаждания. Има ли думи, които ще помните винаги?

Сали Ибрахим: Да, помня, Радой Ралин каза веднъж: "Скъпи роми, приятели! Повярвайте на белите ми коси, тя е вашият Ботев!". В Италия при награждаването ми за поезия на ромски език, нарекоха ме „космична”. В представянето ми в Индия от Кришна Воушамала съм наречена с най-сладката дума на индийски "Сарасвати" (б.а. – богиня на мъдростта и изкуствата) и още много други.

Внучката Ви, която носи и Вашето име, също се изявява в сферата на изкуството. Близки ли сте, тя търси ли Вашите съвети и одобрение?

Сали Ибрахим: Моята внучка и другите по-малки от нея са моята гордост, не само че вървят по моите стъпки, а че са и добре възпитани, за моя радост, в ежедневните отношения с другите, това е много важно. Салинка е моята слабост… Веднъж ми каза: "Бабо, и аз ще пиша, като теб бързо на компютъра! Само ми покажи веднъж..." Така аз и обясних, че под всяко пръстче, стои определена буква, наредих пръстчетата й и това беше. И тя, днес пише "бързо като вятър"... Тя показа талант дори в областта на киното и затова режисьорът Николай Волев й повери почти главна роля в игралният филм "Извън пътя". По случайност на съдбата записа "Българска филология". Днес е майка и трябва да се грижи за двете звездички.

В Международния ден на ромите какви думи бихте отправили към всички свои събратя?

Сали Ибрахим: В Международния ден ден на ромите, ще кажа, че вярата в Бог, във Всевишния Творец, никога не трябва да угасне. Да осъзнаят, колко много сме пораснали във всички аспекти на живота и затова трябва да се държим стоически, достойно, морално, с много любов, която е най-съвършеното творение за човека от свише. Да бъдат тези пъстри и гиздави хора в песните и танците, да носят радост и светлина, само тогава светът ще бъде една голяма Родина!

Овен, састе-весте! Бахтале! (романес)

Бъдете живи и здрави! Щастливи!

 

Виктория Бешлийска: „Езикът е код, който отключва други измерения“