За какво е този филм - за илюзиите ни, за мистериите, за страховете или...

За мен този филм е за това как човек цял живот чака нещо и то не се случва. Но той продължава да служи на някаква своя идея. И въпреки това - нищо не се случва. Филмът работи и със страховете на всеки от нас и с параболата на живота в една разтворена система – хората да се превръщат в нещо друго. В хищници. Във вълци. Ако филмът е успял да погълне зрителя дори с неяснотите и липсата на отговори, и въпреки това е бил вътре в него, няма нищо по-хубаво. Една картина от Караваджо например как се обяснява? Как ще се обясни, че творецът е избрал точно тези цветове да смеси, за да получи този ефект? Как да се обясни емоциите, които изпитваме, докато гледаме картината? Дали ще се страхуваме? Дали ще се разгневим, какви асоциации ще събуди у нас? Отговорите са индивидуални.

Кои са вълците днес?

В българското общество е пълно с хищници. Вълкът е готов да изяде и тебе самия и всички около теб, за да се запази. но зависи какво символизира вълкът. Той може и да е красиво, диво животно, което се оправя само. Всички знаем за приказката „На вълка врата му е дебел, защото сам си оправя работата“...

А има ли място за Радичков днес?

- За добри текстове винаги има място. Добрите текстове са независими от времето. Филмът е базиран по пиесата на Йордан Радичков, който съм изучавал още като студент. Но филмът е по пиесата и е доста доразвит. Това обаче не е екранизация на произведението и има свой собствен живот. Носи духа от този текст, провокиран е от тази пиеса от 70-те години на миналия век, но не е екранизация в никакъв случай. 

Как преминаха снимките?

- Доста бързо и гладко мина всичко. Снимките бяха едва 3 седмици. Това е филм с малък бюджет и трябваше концентрирано и бързо всичко да се направи. Дълго време нямаше сняг, трябваше да се справяме с машини за изкуствен сняг. В един момент най-после заваля сняг. През това време живеехме до Павел баня, а снимките бяха при изоставена хижа, пред която беше изградена бараката, където се развива действието. На актьорската игра много помогна работа на сценографите да изградят образите и символиките в целия филм, защото като актьор веднага попадаш в обстановката. Тази среда стои естествена, а е много важна за цялата работа, дори на оператора и режисьора.

- Каква е символиката на омарите във филм за вълци, караконджули и кукери?

- Ние всички сме омарите. И нас ни държат в аквариуми, вадят ни, хвърлят ни. Аналогиите са безкрайни и всеки ще си сглоби сам пъзела, когато гледа филма. Той вече върви по кината от 20 януари.

Още български филми, които "Момичетата от града" препоръчваме