Сандра Петрова е актрисата, която ще играе главна роля в „Приказката за тромбон и туба“, с която започва новият сезон на Фортисимо Фамилия тази събота. Заедно с Минчо Томано (тромбон), Баю Стаев (туба) и Мартин Пантелеев (диригент) ще разкажат на децата и техните родители за тези интересни инструменти, но дни преди събитието, разпитвам Сандра за репетициите и нейните очаквания. Тя цялата е една голяма усмивка, когато говори за музиката и театъра и се оказва, че изборът й за тази роля е изключително логичен. От малка е заобиколена от музика, насочва се към кукления театър и завършва НАТФИЗ в класа на проф. Дора Рускова, а в момента работи над песните от третия албум на групата си Pimp Switch Sequence, където пише музика и текст. И всичко това, примесено с дублаж на детски филми, участие в предаването „Бърколино“ по БНТ и още куп други неща я свързва по особен начин с децата. Казва, че едновременно се притеснява за предстоящата приказка, но знае, че ще се справи, защото познава реакциите на децата и знае какво да очаква.
Какво е мястото на класическата музика в България?
Много трудно стана напоследък за един класически музикант да се „отгледа“. На едно дете, което иска да свири класическа музика, му трябва инструмент, който никога не е евтин, а за концертите да не говорим. Фортисимо Фест тази година имаше много зрители и забелязвам, че организаторите винаги се стараят билетите да не са много скъпи, за да могат да си ги позволят всички. Но понякога трябва да се плати някакъв билет, за да може да се включи осветлението на залата. Отделно трябва да имаш навика да следиш този тип събития и тук идва ролята на Фортисимо Фамилия – да научат децата и родителите, защото много от тях още не са ходили на такъв тип събития, а други са забравили какво е да попаднеш на класически концерт. Това е начин да се поканят децата в залата и да се запознаят с класическата музика, защото пред телевизора те се запознават с много други неща, но класическата музика в най-голяма възпитава вкуса към музиката въобще.
Ходила ли си на някое от представленията миналата година?
[[quote:0]]Да, бях на концерта, който закри Фортисимо в клас и бях много впечатлена, защото цяла зала „България“ беше пълна с деца в четвърти клас. Това е една възраст, когато нито можеш да им кажеш „тихо“, нито „ не прави това“, а те през цялото време седяха, следяха, слушаха и отговаряха на гатанките, които им задаваха. Беше просто прекрасно!
Хората често възприемат оркестъра като едно цяло и знаят, че има цигулка, тромбон, знаят за диригента, но най-хубавото за мен е всички да разберат колко още много инструменти има вътре. И в концерта, който ще имаме в събота, Минчо Томанов е на тромбон, Баю Стаев на туба и Мартин Пантелеев – диригент, те свирят с един умален вариант на оркестър и така хората виждат и самия оркестър и отделните инструменти, без които всъщност не се получават нещата. И много се радвам, че избраха точно тези два инструмента, защото за тях се говори по-рядко и хората не ги познават.
3. Как те избраха за този концерт?
Гледаха ме в спектакъла „Алис в страната на сънищата“, харесаха ме и ме поканиха. Те ме поканиха и аз представяш ли си да бях отказала? (смее се)
Аз се познавам с Максим преди това и бях ходила на Фортисимо Фамилия и… добре, че са те! Всички неща, които правят за класическата музика, са просто невероятни. Тук има много добри класически музиканти - и млади, и по-възрастни, чието творчество просто трябва да бъде представено.
Аз играя в Музикалния театър и оттам се познавам с много музиканти, баща ми работи дълги години в операта и цялото общуване с класическата музика винаги ми е било много близко. В нашия спектакъл се съчетава работата на един тубист, тромбонист и една актриса, обединени от диригент и мисля, че се получава много готино.
Какъв е сюжетът на „Приказката за тромбон и туба“?
[[quote:1]]Този път темата е за приятелството и аз играя едно момиче, което си има загадъчен приятел. Историята ще се развива между нас двамата и ние ще имаме малки перипетии, а музиката ще помогне да поправим нашето приятелство. Много ми харесва посланието, че музиката винаги оправя нещата.
Каква ще бъде музиката в тази приказка?
Избрали са много различни парчета – започва с малко по-класически неща, Шуберт, Болерото на Равел. После има един рагтайм и накрая завършваме с песента Over the rainbow. Има съвсем различни неща, за да се запознаят децата с различното звучене на инструментите.
[[more]]В събота ще имаме две представления – от 11.00 и 12.30ч., а в неделя ще имаме още едно от 16.00ч. и музикантите са малко притеснени, защото имат доста трудна програма и два спектакъла един след друг. Предизвикателство е и за тях, но не е само музикално. Да накараш един музикант да говори си е изкуство. Забавно е, защото класическите музиканти са си класици, а аз съм куклена актриса, свикнала съм да подхождам малко по-детски към всичко и непрекъснато измислям някакви допълнения към текста, от което те се заливат от смях.
Как избра да завършиш куклено актьорство в НАТФИЗ?
Аз много исках да уча точно това. Две години се готвих, за да вляза и следях класовете, дори си исках да вляза при проф. Дора Рускова, защото бях гледала спектакли на нейния клас. Тя е най-строгата, просто няма милост при нея, но изгражда кадри, които се справят с всичко. И понеже съм малко инат и съм малко амбициозна, исках да бъда точно при нея.
Какви са възможностите за реализация на студентите, които завършват куклено майсторство?
Като се замисля – най-добрите винаги си намират работа в София, Стара Загора, Варна.В Софийския куклен театър няма свободни щатни места, но и там трупата е много силна и играят най-добрите куклени актьори. Аз участвам в предаването на БНТ „Бърболино“ и мисля, че ако човек е борбен и наистина много иска да играе това, си намира място. Имам един приятел, който често повтаря: „Когато няма пари, тогава се прави изкуство“ и се замислих, че в НАТФИЗ правехме кукли, от каквото намирим, но тогава се включваше въображението и в един момент взимаш лист хартия и си правиш от нея кукла. Най-хубавото обаче е, че правиш нещата с любов и всичко се получава добре.
