Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Сантра: Научих се да не очаквам много от хората

Сантра: Научих се да не очаквам много от хората

Снимки: Линда Александрийска; Локация: Gallery 2.0; Гардероб: H&M;

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Тя се завръща в музикалните ни плейлисти, готова да поднесе „целия си свят“ и го прави емоционално, откровено и по нейния си начин – с музика. Няма да го обобщаваме този свят, нито ще му слагаме граници, само ще видим в него една пораснала Сантра, малко по-спокойна, по-балансирана и с още един успешен проект зад гърба си – козметичният бранд Youthful. Винаги обичам срещите си с нея, разговорите, историите й. И всеки път успява да ме изненада с нещо. Цветен е този нейн свят и много дълбок. Самата тя винаги е била от онези ярки момичета от града, чиито стил е станал безпогрешно разпознаваем, затова и за нашите снимки поема стайлинга във свои ръце. Както само Сантра го умее.

Срещаме се буквално минути преди премиерата на новата ти песен „Целият свят“.

Да. От много време не съм пускала песен и ми е много "развълнувано". Много емоционален за мен проект.

Защо емоционален?

В него се събра някаква особена енергия, която описва до голяма степен коя съм аз – като характер, като личност.

Можем ли да кажем, че е имало преоткриване?

Може да се каже, че съм се преоткрила. Имах период, в който се чудех кое е правилното за мен, по какъв начин в живота си се чувствам най-добре, кои са важните неща за мен.

Някакъв вид порастване ми се случи в този аспект.

Сега кои са важните неща?

Първо, аз и моите собствени ценности, това да ги уважавам, да се съобразявам с тях и в същото време да ги адаптирам добре в реалността, в която живея. Те са много, не мога да ги класифицирам и подредя, но може би най-важното е, че обичам да живея с мисъл, с цел, с това да общувам задълбочено с хората около себе си. Това ми е най-важното, както и да съм искрена и открита.

Колко време ти отне това?

Звучат сякаш са лесни за разбиране. Но да се синтезират най-важните неща не е лесно. Трудно ми е да кажа някакъв конкретен период, но може би 5 години, които са били критични за това да разбера кое ми е важно, кое ми харесва, кое не ми харесва. Това вероятно е синтез на цял един живот, но да кажем, че последните 5 години са по-осъзнати в тази насока.

Трябваше ли да се разделиш с нещо?

Трябваше да се разделя с някои стари неща - стари мои фантазии, стари мои виждания и възприятия, включително и за себе си.

Кое е новото, което ти донесе това?

Новото е, че сега се уча да бъда по-търпелива, по-приемаща, по-спокойна като цяло по начина, по който действам в живота си, да слагам по-ясно граници, да бъда по-категорична.

Колко време мина от последната ти песен?

Година и нещо вече. На фона на 18-годишната ми карира е доста време, но и не чак толкова. Все пак правя музика в България от 16-годишна. Имала съм още един такъв период в кариерата си и след като приключи, се случиха доста интересни неща. Така че освен този проект, предстоят и още нови в музиката. И не само. Една от причините

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...