Лица

Самуел Финци: В българското общество е пълно с хищници

"Ние всички сме омарите. И нас ни държат в аквариуми, вадят ни, хвърлят ни"

Самуел Финци: В българското общество е пълно с хищници

Снимка: portokal

Самуел Финци е в главната роля в новия български филм "Януари" на режисьора Андрей Паунов. Филм, който води към много размисли, поставя социални въпроси, психологични абстракции или просто е нов съвременен прочит по едноименната пиеса на Йордан Радичков. Самуел Финци от години живее и работи в Германия, но с радост прие поканата да се включи в актьорския състав на филма заедно с Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Борко Чучков, Леонид Йовчев и Малин Кръстев.

В този мъжки състав в един януарски зимен ден в една налудничава обстановка всички търсят Петър Моторов, отговорите на живота си или себе си...

Г-н Финци, пристигнахте специално за премиерата на „Януари“ от  Германия. Успяхте ли да гледате преди това филма? 

Да, два или три пъти. Но като гледам, никога не мисля за себе си. Когато видях „Януари“ за първи път на фестивала Black nights в Талин, отново се удивих колко много нови неща може човек да открие в него. Всеки следващ път, когато го гледам, има нови пластове, нови сюжети, които хващам. Този филм е с много загадки, без да те кара да искаш отговорите. Търсиш ги, намираш, после ги отхвърляш. Този филм не трябва да се гледа с идеята „искам да разбера“. Той няма наратива на една обикновено разказана история със сюжетна линия. Това е чисто кино за мен.

Как Ви се струва бавното темпо на действието и отвлечен и абстрактен ли е образът на Вашия герой?

Това е необичайно за днешното кино. На мен също много ми харесва бавното темпо. Но образът на моя герой не е абстрактен и отвлечен за мен. Въпросът е образът да се поднесе с нужните средства на публиката. Разказваме ли трилър? Разказваме ли хорър? Изразните средства са работа на режисьора. Аз си бях построил моя герой и си казах: а-ха, той има нужда от тези предмети, той се движи в това пространство. Актьорите работим с конкретни неща. Никога не мисля: о, това, ако направя, това какво би означавало?

Правят впечатление обраните мимики и емоции на лицето. 

Има емоции, но са много пестеливи. Процесите се случват вътре. Лицето може да не се движи, а очите да разказват мислите и ако човек успява да следи мисловните процеси на бавния кадър, съсредоточен върху лицето, тогава ще успее да разбере и емоциите.

Има ли място за такъв тип кино днес?

За всякакво кино има място. Светът е голям и има безброй начини да се правят филми. Настоявам в тази своя теза, че има много хора, които не искат да гледат само мейнстрийм кино. Няма готова рецепта за добро кино. Може да има една концепция и да се доразвие по пътя. Затова е хубаво, че има различни видове филми и толкова много избор. Фактите говорят сами: филмът тръгва от 24 януари по кината в Англия. "Януари" получи и награди на няколко фестивала в чужбина...

Кои са вълците в обществото ни днес и още...


За какво е този филм - за илюзиите ни, за мистериите, за страховете или...

За мен този филм е за това как човек цял живот чака нещо и то не се случва. Но той продължава да служи на някаква своя идея. И въпреки това - нищо не се случва. Филмът работи и със страховете на всеки от нас и с параболата на живота в една разтворена система – хората да се превръщат в нещо друго. В хищници. Във вълци. Ако филмът е успял да погълне зрителя дори с неяснотите и липсата на отговори, и въпреки това е бил вътре в него, няма нищо по-хубаво. Една картина от Караваджо например как се обяснява? Как ще се обясни, че творецът е избрал точно тези цветове да смеси, за да получи този ефект? Как да се обясни емоциите, които изпитваме, докато гледаме картината? Дали ще се страхуваме? Дали ще се разгневим, какви асоциации ще събуди у нас? Отговорите са индивидуални.

Кои са вълците днес?

В българското общество е пълно с хищници. Вълкът е готов да изяде и тебе самия и всички около теб, за да се запази. но зависи какво символизира вълкът. Той може и да е красиво, диво животно, което се оправя само. Всички знаем за приказката „На вълка врата му е дебел, защото сам си оправя работата“...

А има ли място за Радичков днес?

- За добри текстове винаги има място. Добрите текстове са независими от времето. Филмът е базиран по пиесата на Йордан Радичков, който съм изучавал още като студент. Но филмът е по пиесата и е доста доразвит. Това обаче не е екранизация на произведението и има свой собствен живот. Носи духа от този текст, провокиран е от тази пиеса от 70-те години на миналия век, но не е екранизация в никакъв случай. 

Как преминаха снимките?

- Доста бързо и гладко мина всичко. Снимките бяха едва 3 седмици. Това е филм с малък бюджет и трябваше концентрирано и бързо всичко да се направи. Дълго време нямаше сняг, трябваше да се справяме с машини за изкуствен сняг. В един момент най-после заваля сняг. През това време живеехме до Павел баня, а снимките бяха при изоставена хижа, пред която беше изградена бараката, където се развива действието. На актьорската игра много помогна работа на сценографите да изградят образите и символиките в целия филм, защото като актьор веднага попадаш в обстановката. Тази среда стои естествена, а е много важна за цялата работа, дори на оператора и режисьора.

- Каква е символиката на омарите във филм за вълци, караконджули и кукери?

- Ние всички сме омарите. И нас ни държат в аквариуми, вадят ни, хвърлят ни. Аналогиите са безкрайни и всеки ще си сглоби сам пъзела, когато гледа филма. Той вече върви по кината от 20 януари.

 

Още български филми, които "Момичетата от града" препоръчваме