Самуел Финци е в главната роля в новия български филм "Януари" на режисьора Андрей Паунов. Филм, който води към много размисли, поставя социални въпроси, психологични абстракции или просто е нов съвременен прочит по едноименната пиеса на Йордан Радичков. Самуел Финци от години живее и работи в Германия, но с радост прие поканата да се включи в актьорския състав на филма заедно с Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Борко Чучков, Леонид Йовчев и Малин Кръстев.

В този мъжки състав в един януарски зимен ден в една налудничава обстановка всички търсят Петър Моторов, отговорите на живота си или себе си...

Г-н Финци, пристигнахте специално за премиерата на „Януари“ от  Германия. Успяхте ли да гледате преди това филма? 

Да, два или три пъти. Но като гледам, никога не мисля за себе си. Когато видях „Януари“ за първи път на фестивала Black nights в Талин, отново се удивих колко много нови неща може човек да открие в него. Всеки следващ път, когато го гледам, има нови пластове, нови сюжети, които хващам. Този филм е с много загадки, без да те кара да искаш отговорите. Търсиш ги, намираш, после ги отхвърляш. Този филм не трябва да се гледа с идеята „искам да разбера“. Той няма наратива на една обикновено разказана история със сюжетна линия. Това е чисто кино за мен.

Как Ви се струва бавното темпо на действието и отвлечен и абстрактен ли е образът на Вашия герой?

Това е необичайно за днешното кино. На мен също много ми харесва бавното темпо. Но образът на моя герой не е абстрактен и отвлечен за мен. Въпросът е образът да се поднесе с нужните средства на публиката. Разказваме ли трилър? Разказваме ли хорър? Изразните средства са работа на режисьора. Аз си бях построил моя герой и си казах: а-ха, той има нужда от тези предмети, той се движи в това пространство. Актьорите работим с конкретни неща. Никога не мисля: о, това, ако направя, това какво би означавало?

Правят впечатление обраните мимики и емоции на лицето. 

Има емоции, но са много пестеливи. Процесите се случват вътре. Лицето може да не се движи, а очите да разказват мислите и ако човек успява да следи мисловните процеси на бавния кадър, съсредоточен върху лицето, тогава ще успее да разбере и емоциите.

Има ли място за такъв тип кино днес?

За всякакво кино има място. Светът е голям и има безброй начини да се правят филми. Настоявам в тази своя теза, че има много хора, които не искат да гледат само мейнстрийм кино. Няма готова рецепта за добро кино. Може да има една концепция и да се доразвие по пътя. Затова е хубаво, че има различни видове филми и толкова много избор. Фактите говорят сами: филмът тръгва от 24 януари по кината в Англия. "Януари" получи и награди на няколко фестивала в чужбина...

Кои са вълците в обществото ни днес и още...